30879 | 12 апр. 2024 | 13:16

Малцина знаят, че той полага основите на битовата живопис в България като жанр – „Във воденицата“, „Перачки“, „Гайдар“, „Калайджии“ са малка част от платната му. Най- известната му картина от този жанр е „Тревненка“ рисувана през 1885 г.

Наричат художника Иван Димитров „последния романтик на своето време“. Той поставя началото на съвременното ни изкуство. Малцина знаят, че той полага основите на битовата живопис в България като жанр – „Във воденицата“, „Перачки“, „Гайдар“, „Калайджии“ са малка част от платната му. Най- известната му картина от този жанр е „Тревненка“ рисувана през 1885 г. и показвана в парижките салони. После тя е изложена в Софийския етнографски музей, но е унищожена по време на бомбардировиките през 1944 г.

През целия си живот рисува и портрети, които показават топлота и са изработени с истинско майсторство. Сред най-добрите му постижения в областта на портрета е този на Мария Стоилова, майка на държавника Константин Стоилов, рисуван през 1881 г. Сред шедьоврите му е и автопортрет, правен три години по-късно, както и млад мъж с брада, напомнящ по дух възрожденското изкуство.

Иван Димитров е дванайстото дете в семейството на тревненския зограф и борец за църковна независимост поп Димитър Кънчов. Художникът е роден в Трявна през 1850 г. Бащата рано забелязва дарбата на сина си и му дава първите уроци по иконопис.

Едва петнадесетгодишен Иван Димитров отива във Влашко, за да се занимава с изкуство в Букурешката художествена академия. Не може да плати следването си. Среща се с български революционери емигранти - Любен Каравелов, Васил Левски  и Христо Ботев. През 1868 г. се записва във Втората българска легия, която наскоро селед това прекратява съществуването си поради споразумението между сръбското и турското правителство.

Четири години работи при зографа Георги Стоенеску от Браила. Пътува, събира впечатления, разбрал е че въображението е окото на душата. Зографът Георги Стоенеску оценява уменията на българина и настоява да постъпи в художествената академия в Букурещ. Иван Димитров учи пет години в известното за времето училище. Брат му Тодор, който вече е лекар в Букурещ го издържа. Безспорният талант на българина впечатлява и учителите му – професорите Аман и Татареску. Отпускат му и стипендия.

Като студент участва в изложби на академията, много от творбите му са отличени. Сред тях са глави и фигури с въглен, с туш, с маслени бои. В Букурещ наема собствено ателие и се превръща в майстор на портрета. Разгръща таланта си, работи усилено. Предлагат му място за преподавател в Букурещката художествена академия след като се дипломира, но той отказва. Заедно с брат си Тодор, след шестнадесет години живот в емиграция се завръщат в България през 1881 г. и художникът се установява в София.

След няколко месеца е нарисувал поредица от майсторски портрети на общественици от това време – на Константин Иречек, Константин Стоилов, Велексин и др. Забелязан е като млад художник. Предлагат му тригодишна държавна стипендия в Академията за изящни изкуства в Париж.

В края на 1881 г. той вече е във френската столица. Художникът специализира в Академията за изящни изкуства при известните френски художници – професорите Дюбоа и Александър Кабанел. Тъкмо Кабанел го кани да рисува в собственото си ателие, заедно с него, същите модели над които и той самият работи. Специализацията в Париж е силен период в творчеството на Иван Димитров. Изработва с маслени бои множество етюди на глави, фигури и голи тела, голям  брой изящни портрети, композиции и натюрморти, копия от шедьоври на големи европейски майстори – Рембранд, Рубенс, Рафаел, Мурильо - непосредствено от оригиналите в Лувъра и Люксембургския дворец. Амбициозен и талантлив той не спира да работи.

Уменията му на живописец са забелязани в Париж. Два пъти, през 1883 и 1884 г., му предоставят възможност да излага свои платна в големия парижки салон в Елисейския дворец наред с най-известните френски художници. Той е първият български художник  поканен да излага свои творби в известните парижки салони. Между тях са портрети с маслени бои – портрет на Бончев от Министерството на финансите, портрети на възрастна жена и мъж, на красиво момиче. Критиката дава добри отзиви за творбите му. Почти всичките изложени платна са откупени. Тъкмо в Париж той показва младото българско изкуство, стъпило на старите възрожденски традиции. С платната си създава име и представя България.

През 1885 година се завръща у нас, където вече се знае за успехите му в Париж. Министърът на просветата го кани за преподавател в Априловската гимназия в Габрово. Два месеца по-късно, през същата 1885 г., е открита първата самостоятелна изложба на български художник след Освобождението в залите на Народното събрание. Посветена е на делото на славянските просветители. Ценителите на изкуството у нас са впечатлени, още не е открито Рисувалното училище. Отварят се пътищата на националното ни изкуство.

На тази изложба са показани  около 100 негови картини – портрети, рисувани в България и творби работени от художника в Париж. Сред тях голи тела, композиции, етюди на глави, фигури, натюрморти. Изложбата се превръща в рождена дата на българската живопис и е посетена от много столичани. Признание получава и от Иван Вазов. В списание „Зора“, книга 3, редактирано от поета заедно с Константин Величков, са отпечатани следните редове: „Г-н Димитров, български живописец, е изложил картините  си пред взора на посетителите. Според отзивите на софийския печат между произведенията на Димитров привличат вниманието някои доста художествено изработени картини, които показват несумнений талант на младия художник. С това изложение, любопитно по самата си новост, у нас българското изкуство прави първа важна стъпка в развитието си“.

По време на Сръбско-българската война Иван Димитров отива на фронта като доброволец и създава три композиии – батална живопис.

През 1886 г. е преподавател в Софийската класическа гиммназия. В столицата прави свое ателие, където рисува. Превръща се в търсен художник за официални поръчки и придворен художник.

Открива втора самостоятелна изложба през 1887 г. Излага цяла галерия от портрети на общественици. Показаните творби са премирани. Пет години по-късно участва в Първото пловдивско изложение със свои платна и е отличен със златен медал. През 1907 г. спечелва международен конкурс за изписване на иконите в софийската църква „Св. Св. Кирил и Методий“.

След първата световна война не работи толкова активно. Живее скромно, макар, че е придворен художник. През целия му живот го водят възрожденските добродетели и честността. Отива си от света на 2 февруари 1944 г. в София на 94 г. По същото време много от творбите му умират заедно с него от бомбардировките над София.