30405 | 4 юни 2021 | 10:53

При Попович учи Георги С. Раковски. Негови ученици са още: Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Ботю Петков, д-р Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Иван и Димитър Гешови и още много други известни възрожденци

„Нищо не се върши на този свят без учение. То е най-голямото небесно благословение отколкото е харизал Бог на човека… Учението е по-скъпо от златото, по-многоценно от слънцето… Никое дело не бива без учението нито божествено, нито човеческо, нито церковно, нито гражданско. И дето се е поумножило учението, тамо и човешкото благополучие е порасло, дето е умаляло, там и златото е премогнало и от ден на ден премогва… Нашата погрешка е голямата студеност към учението и великото небрежение да са просвещаваме от книжниното прочитане, от които произхожда невежество, глупавина и голямо потъмнение на всичките добродетели.“

Това са редове от първите страници на „Христоития“ преведени от големия карловски възрожденец Райно Попович през 1937 г. За българите, според него, е необходимо не само знание, но и нравствено възпитание: учители и родители „тряба да станат образ на децата“. Не случайно Попович превежда Христоития или благонравие, чиито правила и съвети засягат различни страни на всекидневния живот.

Възрожденецът настоява „повече да се превеждат не детински книги, ами старешки и систематически“, за да се поразбудят и видят всички българи какъв дълбок сън сънуват. Той настоява да се направят школи и да се обучават учители.

Самата „Христоития“ е разделена на две глави и представлява подробен кодекс от правила и съвети за държанието на човек в обществото – как да се обличаме, как да разговаряме с приятели, как да поздравяваме, как да съдим за виновните, как да вървим по улиците и други полезни напътствия.

Основният принцип на морала, залегнал във всички тези правила и съвети е навсякъде и във всичко да се пази златната среда и мярата – в съветите, които даваме, мненията, облеклото, говора, в приятелството, в хигиената. Човекът трябва да живее според това, което е благоразумно, благоприлично и общоприето.

„Да не се согласяваш с другите, ами да правиш сопротивно, не е благоразумно… Понякой път и да понахромваш с хромия, мъдро дело се назовава… Сдружавай се и живей, с които сичките ги знаят за почтени и добродетелни… Кога се препират или карат някой си за нещо, криво е някакво без причина да се прилагаш накъм едната или към другата страна“, съветва възрожденският учител. Според него е нужно човек да действа в едни случаи „с голяма майстория и церемония“, а при други – „със смирение и с една политика“.

Човек с нищо не бива да прекрачва границите на общоприетото, не трябва да се издига по-високо от средата, в която живее, а да се изравнява съзнателно с нея, да следва нейните традиции, да живее по нейните вкусове и изисквания.

Книгата вероятно е била истински наръчник за правила на някогашния българин. За нейното издаване дават пари 199 души – от Цариград до Видин и от Тулча до Щип. Между спомоществователите от басмаджийския еснаф в Карлово е и дядото на Левски – Кунчо Иванов, както и бащата на Апостола – Иван Кунчев, представител на гайтанджийския и абаджийския занаят.

Някога авторитетът на Попович е бил голям и неговата известност се ширела из цялата страна. „В онова време той беше всичкото учение и просвещение“, пише Йоаким Груев. Големият възрожденец е в близки отношения с най-видните представители на епохата – Неофит Рилски и Васил Априлов, с които обсъжда всички въпроси, които се отнасят до българите и националното възраждане с дълбока загриженост.

Попович първи уведомява своя приятел Неофит Рилски, че превежда басните на Езоп, а той му отговаря в писмо: „Аз имам наум да ги изпроводя на Ваше мъдрословие за обсъждане и преглеждане; и ако се удобрят, тогис да се предадат на печатницата“. Неофит предлага още да се хванат заедно, за да направят печатница. Цени високо своя приятел и се обръща в писмата си с „изряднейший ми друже“. Показва преклонението си пред него. Не по-малко скъпо е това приятелство и за Попович, за когото Неофит е най-големия авторитет. Той му изпраща своя превод и на службата на Св. Харлампий да я прегледа и му признава:: „Познавам, че само вие сте достойни“. Споделя му и за превода на Робинзон.

При Райно Попович учи Георги С. Раковски, който едва постъпил в училището на Куручешме се обръща с възторжени думи към своя „повече от баща любим учител“, когото моли да го „удостоява с писмата си“, които да му дават съвети за напредъка на неговите уроци. Останал сам в Цариград „потънал в бездната на скръбта“ Раковски пише до своя любим учител: „Нищо друго не ще ме утеши, а само писмо от Ваше мъдрословесие“.

Негови ученици са още: Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Ботю Петков, д-р Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Иван и Димитър Гешови и още много други известни възрожденци. Към учителя си запазват дълбоки чувства на уважение и обич и много от тях поддържат кореспонденция с него и търсят съветите му. Гаврил Кръстевич си спомня, че преподаването му е „много изкусно, сладостно и ясно и с всички исторически, филологически и други потребни разяснения“. Учениците му слушали с внимание, учели лесно.

Образованието в Карлово достига своя разцвет, когато в града се установява Райно Попович. Той тласка просвещението на карловци почти цял век напред. Роден в Жеравна около 1783 г, учи в родното си село и в Сливен, а после и в солунското гръцко училище и в прочутата навремето школа на остров Хиос. След като учителства кратко време в Котел, той отива в Букурещ, където усъвършенства гръцкия си език и усвоява взаимоучителната метода. След завръщането си учителства няколко години в Котел, където негови ученици са Петър Берон и Атанас Кипиловски. Учителства в родното си село известно време и в Сливен, а през 1828 г. се установява в Карлово, където е поканен за учител. Там работи 25 години.

В историята ни той е известен като голям елинофил. Получил образованието си в гръцки училища, той е поклонник на гръцката образованост и смята, че тя е необходимо средство за спасение на българския народ. Той цени богатата гръцка книжнина и заслугите й към общочовешката култура. Поставя я като основа, върху която да се изгради родната просвета. Но всъщност държи за националното ни съзнание.

С възмущение отхвърля писмото на Васил Априлов, че „имало някои в Карлово, които се считали за гърци“. Не се съгласил с Априлов, че в карловските черкви се служело понякога на гръцки език. Твърдял, че службите преминават на старобългарски. С времето гръцката образованост губела привържениците си. Българите правели усилия да се освободят от гръцкото икономическо и духовно робство и да бъдат признати за равноправен народ с другите народи в турската държава.

Карловци не остават настрани от това и настояват пред своя учител да ограничи преподаването на гръцки език. Попович преживява куп огорчения по този повод. Но не бил съгласен да му се налагат правила.
Напуска Карлово и на стари години живее в Калофер, Сопот и Пловдив. След няколко години се завръща отново в Карлово, което обичал и му станал като родно място. Тук живеят неговата съпруга Анастасия Гешева и единственият му син, както и четирите дъщери. В Карлово доживява последните си дни. Умира на 9 декември 1853 г.

Днес част от комплекса „Старинно Карлово“ е къщата на учителя Райно Попович. Старият калдаръм в двора помни стъпките на децата, които са идвали, за да се учат на четене и писане. В този дом можете да видите мястото, където е преподавал на учениците самият книжовник. Там, в малка стая за молитви, Васил Левски вероятно е изпял първите си църковни песнопения. В тази стара възрожденска къща можете сами да изработите документ на автентична печатна преса с восъчен печат. Също да изпишете буквата си на кирилица или глаголица с гълъбово перо и мастило върху ръчно изработена хартия.