34945 | 27 февр. 2021 | 16:17

Войновски е начело на Ботевата чета, когато тя превзема кораба „Радецки“, малко след Оряхово

Когато през 1876 г. Христо Ботев организира четата си, възлага на Никола Войновски командването ù. Избира го за своя дясна ръка.

Войновски напуска военната си служба в Русия и се присъединява към тях. Не се знае кога и как двамата мъже са станали близки, но вероятно това се е случило в Одеса. Войновски е единствен сред четниците, който има военно образование. Ботев ценял дълбоко човешките му добродетели, военни качества, както и вродената му смелост. Самият Войновски има трудната задача да подготви ботевите четници във военнто изкуство. А после всички заедно да извървят трудния път към смъртта.

Корените на този смел българин са от село Бойновци, Габровско. Той най-вероятно е роден в Браила (Румъния) на 6 ноември 1849 г. Баща му Дончо Стоянов е в състава на Втората българска легия. Като поотраснал Никола живее в Галац при баща си, който имал кафене „Габровене“, предпочитано от българските хъшове.

Момчето учи в търговско училище, където изучава гръцки, френски и италиански език. През 1869 г. постъпва в търговската кантора на Евлоги Георгиев. После, според някои негови изследователи, сам отваря кантора, но не успява с търговските дела. Със съдействието на друг българин, Никола Рашеев, постъпва в Николаевската военна гимназия в Одеса, където е юнкер. След завършването ѝ става офицер в руската армия, но скоро я напуска.

Войновски е начело на Ботевата чета, когато тя превзема кораба „Радецки“, малко след Оряхово. В свои спомени Димитър Тодоров – Димитрото, който участва във всички сражения разказва, че било свикано важно тайно събрание в едно от потайните кътчета на „Радецки“. Тогава се взема решение за задачите на всеки от четниците. Войновски организира превземането на кораба заедно с Никола Обретенов, Давид Тодоров и Перо Македонеца.

На всеки четник е възложена задача, във връзка с предстоящето дело. На Давид Тодоров и поп Сава Катрафилов, Ботев и Войновски заръчали да се навъртат около капитана и да отвличат вниманието му. Юрдан Юрданов Инджето, който разбирал от механика, е определен да стои долу около машините и щом чуе сигнал, да се спусне и залови, с помощта на другите четници, машиниста. После да поеме управлението на машините.

Петър Юрданов и Сава Пенев, с още пет-шест момчета, имали заповед да стоят в предната част на парахода, за да възпрат и смирят матросите, ако окажат съпротива. Други от четниците са разпределени да наблюдават какво се случва на палубата. Някои отговаряли и за опазване на касата.

Димитър Тодоров – Димитрото получил нареждане да надзирава общо за реда и тишината на парахода и да наблюдава всички ли са по местата си.

Момчетата се престрували, че спят, но имали готовност за бързи действия. Щом чули командата на Войновски всеки един от тях заел мястото си.

Когато наближило време да се превземе парахода, Христо Ботев и още няколко четника, слезли в кабините да се облекат с въстаническите си дрехи. Ботев не дочакал другарите си. Излязъл пръв и се изкачил на кувертата. Чул шум и тропот. Веднага изскочили и останалите. Пред очите си всички видели първата разпра между Ботев и капитана Енглендер.

Тичали отвред матроси, взели в ръце който каквото е успял. Но българските четници, подготвени от рано, ги пресрещнали и обезоръжили. В същото време капитанът продължавал да се противопоставя на Ботев. Изведнъж войводата изтеглил сабята си и на висок глас извикал: „Като с добро не ми позволявате това, ще го извърша на сила!“ При тия думи наскачали и останалите четници и завладяват „Радецки“.

Тогава Ботев написал на френски език писмо-манифест до капитана и пътниците, сред които румънци, немци, гърци и българи. През това време една изплашена туркиня извадила от пръста си брилянтен пръстен и го поднесла на Войновски, за да я пощади. А той казал: „Ние не сме хайдути или разбойници, а въстаници“. И не го приел… Не позволил на момчетата никакви волности. Смъмрил един от четниците за това, че си позволил да вземе феса на един от пътниците.

Последен от „Радецки“ на Козлодуйския бряг слиза именно Войновски, за да наблюдава реда. Ботев стъпва на брега заедно със знамето, носено от Никола Куруто. До този момент то се намирало в багажа на Никола Обретенов. Ушито е от сестра му Петрана.

Четата стъпва на родна земя и момчетата се събрали около знамето. Ботев държи пламенна реч. Един от най-верните му хора, поп Савва Катрафилов, изпълнил кратка духовна служба. Денят е 17 май, понеделник. Преди четата да тръгне към село Козлодуй, знамето е забито на баира и всички положили клетва. Ботев и Войновски повели дружината.

Той ръководи и участва във всички сражения на Ботевата чета. Смелостта и храбростта, твърдостта и силата му се виждат в най-трудните минути. Четата се измъквала с малко жертви от черкезкото обкръжение благодарение на неговата тактическа умелост.

На връх Милин камък става едно от най тежките сражения. Самият Войновски е на първа линия, заедно с още няколко по-решителни мъже, които носели револвери. В тази битка ранили няколко четника, един от които е Перо Македонеца. От куршум са пронизани също и двата крака на поп Сава Катрафилов. Самият Ботев превързал раните му.

Четниците изгаряли от жажда. От някъде се появило овчарче, което помолили да им донесе вода от близко кладенче. Детето скоро се върнало с пълна кратунка. Ботев го наградил с една турска лира.

„Войновски даде заповед да се съберат всички момчета около войводата. При тишината от двете страни, турска и наша, полека лека изтеглихме се всички момчета от позициите. Почна да се стъмнява“, пише Никола Обретенов.

Ботевата чета се отправила нагоре по козя пътека и стигнала до поляната Таушаница. Наблизо се намирала кошарата на Димитър Мазната. Изгладнели и изморени, четниците взели от него петнадесет агнета. Заклали ги, наклали огън и ги сложили да се пекат. Изведнъж се появява потеря от черкези, башибозуци и редовна войска – пехота и конница. Пехотата идвала право срещу тях, а конницата се отправила да ги заобиколи през полето. В това време някой превързвал раната на ранения Перо, а Ботев си обувал цървули – ботушите му били скъсани и му убивали. Момчетата наскачали готови за битка. От някъде се появил овчарят, от когото взели агнетата. Поискал си парите.

Хайде, дайте ми парите за агнетата. По-скоро, че черкезите идат…
Тогава Ботев му казал:

Гледай го ти… И ние сме тръгнали народ да освобождаваме… Дайте му парите и да се маха!

Започнало тежко сражение. Приключило по залез слънце. Умората надделявала, но Войновски занимавал четниците отново с военно обучение и дисциплина. Той бил в добро настроение, въпреки че в това поведение имало известна престореност. Ботев изпитвал огорчение, че младите във Враца не били готови, техният някогашен възторг останал само напразно обещание. После тръгнали към полите на планината.

Отново ги нападнали черкези. Настанала суматоха. По нареждане на Войновски четата се разделя на две – едните под негово командване, а другите – начело с Ботев. Сражението продължавал повече от дванадесет часа. Гладът и жаждата измъчвал четниците. „След пладне, едно отделение черкези изобиколило и се опитвало да завземе една съседна височина, ала Войновски ги нападнал със своите момчета, разбил ги и ги гонил до известно разстояние. Обаче турската войска го издебнала и му отсякла пътя. Той не можал да се върне и продължил нататък. Минал долината и се укрил в отсрещното усое“, пише в спомени Димитър Тодоров – Димитрото.

Така разделена на две четата продължила битката до тъмно.
Ботевата група вече слизала по посока на заетата от Войновски позиция. Спрели на поляна, за да починат. По едно време Ботев станал за нещо, но тъкмо като се изправил, от западната страна изгърмяла пушка. Ботев паднал на земята убит.

Нощта се спускала. Четата не можела да остане на това място, налагало се да продължат пътя си. Преди да тръгнат, съблекли куртката на Ботев. Взели сабята, бинокъла, картата, калпака, револвера и портфейла. Някои от вещите били окървавени. Прибрали ги Обретенов и Апостолов, а по-късно ги предали на Никола Войновски.

Четниците се простили с Ботев, всеки от тях го целунал по челото за последен път и посипали тялото му с цвят от шипки.

Войновски не знаел какво се е случило. Той и част от четниците били продължили надолу. Търсили воеводата си цяла нощ, но не могли да го намерят.

Ботевата група осъмнала в челопешката курия, където ги нападат отново черкези, последвала нова битка. При това сражение падат убит Апостолов и още няколко четника. Спасили се Димитър Кършовски, който се скрил в пещера, Д. Багренов и Инджето, които се покатерили на върха на една липа. Едва на 22 май посред нощ останалите живи от Ботевата група четници намират Войновски и останалите момчета. Това става при село Зверино. От четата са останали стотина момчета. Завалял пороен дъжд, но той попречил на турците, за да преследват четата.

Някои четници искали да се отправят към Сърбия, други да тръгнат към Тракия, където да се свържат с тамошни въстаници и да продължат борбата. Самият Войновски настоявал за второто. Към него се присъединяват само 15 човека. Останалите решили да се спасят в Сърбия, по-късно повечето от тях са хванати и убити.

Войновски и останалите ботеви четници водят още няколко битки. Около него остават живи само 5 човека – Никола Обретенов, Сава Пенев, Стоян Ловчелийчето и Димитър Тодоров - Димитрото.

Момчетата скитали пет, шест дни из Балкана. Отбили се в гъста гора между Тетевен и Троян, около село Шипково. Прикрили се в храстите и се отпуснали, за да поспят, умората надделявала. Но турците ги открили.

Момчетата наскачали и започнала битка. Войновски е ранен и изпаднал в агония. Скоро издъхнал. Денят е 14 юни 1976 г.

Това е версията на очевидеца Димитър Тодоров - Димитрото, но и на Захари Стоянов. Според Никола Обретенов Войновски е убит до село Бели Осъм, Троянско. Според други - до село Черни вит, Тетевенско при трагични обстоятелства.

Съществува и още една версия за смъртта му. Войновски, заедно с Илия Пандурски, попадат в бахчията на Нейо Брусненицата, който някога предал Бенковски.

Той им обещал, че ще ги преведе за Троян, за да си отидат по родните места. Нахранил ги и склонил да преспят при него. Още вечерта Нейо Брусненицата ги предал в Тетевенския конак. На другия ден ги повежда и на мостчето на местността „Десеткар“ целува оръжието на Войновски, в знак че пътят е чист. Отделя се от тях и заптиетата от засада ги убиват. Главите им са отнесени в Тетевен, а труповете им заровени.

Българската история познава достатъчно предателства. Но името на Никола Войновски завинаги остава до това на Ботев, който го избира за най-доверения свой човек и един до друг умират за свободата на България.