Мирела Костадинова: Наричали Иван Димов „артист на сърцето и страданието“

Кандидатства и го приемат за актьор любител в Народния театър.

Мирела Костадинова: Наричали Иван Димов „артист на сърцето и страданието“

12747 | 18 февр. 2022 | 13:40

Министерството на народното просвещение изпраща актьора в Париж. Това става на държавна издръжка. Стипендията му е само 1200 франка, от тях 1100 са за квартира

Мирела Костадинова: Наричали Иван Димов „артист на сърцето и страданието“
-1645185852.pngНа сцената с Марта Попова
-1645185732.png

Едно хлапе, много щастливо, че ще види София, тръгва от Чирпан за Стара Загора, а от там с трена за столицата. Детската му душа въздиша по електричеството и влаковете. Детето тъкмо е завършило четвърто отделение. Баба му Неда настоява да замине за големия град, при една от сестрите му и там да продължи с науките. Възрастната жена прибира момченцето в дома си, когато майка му Руска умира. Иван е само на годинка. Баща му Господин Димов е акцизен чиновник, участвал е като опълченец на Шипка. Има и други деца, неволята го принуждава да се ожени повторно в Стара Загора.
Малкият Иван Димов пристига благополучно в София и скоро е записан в прогимназиално училище. Там преподава оперния артист Иван Вулпе, който вечно е зает с артистична дейност. Веднъж след представление, учителят се явил в клас с обръснати мустаци. А малкият Иван станал от чина си и високо извикал: „Я, днеска е без мустаци.“
Учителят Вулпе не остава доволен, пристъпва към дръзкото хлапе и му удря плесница. Малкото чирпанлийче пламва, стиска зъби, за да преглътне обидата. Някой от съучениците му прошепва: „Той е от театъра!“ Тези думи сякаш угасяват нажежените въглени в стаята.
Малкият Иван, скоро след тази случка, извършва някаква пакост и го изключват от училище. Изпращат го при баща му в Стара Загора, но той не се задържа дълго при него и отново се връща в столицата. Посещава вечерни курсове, сказки по литература и изкуство. Налага се и да работи, за да се издържа с препечеленото - продава вестници, носи тухли, чиракува при някакъв дърводелец и дори изучава занаята. По това време мечтае да ходи всяка вечер на театър, влиза трудно, но все пак успява да бъде сред правостоящите. Артистите на сцената го впечатляват. Посещава и оперни представления, самият той пее много добре. Кандидатства и го приемат за актьор любител в Народния театър. Първото му участие е в „Борислав“. В операта също има нужда от любители и затова участва и в техни представления.


Около 1915 г. в пивница „Червен рак“ се сформира естраден театър. На сцената на известната кръчма се играят малки комедии, фарсове и водевили. В един от тях за първи път участва и Иван Димов. Уреждат се и други увеселителни вечери с малки пиеси, в които той представя дребни роли, а понякога пее.

 

През 1916 г. Народният театър създава сборен състав. Поканен е и младият Димов. Подготвят пиесата „По стъпките на войната“ от Иван Балканов, която има голям успех. Чирпанлията първоначално играе ролята на Кирил, после му дават и главна роля. В тази пиеса той прави своя прощъпулник на сцената. Сборният състав обикаля Южна и Северна България, представленията се играят в полза на бедните войнишки семейства. След завръщането в София групата се разпада.

 

По това време над България е надвиснал облакът на войната. Много актьори са мобилизирани, а сред тях е и Иван Димов. Той е в първи пехотен полк като редови войник. Изпращат го и в школата за подофицери в Одрин. Там школниците репетират пиесата „Дяволът“ от Франц Молнар. Включва се и Димов. Преди представлението се разболява и се връща на лечение в София. Щом се възстановява го изпращат на фронта при Битоля в 41 пехотен полк. Попада в плен. В пленническия лагер край Солун прекарва половин година. В това време е разрешено на българите да сформират театър. Димов събира хор, който прави певчески вечери за пленниците.

 

Когато е освободен, Иван Димов стига гара Пловдив, а неговите приятели актьори Боян Петров и Христо Христов – Кицо, го свалят насила от влака. На другия ден тримата мъже заминават за Чирпан, родния град на Димов. Правят импровизирано представление. Но Димов мечтае истинския театър и се завръща отново в София.

 

В това време артистът Васил Гендов със съпругата си Жана подбират хора за театрална трупа. Актьорът Драгомир Алексиев, приятел на Димов, го уверява да станат и двамата част от групата на Гендов. И те стават. Пътуващият театър играе първо „Клетниците“ по Виктор Юго. Димов играе стражар. Гендов вижда в него дарбата на актьор и му възлага по-голяма роля – Тенардие. Трупата пътува из страната. Но чирпанлията е плах на сцената, измъчва се, че ролите трябва бързо да се подготвят. Театърът на Гендов става известен, но скоро и той е разформирован.
Димов започва този път в Свободен театър и попада сред големите артисти: Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Стоян Бъчваров, Никола Балабанов и др. известни наши артисти, което му помага да се учи от тях.

 

Когато е назначен в Свободен театър, се играе френската пиеса „Палавата“ и му дават ролята на Пиер Сернен. Следват и други роли.
В това време Болгар Багрянов, който е режисьор във Видинския театър, кани Димов да отиде в северозападния град. Чирпанлията не се колебае нито за миг. Болгар Багрянов за него е не само обещаваш режисьор, но и добър актьор, приятел и човек с дълбок ум. Във Видин първата роля е Ханс в „Дяволът“ от Франц Молнар.

 

Захваща и ролята на Давид от „Химнът на нищетата“, както и други големи роли. Димов не е доволен от себе си, преди него ролите са играни от Пантелей Хранов и Касиан Димитров, майстори на сцената.

 

Репетира без почивка, за да усъвършенства играта. С ролята на дон Ернесто от „Великият Галеото“ печели сърцата на публиката. Във Видин живее трудно. Актьорите плащат наем за театрален салон, работят до късно, получават минимално възнаграждение. Нищетата ги притиска и те едва се справят, публиката искрено ги обича. Скоро групата на Болгар Багрянов се премества в Лом, за да играе в читалищния театър. Правят репетиции вечер, защото любителите актьори работят през деня. Някои от пиесите от Видин се представят и в Лом – „Дяволът“, „Борислав“, „Чест“, „Коварство и любов“, „Великият Галеото“.

 

Съдбата отвежда Димов в Плевенския театър, където за първи път играе Барен в „Гибелта на Надежда“, а после още 15 роли. Пътуват в Северна България и актьорът се превръща в любимец на публиката. Но не спира да търси голямата сцена.

 

През лятото на 1922 г Димов е случайно във Варна. По същото време във Варненския общински театър режисьор е Исак Даниел, който го кани да остане в морския град. По това време на сцената там играе големия актьор Стоян Бъчваров. Димов участва в „Лес“ на Островски. Завърнал се в София, започва репетиции в Задружен театър. Трупата обикаля страната, но щом турнето приключва, трупата става част от театралната история.

 

В това време управата на Народния театър обявява състезание за

актьори и стажанти. По това време се управлява от Владимир Василев, Сирак Скитник, Андрей Протич и Ст. Л. Костов. Димов се явява на изпита и е приет за стажант. Обещават му, че скоро ще получи роля и тогава окончателно ще се произнесат за мястото му в актьорския състав. Младият актьор остава стажант и е разочарован. Първия сезон преминава без да се появи на сцената. Мечтае да се завърне към провинциалните театри. И през втория сезон не получава роля, но Георги Стаматов го съветва да остане, защото в Народния театър работят големи актьори – Сава Огнянов, Васил Кирков, Андриана Будевска, Злата Недева, Елена Снежина. Заради тяхната великолепна игра си струва да потърпи.

 

И наистина получава първата роля като стажант в пиесата „Тоз, който получава плесница“ от Леонид Андреев. А през 1924 - 1925 г. Хрисан Цанков постая „Змейова сватба“ от Петко Тодоров. Тук Димов играе Стоил. Следва ролята му на Исмаил в „Принцеса Турандот“ от Фридрих Шилер. Неговият Исмаил е изпълнен с искрена скръб. Публиката изпраща Димов с бурни аплодисменти. Появява се първата критика в сп. „Хиперион“ за младия актьор от Народния театър.

 

Следват още няколко малки роли, в които влага цялото си сърце и душа. Играе и в провинцията големи роли и завесата се вдига по няколко пъти заради гостуващия актьор.

 

През лятото на 1925 г. Николай Масалитинов приема поканата да дойде в България, той вече е гостувал у нас с Московския художествен театър и името му е популярно. Със стъпването на българска земя отива във Варна. Трупата на Народния театър също заминава за морския град, с нея е и Иван Димов. Масалитинов се запознава с актьорите и гледа представлението на Молиеровата комедия „Жорж Данден“. Той проявява интерес към актьора, който играе слугата в пиесата. Тя е възложена на Димов, поради заболяване на актьора Никола Христов. Във Варна се заговорило за първи път да се постави „Дванадесета нощ“ на Шекспир.

 

Масалитинов имал желание да създаде театрална школа и още през есента на 1925 г. тя вече се помещава на ул. „Шипка“ в прогимназията Априлов. Между актьорите е и Димов. В школата се живее истински театрален живот, за който той мечтае. Новият режисьор подготвя първите пиеса – „Дванадесета нощ“ на Шекспир. На Димов се пада ролята на сър Андрей Егчик – слаб, мършав, сякаш в него има само дух. Ролята е изпълнена с комизъм, а за това му помага и Кръстьо Сарафов. За Иван Димов това е истинска стъпка на сцената.

 

Писателите Сирак Скитник и Ана Каменова са впечатлени от играта му и го отбелязват в печата.

 

С комедията „Дванадесета нощ“ Народния театър започва нов етап по пътя си, а публиката не може да си купи за билети.


Димов се превъплъщава в старецът Калеб от „Щурецът на огнището“ по Чарлс Дикенс. Работи дълго, но му е трудно – той е на 28 години, а трябва да играе възрастен мъж. Участва и в английската пиеса „Общество“ от Джон Голсуърти, репертира „Потоп“ от Бергер, където играе негърчето Чарли. С последната пиеса честват Сава Огнянов, който участва в нея. На сцената е и Кръстьо Сарафов. Димов играе с него и в следващия театрален сезон в „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Следват пиесите „Арлезианката“ на Алфонс Доде, „Чудото на свети Антоний“ от Морис Матерлинк, „Ревизор“ от Гогол, където актьорът печели аплодисментите на публиката.


През 1928-1929 г. той трябва да направи истински български образ. Представя се първата драма на Йордан Йовков „Албена“. На Димов се възлага характерната роля на Гунчо Митин – безобиден селянин. Върху този образ репитира две седмици, но безуспешно. Ходи по пазарите, за да види своя образ. Попада на селянин, какъвто си представя Гунчо. В разговор между двамата, селянинът уж подсказва на Димов някои черти. Накрая актьорът разбира, че това не е неговият Гунчо.


Една вечер се връща от кино. Отбива се в някаква млекарница. Там заварва дрипав момък, който му прави силно впечатление. Отворила се приказка между двамата. Димов го кани на малка маса – иска да разбере кой е този мъж срещу него. Той му разказва своята драматична човешка история, налучква тона. Димов разбира, че всъщност това е неговия образ. Тази случка е четири, пет дена преди премиерата. След представлението публиката и критиката го приемат като рядко постигнат образ.

 

Когато попитали актьора как учи ролите си той отговорил: „Ролите си уча много бързо и нямам нужда от суфльор. Спомням си, че поради смъртта на своя приятел Драго, за Хлестаков имах само няколко дни. И много чудно е, че това което съм направил в тая роля се е харесало някому. Тогава аз не принадлежах на себе си – толкова тежка беше за мене тая загуба. Една от ролите, която ми струва най-много безсънни нощи, по-много от Разколников дори, е Гунчо Митин от „Албена“ на Йовков. Не защото ролята е голяма по текст, а защото е наша. Аз изобщо държа на българските роли и със страх ги изнасям, защото и едно дете може да ти каже: „Това не е така“. Не мога като някои артисти да си „почивам“ в българските роли“.

 

За главната си роля в „Дубик“ от Ан Ски, постановка на Хрисан Цанков, Иван Димов посещава синагогата, разговаря с равините. Присъства на еврейски ритуал, за да овладее тайнствената атмосфера на еврейската религиозна мистика. Така се ражда Ханан на сцената на Народния театър. „Простичка, но съсредоточена, искрена и вдъхновена е играта на Димов и когато другите действащи лица говорят, че „очите на Ханан все тъй необикновено искрят – публиката не остава излъгана“, пише театралния критик Георги Стефанов.

 

Министерството на народното просвещение изпраща Ивана Димов в Париж. Това става на държавна издръжка. Стипендията му е само 1200 франка, като от тях 1100 трябва да плаща за квартира. Българинът посещава „Комеди Франсез“, театър „Одеон“, частни театри и концерти, слуша самият Феодор Шаляпин. Дълбоки впечатления му остават от японския театър. След шест месеца се завръща в България.


В репертоара на Народния театър се подготвя пиесата „Шутът Тантрис“ от Ернст Хард, преведена в стихове от Теодор Траянов. На Димов възлагат Тантрис. Той изиграва ролята си „със задълбочена и разбрана трагичност“, с живо, искрено чувство. Голям е и успеха на комедията „От ума си тегли“ от А. С. Грибоедов. Съвременниците му разказват, че върховната точка, до която достига е театралния сезон на 1931-1932 г. Изпълнява два незабравими образа – Разколников и Хамлет, които са венецът на успеха му.

 

Но той прави и една знаменита роля, която преди него великолепно е играла самата Сара Бернар в Париж – „Орлето“ на Едмон Ростан. Още при завръщането си от френската столица посещава Виена, разглежда двореца Шьонбрюн и се пренася в историята му. Вижда стаята, където Орлето е живяло и копняло за Париж. В ролята си Димов чувства гнета, който изпитва Райхсщадския херцог и намира сили, за да изгради в ролята си тези усещания. Страхува, че Орлето е нежно. Разбира, че тази роля може да се играе само от жени. Но ролята на Орлето го грабва и Димов предава неговите дълбоки преживявания. Режисьорът Юрий Яковлев, който прави постановката, настоява точно Димов да представи пред публика ролята на Райхсщадския херцог. Следват още роли на сцената.


Актьорът Иван Димов е на сцената двадесет и пет години, за него тя е свещена. Самият актьор признавал, че без театъра не може да си представи себе си. А публиката му дава отплатата за безсънните нощи, тласка го към усъвършенстването и новото. Съвременниците му го наричат „артист на сърцето и на страданието“. По ирония на съдбата си отива от живота през 1965 г. болен от сърце, успял да достигне незабравими образи, за българската театрална история.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

"Дойче Веле": Завръщането на Тръмп става все по-вероятно

Доналд Тръмп поздравява свои привърженици след обиска в резиденцията му в Мар-а-Лаго-1660215079.jpg

Вълната от възмущение, предизвикана от обиските, създава представа за онова, ...

19 авг. 2022 | 13:33

Шарл Гав: Ембаргото върху руския петрол ще вкара Европа в невъобразима рецесия

Шарл Гав: Ембаргото върху руския петрол ще вкара Европа в невъобразима рецесия-1660904267.png

Президентският самолет ще продължи да лети, но обикновеният човек няма да може ...

19 авг. 2022 | 12:39