21054 | 19 окт. 2018 | 12:50
В онези години Атанас Буров познавал до тънкост тайните на икономиката, на банкерството и политиката. Учил и живял във Франция, Швейцария и Германия, но след Деветосептемврийския преврат е осъден от Народния съд. През 1945 г. Буров е въдворен и интерниран в Дряново по решение на новата власт.
В малкото градче по това време е изпратен журналиста Михаил Топалов -Памукчиев, който провел редица разговори с банкера. Те са отпечатани много по-късно – едва през 1990 г. в книгата му „Срещи с Буров“. „От Дряново започна пътя ми към Голгота, драги Мишо, и връщане назад няма!“ – споделил Буров с известния журналист.
Тогава настанили Буров със съпругата му в малка мансарда в частния хотел на Марин Тасев. Разписвал се два пъти в седмицата в милицията, но не е имал право да напуска Дряновска околия. Самият Буров споделял, че властта се отнасяла добре с него и не се оплаквал. После го върнали в столичното следствие и отново е въдворен в Дряново в периода 1948-1949 г.
В малкото градче Буров познавал историята на видни дряновски родове и често обичал да казва, че се стреми да пести като габровец, да бъде работлив като дряновец, да бъде чист, спретнат и умерен като уста Колю Фичето. Възхищавал се от таланта му да прави мостове, чешми и църкви. Старите дряновци си спомнят, че на едно погребение присъствал и Атанас Буров. Жените раздавали жито. Наблизо обикаляло бедно сираче. Опечалените подали и на него от парастаса. Тогава Буров съблякъл палтото си и наметнал детето…
Дряновският журналист Любомир Бахчеванов ни сподели: „От разказите на баба ми знам, че Буров е имал здравословни проблеми като лек задух и сърдечни заболявания. Затова дядо ми – д-р Тодор Бахчеванов (по това време главен лекар на околийската болница) е бил негов лекуващ лекар. Много често, до късно вечерта, двамата са разговаряли в стаята на банкера за положението в България и по други теми от живота след Втората световна война. Те двамата са били от двете страни на барикадата по отношение на политиката и затова дядо ми често се връщал ядосан, но удовлетворен от съжденията на известния икономист и държавник. При второто му въдворяване в Дряново, една вечер след 10 часа, търсят дядо ми по спешност, тъй като на Буров му прилошава и е имал болки в сърдечната област. Чрез лекарските си умения и сръчност д-р Бахчеванов успява „на косъм“ да спаси банкера от фатален край. Седмица след това Буров извиква дядо ми и в знак на благодарност му подарява копчета за ръкавели и една вратовръзка, която била купена от известен бутик в Париж“. Преди време Любомир Бахчеванов подарил вратовръзката на известен актьор, негов приятел.
След Дряново, Атанас Буров е изпратен в Пазарджишкия затвор. Там са били много бивши министри, политици, дипломати и генерали. “На Буров носех една торбичка. Седнахме настрана и заговорихме. Казах му, че съм изпратен за репортаж в село Голямо Конаре, Пловдивско и използувам случая да го видя.
Той се трогна. Оправи яката на ризата си, погледна ме и каза:
- Ти си добро момче, господин Памукчиев. Но си изгубил половината от перчема си. Защо така?
- В сложни времена живеем, господин Буров.
Извадих скришом от торбата едно шише ракия и го мушнах в ръката на банкера. Той измъкна тапата и започна да си пийва. Пиеше по мъничко, спираше, обърсваше устните си, пак сръбваше и пак се усмихваше. Така пресуши шишенцето и ми го върна. Аз го пъхнах в торбата и му подадох два компота от кайсии. Той се наведе, целуна ме по челото и каза:
- Господин Памукчиев, да е жива и здрава ръката, която е брала, варила и запазила тази благодат… Кайсията, това е вълшебният плод на света. Компот от кайсии, това е моето любимо ястие и питие. За него не бих дал царските зияфети в двореца, нито гювечите на господин Ляпчев. Господи, като че ли е било някога, във вековете, когато седях на софрите на Ляпчев и на царските зияфети…“ – разказва Михаил Топалов за последната си среща с банкера.
След дълги страдания през 1954 г. Атанас Буров умира в Пазарджишкия затвор.
Мобилна верси
RSS
