Той изготвя първите учебни програми и официални разпоредби за народното просвещение

Мирела Костадинова: Министър Вазов уволнил възрожденския учител Петър Генчев, не почел юбилея му

14605 | 28 май 2021 | 12:40

Заедно с Райчо Каролев и Иван Гюзелев пътува до Виена, за да закупят уреди за кабинет по физика. Век и половина по-късно в Националния музей на образованието се съхраняват над 300 експоната от онази далечна епоха

-1622195971.png-1622195953.png

Вече никой не помни името на Петър Генчев, брат на писателя и просветител Цани Гинчев, автор на „Български басни“ и повестите „Ганчо Косерката“, „Женитба“ и „Зиналата стена“. Любопитно е, че двамата братя имат различни фамилии. Докато Петър е студент в Русия, приятелите му започват да го наричат Генчев. После и той се подписва с тази фамилия. Истинското му име е Петър Гинчев Шкипърнев.


Освен в сянката на своя брат, името му остава скрито и около имената и на още двама големи българи – Иван Гюзелев и Райчо Каролев. Заслугите му за българското образование и наука могат да се открият само в архивите или пожълтелите книги. А портретът му, рисуван от художника Иван Захариев през 1931 г., гордо стои в коридорите на Априловската гимназия.

 

Петър Генчев е от Лясковец. Баща му е градинар. Учи при Петър Оджаков, стар приятел на Георги С. Раковски. После със съдействието на руския консул А. В. Рачински, който му осигурява стипендия, учи в Одеса.

 

Завършва Духовна академия през 1867 г. със специалност църковно канонично право.


Още преди да тръгне за Русия участва в съставянето на читанката на Павел Калянджи „Другар на децата“.

 

Той е човек, който се интересува сериозно от литература, изкуство и философия. Написал е дори балада на руски език, която не отпечатал. Има тънък естетически вкус. Широки познания в различни сфери на живота. Притежава мъдрост и добродетели - любезен, внимателен с хората, с които общува.


Вероятно тези му качества карат Априловските душеприказчици да го поканят за учител в Габровското училище, заедно с Райчо Каролев и Иван Гюзелев, които също са руски възпитаници.

 

Преди да заемат учителски места, тримата мъже пътуват до Виена, за да закупят уреди за кабинет по физика. Родолюбецът Марин Дринов, който по това време е в Одеса, успява да убеди Спиридон Стомоняков и Николай Палаузов да подпомогнат финансово тази идея. Средства са отпуснати и от капитала на Васил Априлов. Във Виена тримата мъже са посрещнати от братя Паница, Григор Начович и още няколко българи.

 

Престоят им трае само десет дена, в които тримата закупуват необходимите пособия за физическия кабинет и се запознават с образователната система. После отпътуват за Прага. Това става по идея на Марин Дринов, който настоява тримата да се запознаят с уредбата на училищата.

 

Във Виена и Прага съществувала най-добрата образователна система в Европа.

 

След като видяли как се учат европейците, с параход по Дунав, се завръщат в България. Той спира на пристанището в Русе. Там ги посреща самият Цани Гинчев, който искал да им разкаже по-скоро какво се случва в поробената ни родина.

 

Петър Генчев се прибира в Лясковец, за да види роднините си. После по прашния път се отправя към Габрово, където вече са Гюзелев и Каролев. Тримата руски възпитаници се захващат сериозно с учебното дело, а то не е в добро състояние. Често се сменят учителите и програмите. Тримата мъже не позволяват на училищните настоятели да се месят в просветните им дела и намират деликатен подход към тях и гражданството.

 

С тримата учители започва един незабравим период на Габровското училище. Въпреки интригите, които правят местните първенци те признават: „Вас трима ви топ не може ви разби, убедихме се в това“. И чорбаджийският натиск върху училищните дела намалява.

 

Първото нещо, което правят е да проверят знанията на децата. После формират нови класове. Скоро разбират, че много от децата не са подготвени добре по отделните предмети. Те механично възпроизвеждат текстове, не са научени да мислят. Трудно четат.

 

Тримата мъже решават какви предмети ще преподават и въвеждат звуковата метода, която улеснява учениците да пишат и четат. Налагат да се учи и в съботния ден. Създават регламент за правата и задълженията на възпитаниците – „Правила за учениците в Габровското училище“.

 

Задължават децата да полагат изпит в края на учебната година. Слабият резултат ги връща безапелационно в същия клас.

 

Петър Генчев, Иван Гюзелев и Райчо Каролев въвеждат изучаването на религия, която според тримата мъже дава нравствено възпитание на децата.

 

Петър Генчев преподава български и славянски език, също теория и история на литературата. Взема часове и в Главното девическо училище. Липсвали учебници, особено в горните класове и Генчев си прави записки. Прави учебни планове на дисциплините, които преподава. За това време Райчо Каролев пише: „От сутрин до вечер съм в училището… вечер като ся върна у дома и си почина половин сахат, защото през деня в училището ти става главата като кратуна от вик – зафащам пък да готвя уроци за другият ден: да преписвам и за себе си да ся готвя, тъй доде чак мръкне – и това ся повтаря от ден в ден“. Същите са дните и на Петър Генчев и Иван Гюзелев.

 

Генчев е търпелив в училището с децата, не ги мъмри. Усмивката е всекидневно на лицето му. От часовете му не отсъства никой, освен по извинителни причини. Сред учениците му са Д. Мишев, Ст. Костов, Н. Начев, А. Наследников и др. имена, които по-късно преподават български език, но и хващат перото, за да пишат своите литературни произведения.

 

Георги Вазов, брат на писателя Иван Вазов, помни подробности от часовете на Генчев и разказва за разбори на стихотворения от Петко Славейков, Добри Чинтулов и Вазов. „Слаб телесно, болезнен, кротък и съсредоточен, ползуваше се с всеобща любов“, пише в спомени той.

 

Още през първата учебна година Генчев изнася сказки по български език и литература пред гражданството и женското дружество. Заедно с Гюзелев и Каролев подготвят представление на драмата „Райна Княгиня“ на Добри Войников. Целта е да се повдигне националния дух.

 

Скоро трудът на тримата учители получава признание от габровци. Договорите им са удължени с три години. На всеки един от тях доплащат по 10 турски лири допълнително към заплатата.

 

По същото време Антим I, чрез секретаря на Българската екзархия в Цариград, кани Генчев да приеме монашески сан и да стане част от възстановената българска църква. Обещава му издигане в църковната йерархия. Той избира учителската си работа и остава да ù служи вярно.

 

По време на Априлското въстание, когато турците разбиват четата на Цанко Дюстабанов, много габровски учители са арестувани. Сред тях са Генчев, Гюзелев и Каролев. Причината е, че някои чорбаджии подписват документ, в който се казва, че виновни за размириците в града, са учителите. Наклеветяват ги за инициатори на въстанието. Според тях правителството трябва да ги махне от Габрово.

 

Иван Гюзелев е упрекнат, че поддържа контакти с въстаниците чрез физическите уреди, които тримата приятели уредили от Виена.

 

Учителите са откарани в търновската тъмница. В разпитите пред турския следовател, Петър Генчев проявявал дързост и го затварят в карцер.

 

Отчаянието му стига до там, че искал на тъмничаря кибрит, за да се самозапали.

 

Намесили се европейски комисии, които вече следяли издевателствата на турците по време на въстанието. Султанът подписал амнистия за Петър Генчев и другите учители и те са освободени.

 

Научил, че габровските първенци са причината да влезнат в търновската тъмница, Петър Генчев не пожелава да се върне в Габрово.

 

Заминава за Лясковския манастир „Св. Св. Петър и Павел“. Учител е в духовното училище при манастира, но само година време. И тук оставя следа „с хубавите си записки по словестност, естетика и литература и с широките си знания по словестните науки“.

 

Настъпва Освобождението на България. През юли 1877 г. Петър Генчев постъпва на служба в канцеларията на основното търновско губернаторство. После е поканен в Пловдив, където е Временното руско управление. Назначен е за ректор на Петропавловската семинария, само за няколко седмици…

 

Съдбата отново го среща с Райчо Каролев и Иван Гюзелев. Заедно с тях става един от помощниците на Марин Дринов. Той завежда отдела на „Народното просвещение и Духовните дела“ при временното руско управление. През есента на 1878 г. е началник на отделение при отдела. Дринов подбира млади и способни българи, за да работят за българското образование. Петър Генчев изготвя първите учебни програми, правилници и официални разпоредби за народното просвещение.


През февруари 1879 г. във В. Търново се провежда Учредителното народно събрание. Генчев е избран за депутат и става един от неговите секретари. „Грижата за превеждане проекта за Органическия устав от руски на български биде възложена върху мене и в тая работа много ми спомогнаха моите достойни помощници в отдела на Народното просвещение и Духовните дела, г. П. Генчев и г. И. Гюзелев. Они ведно с Р. М. Каролева и покойния Й. А. Ковачева, при една малка помощ от моя страна направиха последньото преглеждане и уреждане българския текст на Конституцията от страна на езика и правописанието ù…“, разказва Дринов.


Петър Генчев заема и служба в Министерство на външните работи и изповеданията. Главен секретар е на Министерство на Народното просвещение.


Тогава министър е Иван Вазов, който го уволнява. Мотивите му са по-скоро лични, макар, че отсича - „в интерес на службата“. Истината е, че Петър Генчев не почел Вазов на юбилея му. Това сигурно е огорчило поета. Известно е, че по време, когато заема високия пост, авторът на „Под игото“ си спечелва врагове. Уморен от бюрократична работа с облекчение се разделя с поста си на министър на 18 януари 1899 г.


Правителството командирова Петър Генчев в Цариград. Там има принос за уредбата на екзархийските училища в Македония и Одринска Тракия. През следващата година е дипломатически представител на Княжеството в Белград. Въпреки голямата си заетост не спира да работи за българското училище. Доброволно и без заплащане води часове в Софийската мъжка гимназия.


Неоспорима е ролята му в живота на Българското книжовно дружество. Той е един от първите, които вярват, че българинът е способен за научни търсения и мислене. Васил Друмев лично отправя покана чрез писмо до Генчев, Гюзелев, Каролев и др. учетели, за да помогнат с „умствените си трудове“. Генчев става редовен член на Книжовното дружество и е част от Историко-филологическия клон.

 

Според устава редовни членове в него стават само хора, които са отличени със самостоятелни трудове. Петър Генчев няма такива, но рецензира текстове поместени в „Периодическо списание“. Дали заради някаква своя несигурност и свитост или заради непрестанната си ангажираност с изграждането на българското образование той не отпечатва свои книги. Но през целия си живот е убеден, че книгите и знанието правят човека крилат…


Съвсем скоро Националния музей на образованието в Габрово направи тридесет минутен филм за първия училищен кабинет по физика създаден преди Освобождението от тримата учители Петър Генчев, Иван Гюзелев и Райчо Каролев. Филмът е със заглавие „Експериментът 1872“. Той показва как тримата руски възпитаници променят моделите на преподаване в България и правят модерна за времето реформа, използвайки донесените от Виена физични уреди и апарати. Това се оказало успешно начинание в онези трудни робски времена.


Век и половина по-късно в Националния музей на образованието се съхраняват над 300 уреда от онази далечна епоха. Едни от тях са част от постоянната експозиция, други - във възстановката на кабинета по природни науки, а трети се съхраняват във фонда.


И днес те привличат вниманието на посетителите със загадъчна сложност, прецизност, красива изработка. Пораждат множество въпроси - как се използват и работят. Отговори на тях ще се опита да даде новият филм. Негов главен герой е основателя на една от най-успешните физични школи у нас, преподавателят от Казанлък, Теодосий Теодосиев, по-известен като Златния Тео. В партньорство с неговата Фондация ТЕО музейните специалисти са допълнили метаданните за движимите културни ценности в колекцията които ще станат основа за луксозен каталог на български и английски език.


От категорията

Истинският проблем на БСП не е Нинова, а как да подкрепи правителство, което ще действа срещу Русия

Истинският проблем на БСП не е Нинова, а как да подкрепи правителство, което ще действа срещу Русия-1626963321.jpg

Три задачи са поставени пред новия кабинет от атлантическите ни партньори – ...

22 юли 2021 | 17:27

Марко Семов: А дали е възможна демокрация там, където има омраза?

-1562394598.jpg

Защото пръстът, размахан или насочен, е закана. А заканата е предупреждение за ...

22 юли 2021 | 18:15

Кеворкян: Търси се арендатор

-1568320806.jpg

Драмата е в друго. Да речем, че открият някой екзалтант, готов на всичко. И ...

25 юли 2021 | 07:56

Коста Филипов: РСМ ще гласува резолюцията за "червените линии" в преговорите с България

-1602568492.jpg

Ако такова българско малцинство бъде записано в конституцията на РСМ, това ...

24 юли 2021 | 17:26