24946 | 18 ноем. 2022 | 14:52
Името на Веса Паспалеева е класика в детската ни поезия. Бъдещата писателка е родена в Кюстендил на 3 март 1900 г., където завършва гимназия. Нейна преподавателка по литература е самата Елисавета Багряна. Учи славянска фиология в Софийски университет, но напуска поради липса на средства в семейството си. За първи път печата свое стихотворение през 1919 г. в списание „Чернозем“.
Известното ù детско стихотворение е „Доволен“, или както всички го знаят „От днес имам вече нови панталонки“ излиза от печат през 1924 г. в списание „Детска радост“. Тогава негов редактор е писателят Ран Босилек. Той не познава авторката, защото тя е изпратила стихотворението по пощата. Притеснявала се да го занесе лично. Била само на 24 години. Ран Босилек скоро открива таланта ù. Започва да помества в списанието си нейни стихотворения. Така „Детска радост“ става място за изява на голямата детска писателка.
Нейни творби оживяват на страниците на списанията „Светулка“, „Детски свят“, „Детски живот“, вестиците „Поточе“, „Трезво дете“, „Лястовичка“ и др. издания.
Веса Паспалеева създава рано своя вкус към литературата. Още като ученичка отхвърля някои норми на поведение, внушени ù от семейството, което я възпитава в патриархални принципи. По време на Първата световна война, когато от Европа нахлуват новите модерни течения в изкуството и литературата тя е в интересна среда на творци. Сред тях са художниите Владимир Димитров – Майстора и Кирил Цонев, поета Емануил Попдимитров. Тази група се превръща в духовно общество наречено „Кларте“ (светлина). То е част от обществото „Кларте“ във Франция, където основатели са писателят пацифист, носител на Нобелова награда за литература за творбата си „Жан Кристоф“, Ромен Ролан и романистът и журналист Анри Барбюс, които излагат лозунги срещу войната.
Веса Паслалеева е една от дамите в това общество „Кларте“ у нас. Още тогава прави опити в поезията – пише за възрастни, но и за деца. Един ден в дружество „Кларте“ идва Антон Страшимиров, приятел на баща ù. Той е по работа в Кюстендил. Веса се престрашава да му даде няколко свои стихотворения за възрастни. Между тях има и няколко детски. Моли го да каже какво мисли върху тях. На следващия ден писателят отронва: „Веса, твоята сила ще бъде в поезията за деца“.
Наистина след няколко години в детската литература се нарежда едно непознато име на млада жена до имена като Чичо Стоян, Дора Габе, Калина Малина, Ран Босилек.
Веса Паспалеева вече е минала под венчило и е приела фамилията на своя съпруг – поручик Леонид Паспалеев, който е военен писател и преводач. Двамата живеят в Самоков, където се ражда през 1922 г. първородното им дете Тамара. Четири години по-късно изплаква на света и втората им дъщеря Людмила. По това време съпругът ù е началник охрана на двореца „Чамкория“ в Самоков, но заради службата му се налага семейството да живее в различни градове на страната. Животът отвежда семейството в Петрич, където тя е учителка по български език и аритметика в Петричката смесена гимназия, а той комендат. Живеят в Радомир, София, Свищов, Шумен, Сливен. Установяват се окончателно в столицата.
През 1929 г. излиза от печат първата ù стихосбирка „Великденче“ илюстрирана от гоемите художници Георги Атанасов и Георги Попов (Джон). По-късно прекрасните рисунки на книгите ù правят имена като Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева. Във „Великденче“ се очертава стила на детската писателка. Стихотворенията ù „Умница“, „Завистливи“ и „Мецанина сватба“ остават незабравими. Те са написани в един закачливо-весел дух и издържани в народностно - песенен ритъм. Първата рецензия на книгата е от Стилиян Чилингиров във „Вестник на жената“.
Героите на Веса Паспалеева често са животни, които оживяват с човешки качества или недостатъци. Те се смеят, хитруват, завиждат си и стават любимци на децата. Кой ли не помни поемата за Рунтавелка и стихотворението „Хитрото мишленце“?
Когато вече е популярна Веса Паспалеева с радост посреща в дома си своите малки читатели, които ù гостуват, най-често на рождения ù ден. Настаняват се в хола ù и представят пиеските „Крадливата гостенка“ и „Надхитреното овчарче“. Тогава лицето на Веса Паспалеева засиява, очите ù светват с искрата на обичта.
Тя сяда пред бюрото си и вдъхновено пише своите стихове и разкази. На това бюро остаряло от времето е написала 53 книги. Сред тях са „Великденче“, „Бащина земя“, „Бодливите гостенчета“, „В горския град“, „Рой звездици“ и още други.
Животът не я пощадява – преживява арестуването на баща си на 12 октомври 1944 г. обвинен във великобългарски шовинизъм. Всъщност той е голям патриот и историк на Кюстендил. Веса Паспалеева понася мъчителните гонения на братята си, които са изпратени в Белене и Ножарево. Най-тежкият момент е, когато дъщеря ù Людмила, журналистка по професия, тихо гасне от тежка болест пред очите ù.
Любовта на децата дава глътка въздух на писателката. Те я успокояват в човешките ù болки. В същото време Веса Паспалеева подкрепя много детски писатели, които са неизвестни тогава и несигурно престъпват в детското творчество - Асен Босев, Георги Авгарски, Йордан Друмников са само част от имената. Съветва ги да се пазят от стихоплетство, римите им да са богати, стихът – точно отмерен. Всеки, който пише за деца посещава дома ù, за да покаже тетрадките си със стихотворения за най-малките.
Малко преди да почине през февруари 1980 г. Веса Паспалеева получила от Копенхаген престижната Андерсенова грамота за големите ù постижения в детската литература. У нас я награждават с орден „Кирил и Методий“ I степен.
Ако искате да се докоснете до нежния поетичен свят на Веса Паспалеева можете да го сторите в Националния литературен музей, където се съхряняват много нейни ръкописи и документи, напомнящи за чистите светове на детството. А може би е време цялото творчество и на Калина Малина да бъде преиздадено отново.
Паметта за детската писателка е забулена в дълбока тъга. Гробът, в който лежи с двете си дъщери Тамара и Людмила в Орландовци е посипан от последните жълто кафяви листа. Тук отдавна никой не е палил свещица, нито е оставял цвете. Мисълта ми е отново за забравата…
Мобилна верси
RSS
