26721 | 17 авг. 2018 | 15:18
Мирела Костадинова
По онова време изглежда било модно да се анкетират големите хора на България. В една такава анкета, която прави проф. Иван Шишманов, попитал Иван Вазов коя е любимата му миризма. Той отговорил: „От планински босилек мирис“. Изглежда, че и това благовонно ухание тръгнал да дири в Тревненския балкан през горещите августовски дни на 1921 година, където прекарал две седмици. Далече от столицата, прахта и суетата, по-близо до тишина и хлад.
Намеренията му били да иде в Кръстец, където имало хотел, но във влака разбрал, че „тоя хотел бил „реквизиран“ от горските чиновници, а за „излетачи“ нямало място“. Посред нощ, на 6 срещу 7 август, Вазов пристигнал в Плачковци. Слиза на перона. Никой не обръща внимание на величествената му фигура. С гарсонетка, с бастун в едната ръка, с куфар в другата. Посрещачи – няма.
Гостът тръгва и се озовава на малкото площадче – пред входа на хотел „Търговски“. Посреща го бай Митю – хотелиер от Трявна. Въпреки, че хотелът се пръска по шевовете от летуващи, той намира място за скъпия гост.
На следващата сутрин бай Митю разглася из селото за дошлия поет. Телефонира на директора на мината инж. Маринов, който изпраща вагонетка, за да вземе писателя.
Посрещачи са Маринов, съпругата му и минния касиер. Поднасят букет и извинения за станалото недоразумение.
Отправят се към коксовите пещи. Работниците провеждат кратък разговор с поета. Младият директор на каменовъглените рудници любезно поканил Вазов в дома си, който се намирал на няколко километра от Плачковци. Тази долина местните някога наричали Гръбчево, но управниците на мините заменили името с „Българка“. „Тоя дом с една весела архитектура, наумяващ европейска вила с всички изгоди за живота, е като един вълшебен дворец, издигнат от ръката на магесник сред тая усойна и зелена планина“, пише Вазов във „В пазвите на Балкана“.
Учителят от Трявна Богомил Даскалов разбрал за идването на Вазов. С картичка се гласял да покани достолепния гост да посети дома му, известен с резбованите тавани. Тъкмо се гласял да изпише картичката, влезнал в двора му слугата от хотел „Борис“ и попитал кога ще приеме поета:“Когато е удобно на господин Вазова“, отвърнал той. Дал му картичката, за да я отнесе при адресата.
Скоро Иван Вазов пристига с файтон и трима свои приятели. По стара тревненска традиция му сервират сладко от ягоди, сливовица и плодове. Поетът се шегувал, разказвал колко е доволен от видяното в Трявна: “По много неща Трявна ми напомня Сопот и много скърбя, че по-рано не съм могъл да идвам тук, а особено лете“ – със съжаление казал той.
Заинтересувал се от бита на тревненци, от миналото на града. Оживено разпитал за Петко Р. Славейков и Ангел Кънчев. Обещал да посети домовете им. Захласнал се по резбованите тавани в Даскаловата къща и като узнал, че само главният майстор е получил надница от три гроша за майсторлъка си, а всички останали работници от две до сто пари, отбелязал: „Затова е безценно българското изкуство!“
Домакините поднесли на поета книга за записване на посетителите и го помолили да се разпише за спомен. Той извадил молив и собственоръчно написал: „Иван Вазов – Сопот“.
Един от гостите отбелязал:
Господин Вазов, слагате на думата Сопот ер голям…
Усмихнато Вазов отговорил:
Ръка, свикнала петдесет години да пише така… Пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер…?
След гостуването в къщата на Богомил Даскалов компанията посетила дома на директора на прогимназията. А от там с файтон Вазов се върнал обратно в станция „Българка“, за да отморява в прохладата на Балкана.
На идния ден големият български поет и писател заминал за Габрово с директора на мината и съпругата му. Минал по алеята на булевард „Априлов“ и се отбил в хотел „Бузлуджа“, за да се разхлади с чаша бира. Нарекъл габровци „будни и предприемчиви“. Учителите от Априловската гимназия го поканили да го разведат из града. Но поради умора Вазов отказал.
По време на това пътуване, няколко пъти се среща с работниците от каменовъглените рудници. Води разговори. Те му разказват кога и как са чествали седемдесетата му годишнина. Един от тези миньори си спомня: „Вазов се смееше с просълзени очи, а когато се поуспокои, с умиление каза: „Благодаря Ви, добри хора! Сега наистина ще се чукнем за здраве, преди да напусна Гръбчево“.
По клоните на старите буки хората окичили книжни фенери. Запалили огньове. Опекли един тлъст овен. Та нали на гости е големият Иван Вазов.
Наред със срещите, веселбите и разходките, 71-годишният поет не забравил да пише на своята вдъхновителка: „Как е жалко, че Евгения Марс по своята гордост отказа да ме придружи, залюбила се в шума и праха, и горещината на София! А колко нови впечатления, колко жизнерадостни впечатления би изпитала!... Вчера заедно с една многочислена дружина, дами и мъже, направихме излет с млака до „Кръстец“ – най-високата точка на линията. Весел и радостен пикник сред гъстите гори. Шумни смехове и песни. Представи си: пяха и песента „О, аз съм англичанка“, станала популярна от твоята „Божана“. И тая песен тъй живо ме трогна и те изправи пред мене във всичката твоя очарователност. Как е хубаво да има човек близка душа, за която да мисли и тъгува… Аз смятам, че без това условие животът не е пълен. Ти имаш куп развлечения, връзки и младост, да не чувстваш като мене потребността от духовно общение с човек, всецяло тебе предан, чийто живот ти изпълни със съдържание. Аз обаче нямам друга радост освен тебе, други приятни преживявания освен скъпите спомени за тебе и надеждата пак да те видя и да ти се радвам“.
Това е последното летуване на Вазов. Един месец след завръщането си в София, на 21 септември 1921 година, в 12. 30 часа на обед, той се почувствал зле, докато обядвал. Поискал чаша вино със сода, но това не му помогнало. Тъкмо слага вилицата в устата си и главата му клюмва назад върху стола. Инфаркт на миокарда покосява големия писател.
Мобилна верси
RSS
