Атанас Михов

В платната му присъства и темата за бедността

Мирела Костадинова: Майсторът на планинския пейзаж Атанас Михов е ученик на Ярослав Вешин

16123 | 12 март 2021 | 10:32

Двамата стават близки приятели. Михов отива да живее в дома на чеха

Атанас Михов -1615538108.jpg-1615538204.jpg-1615538190.jpg-1615538161.jpg

Млад мъж слиза от влака на Софийската гара. В ръцете си държи куфар. Мисли в коя посока да тръгне, за да намери хотел „Стара Загора“. Той носи името на родния му град, а столицата му е напълно непозната.


На влаковия перон стои с единствената надежда да постъпи в откритото, само преди година, Рисувално училище. В джоба си носи препоръка до Васил Атанасов, който да го представи на директора на училището Ян Мърквичка. Този ентусиазиран юноша е Атанас Михов, един от бъдещите майстори на пейзажната ни живопис.

 

Още докато е във втори клас, учителят му по рисуване Георги Евстатиев е забелязал дарбата на момчето. Обръща му по-специално внимание в часовете. Хлапакът след учебните занимания се затваря в класната стая, залоства вратата от вътрешна страна и започва да прерисува картинки от учебниците си върху черната дъска.

 

Когато настъпва време Атанас да продължи образованието си, леля му Злата, прозорлива и мъдра жена, отива за съвет при учителя Евстатиев.

 

Той заръчва момчето да бъде записано непременно в новооткритото в София Рисувално училище и предупреждава, че ще държи приемен изпит по рисуване от натура. Дни и нощи момчето рисува, за да се подготвя, а майка му, която е неграмотна, не жали спестените си в кърпа пари, за да му купува хартия и моливи. Рисува още с акварел, пастели или с клечка върху пясъка на двора.

 

Баща му тежко въздиша, че няма възможност, за да го изпрати в Италия, за да се изучи. Той с умиление си спомня как момчето му още като съвсем малко му дава плоча и калем и го моли да му нарисува конче. А щом вижда животинчето, малкият се възхищава.

 

Родителите трудно свързвали двата края. Решили да го направят чирак при вуйчо му, който бил кожар и шапкар, но намеренията им не се осъществили. После го изпратили да се занимава с кръчмарство и бакалия при един съсед. И това не проработило. Дали го в една фурна да продава гевреци. Тази дейност не се отдавала на хлапето. Накрая малкият Атанас се озовава в дюкяна на някой си Паскал. Трябвало да чисти и слугува. Скоро се разболява и отчаяните родители си го прибират в къщи, за да го лекуват. Материалните затруднения на семейството не попречват на единствената му мечта – да стане художник.

 

Михов се готви за приемните изпити в София. Рисува гипсов орнамент с черно, което не било лека работа. Справя се успешно и скоро е приет ученик в Рисувалното училище. Негови преподаватели са Ян Мърквичка по живопис, Антон Митов по история на изкуството и Борис Шац по моделиране. Заслуги за истинските му умения по рисуване има Ярослав Вешин.

 

Двамата стават близки приятели. Атанас Михов отива да живее в дома на чеха. Той го прибира в къщата си, когато Михов разбира от писмо на сестра си, че баща им е парализиран на легло. А определената сума пари за издръжката на младия художник трябва да спре, защото има по-належащи разходи в семейството. Тогава Вешин му подава ръка. Михов често посещава ателието в дома му и има възможност да наблюдава работата му. Двамата разговарят и работят над платната с молив, креда и въглен. Пред критичния поглед на Вешин Михов рисува глава и голо тяло. С времето ръката му става все по-сигурна.


Повечето негови колеги следват отдела за учители на Рисувалното училище. Единственият ученик на Вешин, който предпочита да се запише в изящния отдел за подготвяне на художници е Атанас Михов. В края на петата година завършва с отличен успех, но остава още една година при Вешин, за да учи композиция.


По това време вижда на страниците на списание „Нива“ известната картина на Шишкин „Ръж“. Тя му прави силно впечатление. Руският художник остава един от вдъхновителите му в изкуството.

 

През последните години от следването си рисува картините „За дръвца – зима“, „Дърворезач“, „Циганче – ваксаджийче“, „Катунари“, „Поточе“, „Рила – Урвич“. Прави и двоен портрет на децата на Вешин, на учителя Иван Пенев, на Атанас Иванов. Създава портрет на Елин Пелин. Работи илюстрации за читанки. Прави илюстрации и към разказа на Иван Вазов „Прощапалник“. Рисува и стенописи в църквите в село Малорад и Галиче (Врачанско). Сред сполучливите му платна е битовата картина – „Дядо и внуче“.


Със свои колеги отива в Самоков, за да рисува пейзажи. В продължение на две седмици, Михов е съсредоточен над платното с четка и палитра в ръце. След това приятелите изкачват Рила, за да рисуват красивата планина. Вдъхновени са от старите борове, поляните с пъстри цветя, малинарките, които с кошници берат червените ароматни плодове, изгревите и огнените залези. Тази рилски късчета красота намират място и в по-късните му пейзажи.

 

В Рила сякаш става кръщението на Михов в пейзажната живопис. По късно в свои спомени пише: „Ако не се преклониш пред природата, ако не отидеш към нея с едно преклонение към нейното величие и я потърсиш и претвориш, а седиш в ателието и измисляш, все едно, че нищо не си направил. Пейзажът не може да се измисля. Той трябва да се изживее на самото място“.

 

Михов добре знае, че природата е изкуството на Бог…

 

След окончателното завършване на Рисувалното училище го очаква трудния и безхлебен път на художник на свободна практика.

 

В първата изложба, в която участва с девет платна, е на дружество „Съвременно изкуство“. Тя е подредена в София. Сред картините му са: „Пейзаж от Панчарево“, „Демиркапия“, „Рила със Самоков“, „Утро“, „Поточе“. Андрей Протич в списание „Изкуство, театър и литература – студии и критики“ нарича Атанас Михов „най-добрият техник на пейзажа с маслени бои“.

 

През 1904 г. участва за първи път в изложба извън България. Тя е организирана в Мюнхен. Художникът представя пейзажи от Силистра. Картините му са толкова вдъхновяващи, че е поканен за член на Международния съюз на изкуствата и литературата в Париж. Той от скромност отказва. През следващата година участва в изложба на съюза „Лада“ в София с картината „Ридание“, която изобразява известната Баташка църква. Втората картина, с която се представя е „Пейзаж на Панчарево“.

 

За съжаление продажбата на платната му не може да му осигури възможност за печалба. Налага се да стане учител в третокласното и педагогическо училище в Силистра. Преди това е преподавал за кратко в Скопие.

 

След учебните часове рисува своите пейзажи край Дунав. Един от тях е „Край Силистра“ (1909 г.) Днес картината се намира в Националната галерия и е един от върховете в нашата пейзажна живопис. През 1907 г. дружество „Съвременно изкуство“ организира изложба в гимнастическия салон на Девическата гимназия в София. Михов изпраща няколко от силистренските си пейзажи, а после сам посещава събитието.

 

Първата световна война го намира като прогимназиален учител в Разгад. Взема участие като артилерист в Шуменския артилерийски полк. И от войната създава свои сюжети – „На юг от Беласица“, „Войници от смяна, завръщащи се в своята част из Беласица“, „Артилерийска почивка“.

 

След края на войната продължава преподаването по рисуване в Разград, където през 1914 г. устройва първата си самостоятелна изложба. Представя платната и във Варна. След като добавя още свои картини открива изложбата в София.

 

За съжаление изложбите не му дават материална свобода. Налага се да стане учител в Русе, където престоява до 1923 година.

 

Съдбата го отвежда в Княжево. Отново се хваща за учителската професия. През 1932 г. се пенсионира, което му дава възможност изцяло да се отдаде на пейзажното си творчество. Организира всяка година изложби.

 

Рисува Витоша в различни сезони и часове на деня. Също Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Той прекарва голяма част от времето си сред природата изкачвайки върховете, взирайки се в зъберите, старите борови гори, поточетата, които се провират между камъните, за да пресъздаде в платната цялата си емоционалност на творец. „Утро в Рила“, „Овчар в Рила“, „Рилски езера“, „Пирински бор“ са малка част от сюжетите му. Наричат го „певец на планината и полския пейзаж“.

 

Сред сюжетите му са също Дунавската и Тракийската равнина, Добруджа, където създава едни от най-хубавите си пейзажи. Неожънатите ниви, зелените пасища със стадата, овчарите...Тази негова простота и непретенциозност навяват спокойствие и хармония. Но и поезия.

 

Показва красотата на българската земя. Не по-малко го вдъхновява черноморското крайбрежие Ропотамо и Калиакра. Улавя багрите на морето, вълните, които се разбиват в скалите, но морето не е типично за творчеството му.

 

„Нашият български пейзаж отразява и разкрива всички вълшебства на природата пред погледа на художника и му нашепва за безкрайно великото и безмерно красиво, издигайки го на крилата на орела и носейки го над долини и простори. Ненапразно нашият народ насели тая величествена природа с русалки, вили, самодиви и нимфи, и легендарни герои, в които той въплъти природните чарове и стихии. Изкачите ли се на планински връх, пред погледа ви се разгъва лабиринт от върхове и далечини, които се губят в безкрая. Слезете ли долу в равнината, оттам обхващате планинската верига с цялото ѝ величие.

 

Пътувате ли през Дунавската или Тракийската равнина през пролетта или лятото, очите ви се галят от овощни цъфнали градини и безмерно пъстри поля и красиви селища“.

 

Наред с пейзажите в платната му присъства и темата за бедността. В картината му „За дръвца – зима“ се вижда фигурата на момче. То е влязло в чуждия двор, за да събере сухи съчки с премръзналите си ръце и запали огън, за да стопли семейството си. Тази човешка несрета се вижда и в картината „Дърворезач“, където е изобразен трудния живот на дърваря. Той е седнал на земята, точи брадвата си, заобиколен от късове дървета, а снегът е натрупал в студения ден.

 

Темата за бедността прозира и в картината „Кадъна“, в която в студа слънчевите лъчи са огряли скромна къщурка. Малкото прозорче пропуска оскъдна светлина в оголена стая. Млада кадъна, с черно фередже, носи вода с кобилица.

 

През 1937 г. Михов заминава за Чехия. Там остава седем месеца. Заедно с художника Рубев прави изложба в Бърно, Пилзен и Чешка Будевица. Българинът представя планински пейзажи, а Рубев – морски. Тук рисува платна, а през следващата година прави самостоятелна изложба в град Чешки Крумлов. През април прави втора изложба с Рубев в Чешка Будевица. Вестниците отбелязват качествата на незабравимите му пейзажи.

 

На път за България минава през Виена, за да разгледа галерии и се завръща в родината.

 

Името на Атанас Михов остава в историята на българското изкуство като един от основоположниците на пейзажната живопис. Картините му показват неговия стил, настроения и колорит. През земните си дни показва 28 изложби у нас и в чужбина с повече от 2000 платна.

 

Творчеството му е част от реалистичната ни живопис. В продължение на 50 години той рисува без прекъсване, но за съжаление изкуството му е забравено.


От категорията

Истинският проблем на БСП не е Нинова, а как да подкрепи правителство, което ще действа срещу Русия

Истинският проблем на БСП не е Нинова, а как да подкрепи правителство, което ще действа срещу Русия-1626963321.jpg

Три задачи са поставени пред новия кабинет от атлантическите ни партньори – ...

22 юли 2021 | 17:27

Марко Семов: А дали е възможна демокрация там, където има омраза?

-1562394598.jpg

Защото пръстът, размахан или насочен, е закана. А заканата е предупреждение за ...

22 юли 2021 | 18:15

Кеворкян: Търси се арендатор

-1568320806.jpg

Драмата е в друго. Да речем, че открият някой екзалтант, готов на всичко. И ...

25 юли 2021 | 07:56

Коста Филипов: РСМ ще гласува резолюцията за "червените линии" в преговорите с България

-1602568492.jpg

Ако такова българско малцинство бъде записано в конституцията на РСМ, това ...

24 юли 2021 | 17:26