20528 | 12 окт. 2018 | 13:41

В продължение на няколко години жителите на Джулюница събират пари, за да откупят къщата на детския писател и книжовник и да я дарят на регионалната библиотека във В. Търново. Скоро тя ще бъде реконструирана и превърната в музей

По случай 30 годишната му дейност, като учител, детски писател и книжовник, Цоньо Калчев получил поздравителни писма и телеграми лично от Министър-председателя Александър Стамболийки, Иван Вазов, Търновския митрополит Филарет, Русенския Василий и Министъра на просвещението Стоян Омарчевски. Почитат го детските списания, в които е сътрудничил, както професори и видни книжовници. Дарили го с подаръци – подвързан албум за стихотворения, никелова мастилница, красива перодръжка, ваза, чаши и изписана табла за сладко. Награден е с орден „Св. Александър“.

Днес името му и детското му творчество е почти забравено. През 1911 г. Стилиян Чилингиров издава „Антология на детската поезия у нас“, в която отбелязва: „Цоньо Калчев е един от най-плодовитите детски автори. Пише във всичките ни детски списания. Отделно е издал множество сборници, стихотворни сбирки и разкази – преводни и оригинални“. Познат е като автор на едни от най-популярните детски песнички - „Сладкопойна чучулига“, „Пей ми славею чудесни“, „Капят горските листенца“ и „Бащин дом“. Композитори на мелодиите са Панайот Пипков, маестро Георги Атанасов, Емануил Манолов и др. Автор е на учебници за първоначалното и основно училище. Целият му живот преминал като учител в родното му село Джулюница. Пишел детските си творби в шклото, след учебните часове, с преметнато старо одеало на колене. Съселяните му често си говорели, че на учителя Цони прозорчето пак светело…

Роден е на 13 август 1870 г. в с. Джулюница. Учи в родното си село. След като завършил четвърто отделение в Горнооряховското класно училище, става писар в общината. По времето на режима на Стефан Стамболов, познат с гонения, преследвания, арести и убийства на по-будните и свободолюбиви люде, бъдещият детски писател е 18 годишно момче. Написал и разпространил няколко стихотворения, в които порицавал режима. Привърженици на Стамболов в селото, го наклеветили. Местният стражар Нешо потропал в дома му. „…Казал на баща ми каква е работата и разтревожен побързал да го посъветва да се укрие, а той щял да докладва, че го няма в къщи и че близките му не знаят къде е отишъл“, спомня си Георги Калчев, един от синовете на детския писател. Скрил се в „Слатински дол“, местност край Джулюница и така се измъкнал от ареста.

През 1892 г. се записал в Педагогическото училище в Казанлък, където го изключили за разпространение на социалистически идеи. Учил и в Педагогическото училище във В. Търново. По-късно учителската работа му носела не само радост, но и огорчения.

По време на деветоюнския преврат през 1923 г. е наклеветен, че е откраднал от училищните дърва, колчета за маркиране, засадените пръчки в лозето си. Прекарал почти месец в затвора. Един от съдиите попитал: „Как можахте да наклеветите един честен човек?“. Клеветниците си тръгнали посрамени, но душата на детския писател останала наранена. Изключително честен, справедлив и почтен обичал да повтаря: „Не са парите, които правят човека богат: най-голямото богатство на света е чистата съвест и доброто име“.

През 1900 г. издавал календарче „Бай Ганю Балкански“, съществувало 25 години. То е продължавало традицията на известните възрожденски календарчета на Христо Данов и Петко Славейков. На лицевата му страна стояли образите на Любен Каравелов и Васил Левси. А на гърба – рисунка на Алековия Бай Ганю Балкански, направена от Александър Божинов, с когото били голями приятели. В календарчето можело да се прочете хумор, кратки разказчета и приказки, стихотворения, бележити дати от историята ни, мъдри изречения, народна метеорология, здравни и практически съвети.

Цоньо Калчев останал завинаги свързан с родното си село и не го напуснал до края на живота си. Обичал да ходи в столицата и да се среща с познати писатели и издатели. Отсядал в дома на Иван Вазов и дълго беседвали с патриарха на българската литература.

По-късно, когато открили железницата София-Варна, Вазов посещавал черноморския град. Предварително известявал Калчев да го чака на гарата в Горна Оряховица, за да се видят. Тогава влакът имал продължителен престой и двамата приятели разговаряли. „Тръгне ли влака от Горна Оряховица, баща ми сяда в купето при уважаваният си приятел и пак са заедно до гара Джулюница, където баща ми слизал. Същото ставало и когато Вазов се е връщал от Варна“. Авторът на „Под игото“ ценял високо писателската и книжовна дейност на детския писател и го канел не веднъж да се пресели в София. Виждал, че в провинциалното село Цоньо Калчев не можел да разкрие изцяло творческите си способности. Предлагал му учителско място или да стане черковен певец. Но Калчев имал голямо семейство и възрастни родители. В един момент се решил, дори намерил къща на площад „Славейков“, но после отново се отказал. През 1920 г., когато в столицата се празнувал 50-годишния юбилей на Вазов като писател и 70 години от рождението му, Калчев организирал честването му в Джулюница и написал за него възторжени думи във вестниците и списанията. Смъртта на Вазов прекъсва приятелството им.

Интересен факт е, че Цоньо Калчев предложил честването на 19 февруари (6 февруари по стар стил), денят в който е бил обесен Васил Левски.

Писателят 16 г. е прикован на легло. Тогава изгаря и къщата му в Джулюница с книжовното му богатство и архива. Пръв се втурва да го спасява от огъня синът му Иван и едва успява да пренесе баща си на ръце до съседна пристройка, където след няколко месеца писателят си отива от живота на 18 февруари 1942 г. В продължение на няколко години жителите на Джулюница събират пари, за да откупят къщата на Цоньо Калчев и да я дарят на регионалната библиотека във В. Търново. Скоро тя ще бъде реконструирана и превърната в музей.