„Най-мъчното нещо на света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: „Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия, а не лекар-майстор, създател и творец на човешкото здраве“, това са думи на д-р Тота Венкова, първата дипломирана българска лекарка в следосвобожденска България.
Тя се ражда в Габрово през 1855 г. в дома на Венко и Мария Чехларови. Акушерката пророкувала, че с тези черни очи като въглени, щом порасне ще гори сърцата на мъжете. „Не да горят, а да топлят човешките сърца“, отронила майка ѝ. Тота растяла като трудолюбиво, познавателно и ученолюбиво дете, помагала в домашната работа. „Понеделник за мене беше Вартоломей, защото цял ден въртях чекръка, за да насуквам масури за цяла неделя на мама. Вторник беше Света Троица, защото усуквах на три ката конци и ги ваксирах, за да има цяла неделя тати да шие имениите. Понякога и аз сядах на тезгяха, за да шия с двоен декиш недоизкараните чехли“. Момиченцето остава рано сираче и не се радва на особено радостно детство.
През 1873 г. завършва пети клас на Габровското девическо училище. На осемнадесет години постъпва учителка в същото школо - до 1877 г. В Държавен архив - Габрово до днес се съхраняват документи, с които тя е приела учителската си длъжност и разписки за уговорените и получените възнаграждения.
По време на Освободителната война (1877-1878) става медицинска сестра във Военната болница в Габрово. Някъде през тези трудни дни решава да стане лекарка. По време на военните действия през зимата на 1877 г., когато жертвите от студа били повече от колкото от куршумите, в болницата постъпват хора в тежко състояние. Между тях бил и един лекар, руснакът Иван Янич. Между двамата се раждат пламенни чувства. Тота Венкова го окуражавала, че скоро ще оздравее, а той мечтаел да специализира хирургия щом се завърне в родината си. Тота пък вече искала да учи медицина. Д-р Иван Янич скоро умира и е погребан в Габрово.
След години Тота Венкова поставила паметник на гроба на Янич върху, който пишело: „Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари“. Бъдещата лекарка дълго тъгувала от раздялата със своя любим. Не се омъжила до края на дните си и нямала свои деца.
Един ден пристига щастлива вест – получила е стипендия, за да учи медицина в Русия. Още на следващата година тя заминава, за да сбъдне мечтата си. Стипендията ѝ от 300 рубли била отпусната от Санкт Петербургското благотворително общество. Тота Венкова заминава за Русия, за да следва медицина.
Скоро поради тежко белодробно заболяване е принудена да прекъсне следването си и се завръща в родния си град. Стабилизира здравето си отново отива в Петербург, за да продължи с науките, но вече като стипендиантка на Министерството на народната просвета.
През 1886 г. се дипломира медицина в Петербург, завръща се в България като първата лекарка. Постъпва на работа в Русе, а после и във В. Търново, Варна и София. Никога не практикува в родния си град. Работела с ентусиазъм и любов към своите пациенти, а нейно правило било – „всичко за другите, нищо за себе си“.
През 1893 г. отпътувала отново за Петербург, за да специализира вътрешни и детски болести. После заминава за Виена. Там пък специализира гинекология и акушерство. След завръщането си у нас, постъпва на работа в „Майчин дом“ в София. Преподава акушерски курс в Александровска болница.
До 1900 г. тя е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. В не добро здраве Тота Венкова се оттегля от държавната работа през 1901 г. Тогава е на 46 г. Нейният дом в центъра на София на ул. „Солунска“ №13 и ъгъла на ул. „Христо Белчев“ се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Когато за България отново настъпили трудни години на войни тя вече в напреднала възраст, изпращала колети на войниците на фронта и лекувала жените им.
В навечерието на Коледа, на 23 декември 1921 г. в София си отива от живота д-р Тота Венкова. Погребана е в Централните Софийски гробища. През 1997 г. по инициатива на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени и погребани в родното ѝ Габрово.
Завещава на санаториума в Искрец 500 000 лв. С тези пари трябвало да се обзаведе павилион за деца болни от туберколоза с четиридесет легла. На габровското Девическо училище завещала 500 000 лв. С тях е построено през 1949 г., в местността „Топлешка поляна“ над габровското село Зелено дърво, детско летовище, известно като Климатическо училище „Д-р Тота Венкова“. На Софийски университет оставя 40 000 лв.
Днес споменът за тази всеотдайна жена пази болницата в Габрово, която носи нейното име. Също паметна плоча на мястото на родната ѝ къща, която може да се види само на рисунка в Държавния архив. Намирала се е на малка уличка, където сега е кръстовището до Районно управление на МВР, на улиците „Цанко Дюстабанов“, „Янтра“ и „Стара планина“.
Тиха, милостива, сърдечна към хората, облекчаваща страданията и болките им, такава я помнят нейните съвременници. За съжаление твърде малко се знае днес за тази достойна българка.