Смелата Слава Досева напуска бащиния си дом преоблечена като момче

Отрязала косата си и зашила двете плитки в антерия

Мирела Костадинова: Смелата Слава Досева напуска бащиния си дом преоблечена като момче

16528 | 24 юни 2022 | 14:57

Момичето в потури поискало да се изучи и отишло в пансиона към гимназията в Габрово. Там служило две години и се научило да пише и чете. Всички го познавали като Петър Добруджанчето. Хвалели го за трудолюбието и сговорчивостта


В онези години, когато мъжът решавал женската съдба и имал пълна власт над нея, Слава Досева преобръща тази представа. Тя е пълната противоположност на кокетната, лекомислена, инфантилна и суетна жена. Олицитворение е на независимостта, свободата, волята и характера - качества, които днес не притежават дори някои мъже. Да, този свят винаги е бил на мъжете… Но понякога животът опровергава дори собствените си модели, за да ни докаже, че е несъвършен. Слава Досева успява да изскочи от кръга на своята малоценност на жена и да превърне слабостта си в сила. Тя дърпа живота ù, дори когато е в най-трудни моменти. И макар, че е съвсем обикновена жена я превръща в герой на своето време.

 

В далечната 1850 г. в село Ковънлък (Пчелища) в дома на Петър Балабана изплакало момиченце. Докато дойдат в къщата, за да му бабуват, то само се появило на белия свят. Поверието гласяло, че такива деца, които сами се раждат са смели, силни и си пробиват сами път в живота. В семейството не се зарадвали много на детето, защото било поредното от женски пол. Нарекли го Слава, на леля му. 

 

Детето растяло, трудело се по нивите и градините наравно с другите. Докато един ден баща му се прибрал вкъщи и съобщил, че ще идват годежари, за да вземат Слава. Драган Бахчованина я искал за жена. Тя не повярвала на думите му, защото женихът бил много по-голям от нея, можел да ù бъде баща.

 

Петър Балабана бил категоричен, дума не давал да се издума да върнат годежа. Ергенът бил пръв в село и си играел с много жълтици. Бащата мислел, че ще нареди Слава, а около нея  и семейството му ще замогне. „Ти годините му не гледай. На кон зъбите се гледат, а на човека парите и имота“, отсякъл той.

 

Слава вярвала, че само любовта има значение, за да се венчаеш и живееш с мъж, не златото и имането. Не заспала цяла нощ – мислела какво да прави. Не можела да склони баща си, който бил упорит човек. Не я пощадила и майка ù, която се страхувала от него. Ронела сълзи от безсилие. Призори станала от леглото си. Грабнала ножиците и отрязала плитките си. Тихо отворила вратата на одаята, където спял брат ù и взела дрехите му. Навлякла потурите му. Зашила двете си плитки в антерията. Навила пояса около кръста си. Стегнала цървулите. Отворила писаната ракла с чеиза си и взела кръщелната си жълтица, която ù подарила преди време леля ù Слава на която носела името. Препасала торба, в която мушнала хляб и сирене. Сложила на главата си и калпака на брат си и тръгнала към Габрово. Чувала била от кърджии, които нощували в бащиния ù дом, че в този град може да се намери работа.

 

Още не излязла от селото я настигнало кучето им, което въртяло опашка около нея. Преди време тя го намерила изоставено от стопаните си. Било Петровден, затова го нарекла Петър. Животинчето не се  отделяло от Слава и тя решила да го вземе със себе си. Но разменила имената – тя се нарекла Петър, а кучето Славчо. 

 

Вървяла девойката, преоблечена като млад мъж, минала през Дряново и околните села и пристигнала в Габрово. Влязла в дюкяна на някакъв абаджия, за да се пазари за чирак. Представила се като Петър. Казала, че е от Добруджа, от село Казъл Мурад и няма нито баща, нито майка. „Добре, ще те взема за чирак. И майстор ще те направя. Дано си добро и трудолюбиво момче. Кучето пък ще пази къщата ми“.

 

Занизали се дните. Хитрият габровец решил да изпита честността на новия чирак. Оставял пари на разни места, за да види дали момчето няма да ги вземе. Но то не се докосвало до тях. Три години Петър останал в дюкяна на абаджията, учил занаята, а семейството му го обикнало като свой син. Искали дори да го осиновят, но той отказал.

 

Момичето в потури поискало да се изучи и отишло в пансиона към гимназията. Там служило две години и се научило да пише и чете. Всички го познавали като Петър Добруджанчето. Хвалели го за трудолюбието и сговорчивостта.

 

Научил за него Иван Златин – училищен настоятел и богат търговец. Имал кръчма и придумал момчето да му помага в нея. Един ден докато Петър разнасял вино около масите някакъв свещеник се вгледал в него и извикал: „Славо, какво правиш тука?“

 

Петър се стреснал, изпуснал съда с вино и побегнал. Настанал смут сред клиентите на кръчмата. Свещеникът разказал пред всички, че това е Слава, от неговото село, която лично той е кръщавал. А дръзкото момиче избягало и нийде никой не можел да го открие.

 

Иван Златин, собственикът на кръчмата, не оставил така нещата, тръгнал по пътищата да я търси. Питал и разпитвал и накрая я намерил в Русе. Слава имала намерения да избяга в Румъния. Иван Златин стоял цяла седмица в „кичук Виена“ да убеждава момичето, че е извършила геройство. Уверявал я да се върне в Габрово, защото е жена достойна за уважение. 

 

Накрая Слава склонила – повярвала на търговеца да се върне обратно. Свалила калпака и потурите. Облякла сукман и забрадка. Никой в града не смеел да ù подметне дори дума за миналото ù. Габровци още повече я уважавали за дързостта ù. Иван Златин я наел, за да му помага в търговията. Вероятно е прозрял практичността, предприемчивостта и търговския ù усет. Разказват, че сама ходела в Сухиндол да купува грозде и вино. От Свищов пък носела газ, сол и захар. Отскачала и до Пловдив за дървено масло, маслини, ориз и тютюн. Без страх носела кимера със злато и се разплащала с търговците.

 

По време на Руско-турската война преминала Балкана с руски войници. Налагало се да изплати 75 000 гроша задължения за тютюн в Тракия.

Находчивостта, смелостта и волята на тази жена забелязал Досю Хаджидосев - търговец, брат на въстаника Тотю Иванов. Предложил ù да се оженят. Бил вдовец и имал двама сина. Слава не се поколебала да се съгласи. Вече имала свой дом и семейство и това ù носело радост. Мъжът ù оставил търговските си дела, но скоро починал. Нещастията не секнали до тук – къщата им изгоряла, воденицата им в село Адъмово (днес Янтра) била завлечена. Жената се грижела за доведените си синове и сама изкарвала прехраната.

 

Слава Досева имала добро сърце. Майката на Генчо Негенцов, бъдещият детски писател Ран Босилек, останала на улицата с децата си. Причина за това бил адвокат Воцки, който по мошенически начин купил къщата и изхвърлил вдовицата Мария с хлапетата на улицата. В този момент стринка им Слава прибрала безпомощното семейство в дома си.  Къщата се намирала точно на мегдана. Мария живяла с децата си там три години. Пенка, сестрата на писателя, в свои спомени предполага, че именно тази къща споменава брат ù в стихотворението си „Родна стряха“.

 

След нещастията, които сполетяват Слава, брат ù я поканил в Америка. Тя продала имотите наследство от мъжа ù. Оставила само дрехите си, с които някога избягала от родния си дом. И двете плитки. Подредила ги в скромния си багаж. През лятото на 1900 г., заедно с двамата си синове напуска България.

 

Преди да тръгне от Габрово се сбогува с всички приятели и роднини. Пенка Негенцова, сестрата на Ран Босилек, пише: „Един ден мама не ни заведе на Йонковото. Вечерта, когато се върнаха братята ми, тя им каза: „Вървете да си вземете сбогом с Дося и Ивана. Тогава разбрах, че стринка ми Слава, заедно със синовете си отива при брат си в Америка. По онова време, преди 1900 г. пътуването до Америка е траело не дни, а седмици. Това не е попречило на стрина ми Слава да стигне Америка“.

 

Преди да тръгне тя не забравила и кучето Славчо, което било с нея в най-трудните дни, макар и поостаряло, отново въртяло опашка. Слава оставила на девера си пешкир с вързана в него жълтица, за да го храни до края на дните му.

 

В Америка тя отново проявава характер - успява да изучи двамата си синове. Досю става лекар в Чикаго, а Иван  учи инженерство.

Когато Слава Досева си отива от живота през 1919 г., в следствие на задушаване със светлинен газ, оставя на двамата си синове само момчешките дрехи. И двете плитки, които отрязва в онази дълга нощ, в която трябва да избере пред себе си и бащината воля.

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

 


От категорията

Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?

-1593267964.jpg

Служебното правителство може да повлияе върху развитието на политическата криза ...

13 авг. 2022 | 08:35

Слави Василев: ГЕРБ ще са първа политическа сила, коалиция ПП и ДБ ще претърпи поражение

Слави Василев: ГЕРБ ще са първа политическа сила, коалиция ПП и ДБ ще претърпи поражение-1645167651.png

Подозирам, че дълбокото желание на българското общество е да види разумни, ...

12 авг. 2022 | 13:50

Петър Волгин: В България имаме не гражданско, а грантово общество

Петър Волгин: В България имаме не гражданско, а грантово общество-1629635411.jpg

Раздаващите пари организации искат да получат нещо срещу средствата, които са ...

13 авг. 2022 | 13:42

Кеворк Кеворкян: Партия на идиотите - време е

Кеворк Кеворкян: Партия на идиотите - време е -1462343945.jpg

„Газпром“ не е проблем, проблем са мекеретата – фиктивни „русофоби“. Тяхната ...

13 авг. 2022 | 10:54