11368 | 9 ноем. 2018 | 13:04

През 1896 г., едва в пети клас тя получила стипендия и заминава да учи цигулка във Флоренция. След завръщането си става учителка по пеене в Първа девическа гимназия в столицата

След Освобождението, че и преди това, е престижно детето в едно по-заможно семейство да свири на някакъв инструмент. От Европа търговците внасяли пиана „Зайлер“, „Иббах“, „Лусиен“, италиански и чешки цигулки. Талантливите деца са изпращани от родителите си да овладеят тънкостите на инструмента по света. В домовете на по-богатите се правят домашни концерти, истинска наслада за тези, които обичат вълшебните звуци. Европейската музика има почитатели в по-големите провинциални градове – Стара Загора, Пловдив, Русе, Варна.

Госпожица Неда Фтичева също свири на цигулка. Родена е на 13 февруари 1881 г. Баща ѝ е строителен работник, който има слабост към музиката, рано се преселил със семейството си в София. Едни изследвачи на биографията ѝ твърдят, че Неда е родена в Габрово. Други – в столицата, а трети – във Варна.

Братята ѝ Никола и Димитър учат цигулка при капелника немец Швертнер. Момичето е изкушено от инструмента и щом момчетата излезнат от дома, тайно отваря калъфа и опъва лъка, за да не я чуе майка ѝ. Но я хванали в този ѝ малък грях. Нямало накъде. Момичето се разплакало. Повече от всичко искала да се отдаде на музиката. Баща ѝ я поверил на капелника Швертнер. Неда напредва бързо с инструмента, а братята ѝ захвърлили цигулките, увлечени от момчешките си игри.

Като дете тя обича да посещава семейството на философа и математик Иван Гюзелев в София. Олга Гюзелева, негова дъщеря, си спомня, че момичето прави опити да свири нещо на семейното пиано. Забелязал музикалния интерес на малката Неда, Иван Гюзелев ѝ подарил личната си цигулка – скъп негов спомен. Още тогава прозрял таланта на момичето.

През 1896 г., едва в пети клас, Неда се явява на конкурс, за да следва музика в чужбина. Получила стипендия и учи цигулка във Флоренция. Четири години по-късно се завръща. Придобила самочувствие на истинска цигуларка. Става учителка по пеене в Първа девическа гимназия в столицата. Пожелава да направи оркестър. Това ѝ желание я завело до вратата на министъра на просветата. Почукала и напето влезнала. Помолила учтиво да бъдат отпуснати пари за закупуване на инструменти.

А, Вие желаете да правите гешефти? – попитал с лека ирония министърът.

Фтичева по женски гордо, но с изискан маниер му отговаря:

От утре, моля, смятайте моето място за вакантно.

И тръшва вратата след себе си.

Перипетите, които могат да ти се издигнат в България, когато искаш да създадеш нещо, оставали високи и по онова време. Фтичева заминава за Виена, за да специализира при известния професор Прил. Омъжва се за професор Юлиус фон Шлосер, директор на музея по изкуствата.

Фтичева се завръща в родината през 1904 г. Прави концерти из Северна България в съпровод на пианистките Мара Черен и Карамихайлова. Начинанието на дамите е дръзко. А според Неда това е истинско изпитание. Градските глашатаи разгласявали предстоящ концерт:

„Довечера Неда Фтичето и Черната Мара ще дават… (следващата трудна дума „концерт“ се сдъвквала) в голямата стая на училището. Вход – два гроша седнали, един грош прави“.

Събирали се не повече от двадесет човека. И днес в провинцията е така. Дори билетът да е безплатен, на класически концерт идват не повече хора от тези, колкото по онова време. Столичната суета измъквала хората от домовете им. Важно през началото на миналия век е да види обществото, че имаш вкус към европейската музика. А и нали трябва да покажеш новите си дрехи… Съществувала, разбира се и истинската потребност от изкуство.

Неда Фтичева и Мара Черен свирят с гвардейския оркестър. Цигулковите концерти на Менделсон и Брух, Кройцерова соната на Бетховен, пиеси от Вийотан, Виенявски, Сарасате са само част от репертоара им, който изпълняват в страната и София.

Концертната работа на жените не продължава дълго. Мара станала учителка в новооткритото Музикално училище. Фтичева се завърнала във Виена.

Споменът ѝ за срещата с някогашния министър на просветата ѝ дава повод да дари музикални инструменти на Музикалната академия не веднъж.

На 21 ноември 1960 г. си отива от този свят.

Казват, че тя е първата концертираща цигуларка в България. Но това със сигурност знае само историята, а тя още не е казала последната си дума.