19987 | 9 апр. 2021 | 12:58

Той бил приятен събеседник, събирал около себе културните хора на Сливен и бил душата на компанията. Говорел за музика, познавал историята ù. Свирел добре на цигулка. Владеел френски, немски, холандски и руски език

Йордан Кювлиев е един художниците ни, майстор на пейзажа и портрета. Една от любимите му теми в платната е морето, което рисува спокойно и озарено от слънцето, в цялата му палитра от зелено-сини цветове. По ирония на съдбата водите на Черно море го поглъщат в своите дълбочини, когато прави опит да спаси давещи се хора. Денят е 15 август 1910 г. За съжаление, след себе си оставя само седем творчески години. Вероятно, ако морето имаше милост и беше пощадило живота му щеше да постигне още творчески върхове в българската живопис.

Неизвестен за нас българите белгийски или холандски художник е нарисувал Йордан Кювлиев върху малък портрет. В анфас. С големи очи, подчертани скули и дебели устни. Над тях висят мустаци със завити краища. От портрета се вижда още бяла яка, вратовръзка, шапка, златно пенсне…

Йордан Кювлиев е от Сливен - роден е на 23 октомври 1877 г. Баща му Тодор Кювлиев създава със съдружници тъкачница за вълнени платове. Мечтае синът му да се занимава с технически науки. След завършване на гимназия, през 1895 г., бъдещият художник заминава за Ганд, за да следва строително инженерство. По-късно се премества в политехниката в Анверс. Но всичко това е, за да не разочарова баща си, да не се противопоставя на неговата воля и представите му за добро. Мислите и чувствата му често бягат към изкуството.

В Белгия посещава галерии. Възхищението си от видяните шедьоври в живописта споделя в писма и картички със свои приятели от Сливен. В едно от тях пише: „Гледай, брате мой, каква чудесна живопис е това… Това е „Китарист“ от Франц Халс, последовател на Рембранд… Никой не го е надминал в това отношение!“ Самият Кювлиев прави рисунки на сгради, рисува с бои.

Докато е студент в Белгия пристига тъжната новина за смъртта на баща му. Студентът прекъсва следването си в инжинерно-строителния факултет.

Малко преди това пише на един от сливенските си приятели: „На теб само доверявам. Следвам политехниката. Скоро ще завърша и ще се върна в България инженер. Но това не ме радва. Моето място бе в Академията на изкуствата“. Записва се в Академията на Анверс и се отдава на четката, боите и бялото платно. Учи при Жулиен Девринт. При него рисува голо тяло и учи тънкостите на живопистта.

В етюда му от този период „Голо момиче“ моделът е седнал върху сандъче, покрито с масленозелен плат. Вижда се строгият академизъм на работата му и пластично изградените форми в нея. От този период са етюдите му „Римски войник в ризница“ и мъжка глава, която днес се намира в Националната галерия. За съжаление за времето прекарано в Академията не се знае много. Дори не са достигнали до нас негови рисунки, за които пише в писма на свои приятели.

Пътува до Франция, Италия и Холандия, за да се наслаждава на галериите и музеите. Интересите му към платната на майсторите на живопистта в Европа го вълнуват до края на живота му. Голямото изкуство на холандските и фламандските майстори наблюдава и изучава в музеите на Ганд и Анверс.

Дипломиран не като инженер, а като художник се завръща в родния Сливен през 1903 г. Назначен е за учител по рисуване в Мъжката гимназия. Учениците обичат да слушат мекия му глас по време на лекциите по история на изкуството. Наблюдават го как рисува. На годишния празник на гимназията - 11 май, денят на братята Кирил и Методий, за първи път Йордан Кювлиев урежда изложба от рисунки на ученици. Това става традиция за сливенските училища.

Построява си ателие със северно изложение и го боядисва в червено. Всеки ден ходи, нагърбил статива си, в околностите на Сливен.

Предпочита Ново село. Рисува природата около родния си град - „Сините камъни“, полето, хълмовете, зеленчуковите градини. Отскача до бреговете на морето. Предпочита Месемврия със старинната архитектура на старите черкви. Рисува и портрети, в които долавя психологизма в модела.

Той е благ и внимателен човек, съпричастен към болката на другите. Живее с майка си Зоица Тотева, която била болна от грижите и мъката по загубата на двамата си сина – доктор и офицер. При Йордан и майка му е отседнал Панайот Георгиев, бедно момче, което е настанено да живее при тях без да плаща наем. Той си спомня: „При тях живеех три години, като им помагах в домакинската работа и едновременно учех в III, IV и V клас през годините 1908, 1909 и 1910 год. Тук прекарах много добре, защото от всяка страна бях напълно задоволен – бях винаги добре нахранен, облечен и обут. Кювлиев полагаше извънредно големи грижи за моето възпитание и образование. Най-главното бе, че не ме третираше като слуга, а като свой син.

Йордан Кювлиев беше един извънредно благороден, добродушен и винаги засмян момък, с благородна душа, велико любящо сърце и притежаваше всички човешки добродетели…“

Йордан Кювлиев обичал чистотата около себе си и красивите вещи. Обличал се с елегантни европейски костюми и слагал мека шапка. Носел бастун и пенсне. Не пушел и не пиел, бил вегетарианец. За кратко се увличал по идеите на Толстой и теософията.

Приятен събеседник, общителен и духовит в разговорите. Събирал около себе културните хора на Сливен и бил душата на компанията. Говорел за музика, познавал историята ù. Свирел добре на цигулка. Владеел френски, немски, холандски и руски език. Имал богата библиотека, която след неговата смърт майка му дарила на читалището.

Към него основава музей и картинна галерия. Подредил платна на първия сливенски художник Димитър Добрович, който е италиански възпитаник. Йордан Кювлиев рисува завесата на сцената на читалището. Тя е по картината „Песента на музите събужда човешката душа“ на френския художник Роше-Гроз. По негова идея холкелът на читалищния таван е изрисуван с пауни. Рисува още корицата на юбилеен сборник на читалището.

През 1903 г. е основано дружество „Съвременно изкуство“. Част от него е и Кювлиев, който показва свои картини на първата му изложба, която е открита две години по-късно. Участва и със свои платна на изложението в Сен Луи (САЩ), а също и в десетата международна изложба в Мюнхен през 1909 г. На юбилейна изложба на дружеството е представен неговият пейзаж - „Край Месемврия“.

Прави портрети. Един от първите му, щом се завръща в България, е „Портрет на дядо Дечо“. Мъжът е показан в цял ръст, седнал сред уюта на дома. Дядо Дечо е облечен в потури и елече, препасан с червен пояс. Кръстосал крака и е сложил ръце на бедрата си. Във фигурата му прозира истинско достойнство, а в лицето-доброта. Зад него се виждат дървени долапи, черга в кафяво и зелено.

Друг портрет, който напомня за старите българи е „Портрет на училищния прислужник“. Възрастният човек с увиснали мустаци и прошарена брада е облечен в типичния народен костюм от Сливенско, обточен с черен гайтан и препасан с червен пояс. В този портрет се вижда човешката доброта и благородство. Кювлиев е познавал добре училищния прислужник от работата си в школото. Той рисива портрети на много свои съграждани - жени и мъже. Също на Сирак Скитник, който е негов добър приятел.

Прави пейзажи. Един от тях е „Селската къща от село Сотиря“ (1909 г.). В нея се виждат на преден план камъни, селски плет, който огражда двора, много зеленина. Кювлиев обича селския пейзаж. И близките до Сливен села са сред вдъхновяващите го места. През летните месеци посещава село Сотиря край Сливен, то е любимото му селце за творчество.

Една от творбите, в която показва уменията си на майстор-пейзажист е „Рибар“. Сюжетът е от село Бяла, Сливенско. На платното се вижда реката, която се спуска надолу, каменния бряг, буковите дървета, чиито корени си плетат свои плетеници. На преден план е застанал селянин, приведен над мрежата, който лови риба. Картината е един от върховете в живописта на Кювлиев.

Художникът се вдъхновява от морето и често прекарва летните месеци в Месемврия, където рисува старите черкви обгърнати с патината на вековете. Това го превръща в един от първите ни маринисти. Тези му картини са малко на брой. Рисува морето спокойно, окъпано от светлина, със скалистия бряг и крайбрежните лодки. Виждат се зелените багри и топли цветове. „Морето край Месемврия“ на Кювлиев е един от най-хубавите в нашата морска живопис.

Художникът не оставя много картини – около 50 на брой. Повечето са пейзажи. Притежание са на Сливенската и Националната галерия. Има и картини в частни колекции. Част от неговите творби са разпиляни или унищожени след неговата смърт.

Той не създава свое семейство. Живее чрез изкуството. Работи мълчаливо и съсредоточено, рядко отронвал някоя дума. През 1936 г. в София е устроена изложба на шестима художници, които вече не били между живите. Сред имената са Иван Ангелов, Г. Дацов, Иван Милев, Жул Паскин, Никола Петров и Йордан Кювлиев.

На 8 ноември 1940 г. в Сливен е устроена изложба с творби на художника. Десет години по-късно такава изложба се устройва и в София.