4176 | 20 септ. 2024 | 09:07

Гладът го преследва на всяка крачка, но той е уверен в своето призвание

Мирела Костадинова

Петър Стойчев е един от големите ни артисти, но също режисьор и директор на редица български театри. Отдава целия си живот на това изкуство и не съжалява, защото театърът е сякаш вечен празник за душата.
Роден е в Шумен на 12 декември 1879 г. Учи в родния си град. По това време прави театрална трупа със свои съученици, превръща се в режисьор. Когато представяли някаква трагична картина, един от приятелите му на сцената, забива в гърба му готварски нож. Шест месеца Стойчев се бори със смъртта, но оцелява. Театърът се превръща в негова съдба.

След като завършва образованието си в Шумен, родителите му го изпращат да учи в гимназия във Варна. Тук не се отказва от изявите на сцена. Репетира непрестанно. В морската столица среща Атанас Кирчев, Коста Стоянов и други актьори, които основават трупа. Коста Стоянов много харесва петнадесетгодишния шуменец и му поверява главната роля в „Ижиния“ от Силвио Пелико. Преди това Петър Стойчев сам е поставял „Разбойници“ на Шилер и разни пиеси, което го прави опитен театрал.

Родителите му не искат да стане „карагьозчия“, за да го спасят от театралната група във Варненската гимназия го изпращат да учи във Военното училище в София. Но това само му помогнало да тръгне още по-уверено към храма на Мелопомена. По това време, през 1897 г., драматичната трупа „Сълза и смях“ обявява конкурсен изпит за артисти. Той се явява и преминава успешно през него. Приет е за редовен артист. Стойчев избягва от Военното училище и се включва в драматичния състав на „Сълза и смях“.

Той не е доволен от поставената пиеса „Апостолът“ и заради недоволството си е уволнен. Една година отбива военната си служба. През 1900 г. заедно с артиста Стоян Бъчваров основава във Варна театрална трупа. Скоро тя устройва бенефис на Стойчев и с получените 84 лв. актьорът заминава да учи в Театралното училище в Петербург.

Гладът го преследва на всяка крачка, но той е уверен в своето призвание. Завръща се в България и отива да живее в Русе през 1903 г. Там става актьор и режисьор на русенската театрална трупа Лира“, която поставя „Женитба“ на Гогол. Играе ролята на Подкальосин, започва репетиции на „Чайка“ на Чехов, но не успява да ги завърши. В този град среща красивата русенка Теодорина Стойчева. Тъкмо той определя съдбата ù на актриса и двамата тръгват заедно по пътищата на живота. Теодорина е с такава трудоспособност, че може да репетира на сцената по 20 часа без почивка.

Петър Стойчев е извикан от Матей Икономов да участва неговия „Съвременен театър“. От Русе шуменецът заминава за Казанлък, където Икономов готви репертоар. Стойчев вече е правил „На дъното“ на Горки и по негово настояване произведението се представя на сцена. Другото представление, което играе трупата е „Лес“ от Островски. Той се включва в две роли Сатин и Аркашка, с които става известен на публиката.

През 1906 г. заедно с жена си актрисата Теодорина Стойчева, с която вече е минал под венчило, постъпва отново в Народния театър, където играе на сцена до 1919 г. След това напуска и става артист, а после и директор на основания оперетен „Свободен театър“, при който прави драматичен отдел. Към новия театър се присъединяват и артистите Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Стоян Бъчваров, Владимир Тенев, Теодорина Стойчева, Петър Димитров и други млади театрали. В Народния театър настъпва криза заради репертоара и режисурата. Стойчев участва в „Свободен театър“ и в драмата, и в оперетата. Една от добрите му постановки в този театър е „Пер Гинт“ на Ибсен с музика на Григ. Кръстьо Сарафов играе Пер Гинт, а Теодорина Стойчева – Солвейг. Пиесата минава при с голям успех.

През 1922 г. Петър Стойчев празнува своя 25-годишен юбилей в ролята на Юст от „Глупакът“ на Фулда. През това време става директор на Русенския театър, а после оглавява Софийския театър и опера. Но идва криза в Народния театър и стачката на двадесетидвамата големи артисти, поради което е свален от поста си.

През 1929 г. основава частния театър „Роял“, известен още като „Република“ и театър „Петър К. Стойчев“.
Той участва и в киното, режисира два филма – „Земя“ по повестта на Елин Пелин и „Децата на Балкана“ по собствен сценарий. През 1935 г. заминава за Москва на кинофестивал. Правят му впечатление детските театри в руската столица. Щом се завръща в България има нова цел - създаването на детски театър. През 1940 г. прави опит да създаде със свои средства такъв. Наречен е „Театър за малките“, в който играят артисти, но и деца. Театърът съществува само една година поради липса на средства.

От 1936 до 1944 г. е директор на Пловдивския театър и полага много усилия за създаване на детски театър в града на тепетата. На 1 декември 1943 г. на Стойчев и съпругата му Теодорина Стойчева възлагат да организират детски театър в София – театър „Балкан“, известния Народен театър за младежта. На 24 януари 1945 г. се дава първото представление „Котаракът в чизми“, в което участват и артисти, и деца. Второто представление е „Златното ключе“ от Ал. Толстой, постановка на Нина Данчева - Стойчева.

Петър Стойчев посвещава 50 години от живота си на театъра. Отива си от живота през пролетта на 1945 г., на 65 години. „Величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят“, казва големия френски поет и писател Жан Кокто.