Мирела Костадинова: Янко Мустаков създава първия български хор, пленил князете Дондуков и Батенберг

Той прави оркестър и със свои пари купува повечето инструменти

Мирела Костадинова: Янко Мустаков създава първия български хор, пленил князете Дондуков и Батенберг

12802 | 11 март 2022 | 15:20

Сред учениците му са бъдещият писател Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, проф. Георги Данаилов, Георги Байданов, Атанас Паунов, Стоян Гешев и още други имена свързани с духовната ни история

Мирела Костадинова: Янко Мустаков създава първия български хор, пленил князете Дондуков и Батенберг-1647005007.jpgПаметна плоча в родния му град Трявна напомня, че е живял и творил този талантлив човек.-1647005151.jpg

Янко Мустаков е възрожденски диригент и композитор, живял и творил преди Освобождението на България. Той е родоначалник на българското модерно хорово пеене у нас. Автор е на 15 духовни и светски композиции. Прави хармонизации на десетки народни песни. Мустаков е книжовник, просветител и родолюбец. Имал близки отношения с Раковски и бил негов последовател и сподвижник. Участва в живота на Свищовското читалище, в театралната му работа и допринася за културния живот на града. Съвременните музиковеди го наричат „Паисий в българската музика“.

 

Когато през 1879 г. в Търново заседава Учредителното народно събрание, там квартирува и княз Дондуков-Корсаков. Той поканил Янко Мустаков с певческия хор, който сам е създал за Великденските празници, за да представят концерт. След усърдни репетиции Мустаков отива с хористите си в старата столица. Репертоарът включва песнопения от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение. Хоровото представяне направило толкова силно впечатление на княз Дондуков, че той възнаградил с по пет златни наполеона възхитителните певци. А после ги поканил на трапеза.


Хорът на Янко Мустаков впечатлил и първия български княз Александър Батенберг. Представителни свищовлии, заедно с хоровата група, решили да приветстват княза. По този повод Мустаков нотирал три песни на четири гласа. След тържествени приветствия те били изпълнени на самия дунавски бряг.


Янко Мустаков е тревненец. Роден е на 3 януари 1842 г. в малкото балканско градче в семейството на Стойко Михайлов Буюклийски, който се занимавал с търговия и съпругата му Цвята. Двамата имат шест деца – четири дъщери и двама сина. Янко е най-малкият. Всъщност свещеникът го записал в църковните книжа под името Йонко Стойнов Буюклийски. Как името му се превръща в Янко Мустаков – не е известно.


Бъдещият надарен музикант получава основното си образование в родното си градче. Учи „псалтикия“ при дядо Иконом и поп Стоян Дечев. От дете се занимава с черковно-славянското пеене. Събира също народни песни. После е ученик на Стоян Дечов и Стефан Еленчанина. Петко Р. Славейков е учителят, който оказва влияние върху поетичната и емоционалната душа на малкия Янко.


През 1860 г. семейството му се премества в Свищов. Мустаков става псалт в черквата „Св. Димитър“. Оженва се и остава да живеее в крайдунавския град. Учител е в Горната махала. През лятото на същата година посещава Букурещ. От там донася писма на Свищовския революционен комитет. Заподозрян е от властите. Търси убежище в Трявна, а после и в Преображенския манастир. След няколко седмици баща му го закарва тайно с коня си в Свищов и го оставя в църквата „Св. Димитър“ при свещеника Ради Йовчев. Препоръка до свещеника изпраща самият Петко Р. Славейков.


Музикалният талант и гласът на тревненеца сигурно са впечатлявали свищовлии, но Янко Мустаков не е доволен от това, че е псалт в черква и учител. Заминава за Букурещ, за да учи в консерватория. Изкарва четиригодишен курс. Въодушевен от постиженията по това време в областта на многогласното църковно пеене, което учи там.

 

В началото на 1868 г. със съдействието и подкрепата на хората от Свищов, създава първия в България черковен хор за многогласно пеене с използването на нотно писмо, за да постави началото на съвременното хорово дело у нас.

 

Събира млади хора, които имат музикални способности. Обучава ги на нотно писмо и църковно хорово пеене. До тогава хоровото пеене е едногласно и се разучава слухово под ръководството на подготвени в музикално отношение диригенти. Новообразуваният хор в Свищов въвежда в началото двугласното, а след това и четиригласното и хармонично пеене с използване на нотното писмо.

 

Заедно с учениците си Янко Мустаков прави оркестър. Със свои пари купува повечето инструменти - цигулки, китари, виолончело. Оркестърът изпълнява основоно музика към театрални представления. Тревненецът преподава солфеж и инструментално майсторство. Сред учениците му са бъдещият писател Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, проф. Георги Данаилов, Георги Байданов, Атанас Паунов, Стоян Гешев и още други имена свързани с духовната ни история.

 

Мустаков има заслуги и в читалищното дело и театралната самодейстност в крайдунавския град.

 

По онова време в Свищов пристига като учител Петър Иванов от Лом. Той носи със себе си превод на новобългарски на „Опелото на Христос“ от Кръстю Пишурка. Мустаков се заема и го разработва на ноти за четиригласен хор. На Страстния петък това произведение е изпято от неговия хор. „Опелото на Христос“ се счита за една от първите български композиции. А Мустаков се превръща в един от първите наши диригенти. Той първи въвежда нотното обучение не само сред учениците си, но и сред свищовлии, въпреки затрудненията, които изпитвали на гърба си. Основава „Певческо дружество“, което представя самостоятелни концерти в свищовския читалищен салон.

 

На Освобождението на България посвещава възторжени песни, които композира по текстове на Иван Вазов и Петко Р. Славейков. „Из кръв и дим и жалост“ е музикално произведение по текст на патриарха на литературата ни и е призната за първия български марш. Янко Мустаков също се изявява като поет и пише музика по свои текстове.


След петнадесетгодишна работа като учител е назначен за училищен инспектор на Свищовска и Никополска околия. Прави предложение пред Министерството на просвещението да се въведе нотното пеене в училищата. Подготвя за печат и учебник по нотно пеене. На този си труд възлага големи надежди. Говори на съпругата си, че след издаването му ще оправят тежкото си материално положение. Учебникът е готов през 1879 г., но поради липса на средства, Янко не успява да осъществи неговото издаване.

 

Той е автор и на други учебници: „Най-практична метода за първоначално изучаване на децата“ (1869). Този буквар претърпява още две издания, но вече под надслов „Буквар нареден по звукова метода“. След две години, третото издание носи заглавието: „Читанка за учениците от основните училища“. Въпреки някои слабости на буквара, внимание му обръща самият поет-революционер Христо Ботев и пише отзив във вестник „Знаме“ на 5 януари 1875 г.

 

Сред другите учебници на Янко Мустаков е „Буквар, нареден по звучна метода“ (1872), който излиза в три издания, „Читанка за ученици за основните училища“ (1874), „Православно християнско учение за ученици от приготовителните класове“ (1874). В него четем за учението на Христа:

 

„Не живейте само за себе си, но живейте, за да принесете полза на человещината; Бъдете милостиви и състрадателни към секи злощастен и постарайте ся да му помогнете според силите си;

Прощавайте обидите на другите, ако искате да прости Бог вашите грехове; Обичайте враговете си, струвайте добро на онези, които ви мразят и молете ся за онези, които ви струват зло; Не презирайте никого, защото всичките человеци са равни пред Бога; Не осъждайте другите за греховете им, а мислете по-добре за очистването на своите си; Тежко и горко на оногова, който съблазнява другите; Пазете се от користолюбие, богатството не доставя вечен живот на человека; Не ламтете за първенство, който иска да стане най-първи, ще бъде най-последен; Днес не ся грижете за утре, а мислете само за днешните работи, доволно е за секий ден неговата грижа; Грижете се най-много за спечелване на царството небесно; Да ся не кълнете в нищо кога ще уверявате някого; Плащайте кому каквото сте длъжни; Кога ще сторите някоя милостиня, или ще постите, или ще се молите Богу, не гледайте да вършите туй пред множеството, за да ся похвалите, но вършете го тайно“.

 

Янко Мустаков умира в бедност на 24 декември 1881 г. След неговата смърт Теодосия, неговата съпруга, изпада в още по-голяма нищета. Грижи се за четирите им деца, но не успява да съхрани ценните трудове на своя съпруг. Времето ги разпилява. Изчезва и ценния му „Учебник по нотно пеене“, както и подвързана тетрадка, в която са събрани всички негови авторски композиции и хармонизации на български песни. Името и на този българин остава недооценено в историята ни. Само паметна плоча в родния му град Трявна напомня, че е живял и творил този талантлив човек.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

Мирела Костадинова: От „Любословие“ на Константин Фотинов тръгва идеята за образование на жените

Портрет на Фотинов от художника Ари Калчев, рисуван за гимназията в Самоков през 1939 г.-1660908455.png

Баба му основала женски метох в Самоков с други калугерки. Фотинов се научил да ...

19 авг. 2022 | 14:15

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“-1660907798.png

Най-старият надпис върху "камък на глада", открит на река Елба, ...

19 авг. 2022 | 14:14