25068 | 7 окт. 2022 | 16:01

Въвежда учебната година да е от 11 месеца и определя нейното начало и край. Той е придружен с изпит на учениците, за да се види публично какво са научили по време на учебната година

Марин Софрониев Калугеров е висок и тънък човек. С руса коса и сиви очи. Продълговато лици и светла брада. Още като млад учител обичал да се облича по модата. Носел черни европейски дрехи – с бяла колосана яка и ръкавели. Често го викали чорбаджиите и първенците в Севлиево да чете пристигналите у нас български и чужди вестници. Знаел чужди езици. Четял им също по-важните прошения до разни власти, които имали общонароден характер. Сам пишел дописки до цариградските български вестници против турската власт и гръцките владици. Той е сред интересните личности от Възраждането, но името му е напълно забравено от историята ни.

Умира млад – само на 47 години. Времето прекарано в турски затвор заради разкрит заговор разклатило сериозно здравето му. Погребан е пред самия олтар в двора на старата църква „Св. Пророк Илия“, в която е служил. На надгробната му плоча е изписано: „Архиерейски наместник иконом Марин Софрониев починал на 1883 г. 18 януарий“. Негови са и следните думи:

Искренно сърце всегда е свободно

А коварното всегда неповолно

Искрен ако си всекиму ще си приятен

Ако си лукав всекиму умразен.

М. С. К.

Марин Софрониев е свещеник в Севлиево. Връстници са с Васил Левски. По това време хора от Троянския манастир и някои ловчанлии, близки на Апостола, препоръчват поп Марин, да бъде посветен в революционните дела. Левски назначава в Севлиево някой си Вичо като първи довереник, а втори става поп Марин.

В малкото градче Левски организира тайните си срещи у Панайот Ковачев, който имал железарница. Последната среща между Левски и поп Марин е през декември 1872 г., на първия ден на Коледа. Левски се явил в Севлиево като търговец и майстор на часовници. Срещнал се с поп Марин в една от стаите в хана на Дочоолу. Разговаряли по общонародни дела. Неочаквано влезли две турски заптиета. Те не подозирали, че единият от мъжете е търсеният от тях Васил Левски. Поп Марин, за да ги заблуди започнал да се кара с Левски, защото уж му сменил часовника, даден му на поправка и го хвърлил на земята. За да го успокои Левски извадил от джоба си своя часовник като по-хубав и помолил поп Марин да го вземе  в замяна.

Заптиетата помислили кавгата за сериозна. Намесили се и накарали свещеника да вземе часовника. Той се съгласил. Турските заптиета доволни от помирението между двамата мъже си тръгнали. Така Левски успява да се спаси. Заминал за Ловеч, а след още няколко дена от там през Севлиево се отправил за В. Търново. Но е издаден и заловен от турската власт на Къкринското  ханче. Започват арести на подозрителни хора свързани с делото му. Поп Марин също е сред арестуваните по случая, но след това го освобождават.

След обесването на Левски, през 1875 г. в Севлиево се основава революционен комитет, в който взема участие самият поп Марин. Често разговарял по подготовката му със Стефан Пешев, революционер, който участва в Априлското въстание, но и в културния живот на града. Когато залавят Пешев в края на април 1876 г. при обиск на бащината му къща, поп Марин е извикан да придружи турската комисия. Но успява да предупреди роднините на Пешев да прикрият всичко подозрително.

След това турците заподозряли поп Марин в участие по подготовката на въстанието. На следващия ден го арестуват и го изпращат в затвора. Подлагат го на тежки мъчения. Турците водят севлиевския свещеник във В. Търново, за да го разпитат отново и да го съдят. Макар, че е под покровителството на търновския владика, отново следват мъчения – турците го бият жестоко. Пускат го на свобода и той се прибира в Севлиево, но болен. Поема инициатива да се отвори Хаджи Стояновото училище през есента на 1876 г. Някои разказват, че архивът на Севлиевския революционен комитет е съхраняван у поп Марин, но не се знае какво е станало с него.

Поп Марин е един от севлиевските възрожденци и будители, който е свързан с образованието и църковните дела в градчето. Но всъщност е от Ловеч – роден е на 14 декември 1837 г. Баща му е поп Стефан, а майка му се казвала Донка, двамата са родом от това място. Майката умира рано и баща му Стефан оставя единственото си дете Марин да бъде отгледан от леля си. Напуска светския живот и отива в Троянския манастир. Става калугер с духовното име Софроний. Затова по-късно Марин се е подписвал с фамилията Софрониев – Калугеров. Щом навършва 7 години Марин отива при баща си в манастира. Постъпва в килийното училище и изучава наустницата и псалтира. Научава църковно-славянски и гръцки език и става добър църковен певец. Баща му решава да му даде по-високо духовно образование.

През 1851 г. придружава сина си до Варна. От пристанището в морския град го изпраща в Одеса, за да учи в семинария. Младият мъж успява да постъпи във висше духовно училище при Киевопечорската лавра в Киев. През пролетта на 1854 г. се връща в Ловеч с диплома за духовно образование.

В града го назначават за помощник на даскал Манол в Горнокрайското училище, а на следващата година отива помощник на известния поет и учител Янко Дряновец. Двамата не можели да се разбират по учебната работа и младият учител се замислил да търси други пътища. 

В Ловеч Марин Софрониев събрал малка библиотека от 22 тома. Повечето от тях са от негови съвременници и видни учители – Райно Попович, Емануил Васкидович, Никола Трендафилов.

Марин решил да напусне училището в Ловеч и да отиде в Търново при някой търговец, за да се учи на алъш-вериш. На път за старата столица се отбил в Севлиево за няколко дена. Харесали го първенците на града и го назначили за даскал. Това станало на 5 ноември 1856 г.

В един студен декемврийски ден на 1858 г. се сгодява, а на 11 януари 1859 г. е венчавката му. На сватбата му присъства дошлия в града гръцки търновски владика Григорий. В дневниците на поп Марин Софрониев, които са запазени до днес, се чете какво е похарчил „от годяването до сватбата“. Също даровете, които е получил. Вижда се, че за булката е имало златни обици, сребърен пръстен, фуста, фистан от ален шаяк, китки, гащи от басма, огледало, кундури, терлици, престилка и още други вещи за него и младата невеста. Вписал е дори разходите за карфиците на забрадката ù, пантофките за тъщата и балдъзите.

След сватбата му севлиевци го назначават за учител в Хаджистояновото училище, в което първи преподава младият Петко Р. Славейков. Още през втората година училищното настоятелство преназначава Марин Софрониев за даскал на класните ученици и той преподава по Ланкастерската метода, въведена от Славейков. Тя е усъвършенствана от ловчанлията, който прави и важни реформи. Те са свързани с това, че учениците се разделят за първи път на класове. Програмата на обучение се осъвременява и въвежда повече учебни предмети – по естествена история, нравоучение и литература.

Поп Марин допуска момичета в класните стаи, както и жени за учителки. Въвежда учебната година да е от 11 месеца и определя нейното начало и край. Той е придружен с изпит на учениците, за да се види публично какво са научили по време на учебната година. На 3 май 1859 г., когато е първия насрочен изпит в Севлиево присъства бъдещият първи министър-председател на България Тодор Бурмов, който преди това е учител в Априловската гимназия. В края на всяка учебна година поп Марин Софрониев въвел традиция най-силният ученик на школото да произнесе слово към присъстващите официални гости и родителите на децата по случай изпитите. 

Марин Софрониев бил любознателен човек. Щом научел, че е отпечатана нова книга си я набавял. Увелечил домашната си библиотека, която пренесъл от Ловеч. В нея имало 183 тома книги, от които 53 църковни, 51 художествени, 21 по разни езици (гръцки, славянски, сръбски, руски, френски и италиански), 17 по история и география, 24 по педагогика и философия, 8 по аритметика и търговско смятане и 4 по медицина. Но с това не се изчерпвала богатата му за онова време библиотека.

Марин Софрониев е първият в Севлиево, който разпространява новобългарски книги за гражданите, учениците и църквата. В запазено тефтерче, където си е водил подробни бележки, виждаме от кого ги е получавал и къде ги изпращал за продажба. Той снабдявал даскалите Манол от Ловеч, Цвятко от Габрово, Димо от Видин, Константин от Троян, учителите Теодор и Иван от Свищов. Създава училищна библиотека при Хаджи Стояновото училище.

Неговото учителство продължава общо девет години. През това време имал неприятности – гонели го и го уволнявали няколко пъти без някакви особени причини. Това се вижда от дневника му, където си е водил подробни записки за годишните заплати, които е получавал. Като даскал е вземал голяма заплата, защото е минавал за образован човек. 

Накрая местните първенци окончателно го уволнили. Той се принудил да отвори частно училище в Севлиево. Противниците му не престанали да го преследват. Измислят му обвинение и той изпада в тежко материално положение. Пише в тефтерите си: „Секи се радва на новата година, само аз сиромах умнемен, укахарен, смазан, обезчестен и в джоба нямам две пари, че как ще изкарам новата година Бог да ми е на помощ“. 

Бог не го изоставя и той е ръкоположен на 26 май 1866 г. от Ловчанския владика Иларион, а на 12 юни същата година и за свещеник в Ловеч. Служи в севлиевската черква „Свети Пророк Илия“. След като е канонизиран за иконом от Търновския владика, поп Марин трябвало да бъде утвърден като църковен администратор – Архиерейски наместник за Севлиевска околия. Искал да уреди селските църкви в околията.

Всъщност е ръководил църковното управление в Севлиевски окръг. Той е един от образоваите свещеници по онова време в България и през целия си живот работи за българската духовност и просвещение. 

Марин Софрониев е толкова авторитетен човек, че след Освобождението на България през 1878 г. е първият председател на съда в Севлиево. Той прилага първите наредби и закони в града. Още в турско време като грамотен човек е изготвял на севлиевските граждани много документи от гражданско-правен характер – актове за собственост, за задължения, свидетелства по семейно право и други важни документи. 

Днес делата му са забравени. Само улица в Севлиево носи името му и напомня, че е живял такъв просветен възрожденец – учител, свещеник и книжовник.