27579 | 5 февр. 2021 | 15:31

Дискусията какво да изучават жените в училище, не се решава до Освобождението

Мирела Костадинова: Учителката Неделя Петкова унищожава предразсъдаците за робската подчиненост на жената пред мъжа

Въпросът за образованието на българската жена има далечни корени. Още през Възраждането той е поставян не веднъж – както в печата, така и в публични дискусии. По-будните родители, които искали дъщерите им да знаят четене и писане, още през 1800 г., ги изпращали да посещават мъжките килийни училища.

През 60-те години на XIX век, когато вече из цяла България има девически училища, в обществото е повдигнат нов въпрос – какви предмети да изучават момичетата. „Мъжът и жената са надарени с еднакви умствени способности, те са равноправни, следователно и образованието им трябва да бъде еднакво“. Тази позиция защитавали книжовниците. Сред тях е Любен Каравелов, който пише във вестник „Знание“:

И така учението на двата пола трябва да бъде еднакво, защото науката, т.е. истината е свещенна за сяко разумно същество“.

По това време европейските жени вече учeли наравно с мъжете в университети, един от които е този в Женева. В него за първи път се допускат да следват момичета от цял свят.

Като главен аргумент срущу еднаквото образование на двата пола се изтъквала крехката физическа сила на жената. В статия „За женският пол“ в списание „Читалище“ през 1871 г. неизвестен автор твърди, че „мислите и науката не искат непременно хамалска натура. Човек може да мисли, да се учи и при слабо тяло, без да му пречи тази слабост“.

Петко Р. Славейков в сп. „Ружица“, в статията „По възпитанието“ препоръчва женското образование да бъде „съобразено и съгласно с предопределението на жените в света“.

Дискусията какво да изучават жените в училище, не се решава до Освобождението. Не се и мисли за уеднаквяване на програмите на мъжките и девическите училища, в които се получавали само основни познания.

В един момент се достига до решение, че в девическите училища трябва да се изучават онези предмети, които засилват националното съзнание на момичетата. Възпитани в този дух, те ще го предават на своите деца.

Подчертавала се необходимостта девойките да учат българска история, география, български език и граматика. Тези науки щели да им дават познания, които да разкриват миналото и настоящето на българите, да знаят своя език.

Вестник „Македония“ от 1870 г. съветвал: „Научете дъщерите си на по-добри обичаи, на работливост и спестеливост, да обичат, да възвишават и да разхубавяват всичко що е българско и да се гордеят с него“.

По този въпрос, през същата година, се произнася и вестник „Турция“. Той казва, че жената трябва да знае да чете, да пише и смята.

Необходимо е също да има познания по религия, върху историята и география. Всекидневна нейна книга да бъде Библията или Евангелията. Горещо се препоръчва рисуването, предмет, който имал практическо приложение в домакинството. „Защото никога не могат искара хубави шевове и ръкоделия, ако не могат да ги разполагат по правилата на рисуването“.

Препоръчвали се практически познания по домакинство посочени като най-необходими. Също знания по анатомия, възпитание, физика. Такова практическо училище за момичета е открито през 1872 г. в Свищов.

Основен остава въпросът за изучаване на българския език. Необходимостта от него се налагало, защото „майките имат най-голямо влияние на детския език и защото само чрез жените се усъвършенства езика на един народ“. В Южна България момичетата още говорели на гръцки.

Една от първите жени в България, която посвещава житейския си път на девическото образование е Неделя Петкова. Нейната работа минава през редица изпитания, за да може всяко българско момиче да получи знания и да стои наравно с мъжа.

Неделя Петкова е родена в Сопот (13 август 1826 г.). Родителите ѝ са бедни хора, които я дават като малка на леля ѝ Теофания, за да я гледа и изучи. Тя е калугерка в Сопотския манастир. При нея малката Неделя е учила Часослова и Псалтира, готвели и нея да стане монахиня. Щом навършила 16 години девойката поискала да отиде в Русия, за да учи там. За съжаление нямало кой да я издържа финасово. Тогава Неделя се захванала със самообразованието си, четяла всякакви книги, които можела да намери.

През 1849 г. сопотският учител Калистрат Кекеров въвел звуковата метода. Вместо църковни книги давал на учениците да четат такива със светско съдържание. Неделя, която била пленена от познанието, отделяла по 5-10 пари, за да ѝ разказват учениците на Калистрат Кекеров онова, което са научили при него.

Любознателното момиче се запознава с модерната за времето Бел-Ланкастърска метода, която има английски корени и е разработена от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. От техните имена идва названието ѝ. Този начин за работа е подходящ за бедни деца. По-големите ученици обучавали по-малките, а учителят наблюдавал и направлявал работата им.

Неделя Петкова рано минава под венчило – на 19 години. Венчава се за Петър Караиванов, внук на прочутия хайдутин Кара Иван. Раждат им се пет деца. След седем години мъжът ѝ умира от холера. Тя остава без всякакви средства за живеене. Започва денонощно да работи гайтани и да везе платно. Из под ръцете ѝ се ражда образът на Света Богородица, която по-късно продала на пловдивския гръцки владика за 4 турски лири. През 1858 г. по поръчка на карловския свещеник поп Христо ушила платно на иконата Свети Мина. Когато тръгнала да я предава, срещнала по пътя Найден Геров. Споделила с него желанието си да продължи да учи. Той обещал да ѝ помогне.

След два месеца Найден Геров изпратил писмо до Сава Филаретов в София със специална препоръка за Неделя Петкова. Скоро Филаретов я кани в столицата за учителка.

По това време в София нямало девическо училище. Новата учителка събрала желаещи ученички в една къща до тогавашната митрополия и ги учила. В първите няколко месеца Сава Филаретов помагал в работата новата учителка.

След три години усилия в организираното от нея училище е повикана за учителка в Самоков. Но в града остава само две години и половина.
През 1865 г. започва да работи в Македония. Първоначално учителства в Прилеп. Имала авторитет сред учениците си, но гръцките свещеници и гръкоманите ѝ създавали неприятности. За първи път по нейна инициатива в града е отбелязан тържествено денят на Св. Св. Кирил и Методий. Организирала публични годишни изпити в деическото училище.

Хората от Прилеп виждали усилията на учителката, радвали се на момичетата, които напредвали в познанието.

След две години Неделя Петкова е поканена за учителка в Охрид. Там намерила шест гръцки училища и две църкви, в които не се чувала българска реч. Неделя Петкова събрала около двеста момичета в къщата на Ангел Беле. Разделила ги на две, като по-големите от тях обучавала отделно. През 1867 г. тя организирала годишен изпит, за да се видят резултатите от наученото. Всички били доволни, само не и гръцките владици и гръкоманите. Скоро с лоши думи очернили името на Неделя Петкова пред Ангел Беле и той без много да мисли я изпъдил, заедно с ученичките от дома си.

Свикнала на какви ли не неволи, Неделя Петкова набързо събира ученичките си в къщата на Кецкаров. Още не били отминали и два месеца, когато враговете ѝ отново започват да пречат на работата ѝ. Наклеветили я пред гръцкия владика. После я затворили, а къщата на Кецкаров била претърсена.

От притеснения и тревоги Неделя Петкова се разболява. След дълги молби и чрез специално разрешение отива да се лекува в Битоля. Успява да се възстанови от болестта. Открива там първото девическо училище. В него оставя за учителки голямата си дъщеря Станислава и ученичката Терзянова от Охрид.

Неделя Петкова се завръща да работи отново в Охрид. Проблемите ѝ в училище не стихвали. В края на учебната година, когато се празнувал деня на братята Св. Св. Кирил и Методий избухнали нови разправии.

След края на учебната година е поканена за учителка във Велес. Вестник „Право“ съобщава, че в града са отворени две девически училища, едното в махалата Въсточна, а другото – в Западната. И продължава: „Решили са да повикат за учителка родолюбивата госпожа Неделя Петкова с дъщеря ѝ Катинка „родом Сопотненки“, която е положила основи на пет девически училища по различни места, т. е. София Самоков, Прилеп, Охрид и Битоля“.

От публикацията се чете още, че преди пет години в града е пребивавала сръбска учителка, „която искала да посърби българските момичета, но гражданите навреме се осъзнали и я изгонили“.

Във Велес сопотската учителка организира работата на две девически училища. Още през зимата, отново заради интриги и доноси на гръкоманите, училищата затварят врати. На Неделя Петкова, без да дочака края на учебната година, се наложило да замине за Солун.

През 1871 г. отворила първото девическо училище. В него постъпили и момчета. По онова време там не е имало мъжко училище. Само за първите дни се записали 50 ученици. Работите на пръв поглед вървяли добре, но и в Солун се хората се разделили на две – едните в защита, а другите против девическото образование. Неприятностите отново се струпали върху Неделя Петкова. Тя не искала да остави захванатото дело. На всичкото отгоре нямала пари, за да поддържа школото. За нейна радост от Зографския манастир изпратили 10 турски лири, които спасяват положението. В противен случай училището се налагало да бъде затворено на средата на учебната година.

В края на учебната 1871-1872 г. руският консул в Солун отпуснал четири стипендии. Той вече бил уверен, че се работи достатъчно много за девическото образование и има способни момичета, които ще бъдат добри учителки в по-горни класове. Неделя Петкова скоро тръгва за Москва, за да заведе четирите стипендиантки в пансионите-училища. Момичетата са родом от Велес, Воден, Битоля и Солун.

Завръща се от Русия и в края на годината организира тържествен публичен годишен изпит. На него присъстват солунският и битолският руски консули, представители на Зографския и Хилендарския манастир, солунският католически епископ и български първенци. В свои спомени тя споделя, че този изпит е най-голямото ѝ възнаграждение за труда, който е положила. До Освобождението тя остава учителка в Солун, а после се връща в София.

Вече на достойна възраст, през1883 г., Неделя Петкова отива в помашкото село Ракитово, в Чепинското корито. Имала желание да работи „за просветата и пробуждането на националното съзнание“ на помакините. Искала да отвори училище, в което безплатно да ги научи да пишат и четат. Предвиждала и занимания по ръкоделия. Но заради фанатизма им не успява да осъществи плановете си и напуснала този край.

В последните дни на живота си подрежда записките си по учителската си работа в Македония. Животът ѝ изгасва на 1 януари 1894 г. в София. Името ѝ остава в историята на девическото образование до Освобождението ни в Западна България и Македония.

Неделя Петкова успява да докаже на българите, че образованието е необходимо както за мъжа, така и за жената. С работа и последователност унищожава старите предразсъдъци за робската подчиненост на жената пред мъжа. До тогава се смятало, че не е необходимо образование, за да изпълни тя правилно ролята си на добра съпруга и майка. През целия си живот Неделя Петкова уверено вярва, че четенето и писането са най-нужните украшения на един народ.