Мирела Костадинова: За стенната си живопис Георги Богданов използва вар от тракийска вила в Родопите

Още като студент прави етюди в болници

Мирела Костадинова: За стенната си живопис Георги Богданов използва вар от тракийска вила в Родопите

11376 | 4 февр. 2022 | 16:17

Прави много скици. „Скицата е претворяване на мисълта. Тя е графичното изразяване на мислите и чувствата, които трябва да се улавят непосредствено при тяхното раждане“.

Мирела Костадинова: За стенната си живопис Георги Богданов използва вар от тракийска вила в Родопите-1643984546.pngХудожникът Георги Богданов често подбира сюжети от историята.-1643984653.jpgХудожникът Георги Богданов често подбира сюжети от историята.-1643984612.jpgХудожникът Георги Богданов често подбира сюжети от историята.-1643984598.jpgМирела Костадинова: За стенната си живопис Георги Богданов използва вар от тракийска вила в Родопите-1643984569.pngГеорги Богданов-1643984528.pngВ храмовете в Карлово, Русе, Троян, В. Търново, Бургас, Шумен или Пловдив може да се види великолепната му стенопис.  -1643984501.jpg

Георги Богданов е малко момче, когато учителите му виждат в него дарбата. Още тогава той прави изложба със свои карикатури и получава подарък от художника Александър Божинов – „Златна книга за нашите деца“. Тя е с посвещение, изписано е: „Да стане като мене“. И малкият Георги става…


Георги Богданов оставя следа в художествения живот на България в монументалните изкуства. Той твори в почти всички негови жанрове. Въвежда съвременната форма на сграфито и създава първата творба от този тип. Достига постижения на мокрото фреско и продължава традициите на старите български майстори. Работи в областта на монументално – декоративната керамика, мозайката и монументалната метална пластика. Постиженията му са свързани и с монументалния декоративен текстил и стъклопис, създава образци на стенен килим (гоблен). Експериментира в стенописа и кавалетното изкуство. Прави теоретични изследвания върху въпроси за емулсии, грундове, бои и нови техники.


Бъдещият голям творец изплаква на света на 2 април 1910 г. Баща му Богдан Атанасов е от село Локорско, Софийско, занимава се с дърводелство. След Първата световна война идва в София и започва работа в Държавната печатница. Майка му Иванка Иванова е роднина на Рада Ангелова - Караминкова, потомка на Евлоги Георгиев. За нейната майка Христо Ботев написва стихотворението „До моето първо либе“. Рада Ангелова е съпруга на известния проф. Иван Ангелов. Майката на бъдещия художник Иванка Иванова, по време на войната, остава без средства с двете си деца и намира подслон в семейството на професора. Рада и Иван нямат свои деца, приемат малкия Георги като свой син и полагат грижи за него, искат да го осиновят.


Рада Ангелова е учила в Женева, преподава френски език в гимназията в Пловдив, а после и в София, има широка култура. Искрено желае малкият Георги да получи добро възпитание и образование и често се занимава с него. Записват го първоначално в немското училище, после в българското основно училище. Завършва Трета софийска прогимназия и Втора мъжка гимназия. Стремежът на Рада и Иван е да направят Георги архитект. Имат желание да го изпратят в Париж, за да учи тази специалност в Сорбоната. Той не се съгласява. Когато завършва последния клас на гимназията, проф. Иван Ангелов е починал и роднинските желания стихват.

 

Младият Георги Богданов има своя мечта – да учи в Художествената академия. Явява се на изпит през 1929 г. и се класира на второ място. Той рисува учебните постановки, етюди с маслени бои. Талантлив живописец е и най-вече добър портретист, но портретът не е акцент на творчеството му в по-късните години. „С него не трябва да се залавя всеки“, казва той. Пейзажът също не го привлича. Научава тънкостите в рисуването от професорите Стефан Иванов и Никола Ганушев. По негово време в Художествената академия преподават Николай Райнов, Харлампи Тачев, Марин Василев, Васил Захариев. Още като студент в Академията ръководи през летните месеци курсове по рисуване, моделиране и ръчна работа.

 

Прави много скици. „Скицата е претворяване на мисълта. Тя е графичното изразяване на мислите и чувствата, които трябва да се улавят непосредствено при тяхното раждане“.


В това време програмата на Академията задължава студентите да завършват с етюд и свободна работа. Богданов все още не се досеща, че съдбата му ще е свързана с монументалните изкуства и там ще бъде неговия голям успех. Учителският му стаж преминава в Трета софийска мъжка гимназия. От този период са няколко негови свободни работи по живопис – „Портрет на жена“, „Циганка“, „Портрет на мъж“.

 

В живота му вече се е появила една нежна млада дама, която е негова състудентка – Олга Желязкова. И скоро се венчават. Георги Богданов е в много близки творчески отношения със своя тъст художника Господин Желязков. Той е правил стенописите на Храм - паметника „Александър Невски“, последен секретар е на Южнославянското дружество на художниците „Лада“. Двамата мъже работят църковна живопис в много храмове в страната в периода 1935-1937 г. При завършване на стенописи в Клисурския манастир Господин Желязков пада от скелето и умира. Но точно църковната живопис ще бъде първата сериозна крачка на Георги Богданов преди да рисува големи пана на историческа тема. Не загърбва църковната стенопис и в зряла възраст.

 

През 1939 г. Георги Богданов се явява на конкурс за специализация в Берлин и го печели. Скоро заминава за немската столица. Посещава галерии в Дрезден, Амстердам, Париж, Рим, Милано, Флоренция, Венеция. По-късно контактува с тях и се консултира със специалистите им по въпросите на консервацията на стенописи.

 

Влияние в творчеството му оказва проф. Курт Велте, който е компетентен по технология на живописта. Той е правил реставрацията на Сикстинската капела във Ватикана и е майстор от европейска величина.

 

Другият, който оказва влияние върху творчеството на Богданов е проф. Вилхелм Танг – специалист по пластична анатомия и графика. Българинът има интерес и в двете насоки. Поканен е за асистент и всеки от двамата професори има желание да го привлече към себе си. Но везната на българина се наклонява към технология на живописта и той става асистент на проф. Курт Велте. Ръководи упражнения по живопис и стенопис и изнася лекции пред студентите.

 

Двамата не спират да контактуват и по-късно, когато Богданов се завръща в България. Проф. Велте се позовава на редица експерименти на Богданов. Интересни са и опитите му с щуколустро – мазилка, която имитира мрамор или камък. Богданов записва в отделни тетрадки всичко, което му направи впечатление като техники. В тетрадките от пътувания в Полша, Албания, Унгария, Китай и други страни записва всичко, свързано с въпросите на технологията, техниката на реставрация и консервация на живописните творби. Събира също скици, рисунки, публикации от вестници, съобщения за експерименти, таблици и диаграми.

 

За няколко години струпва седем тетрадки с информация, наблюдения и опити. Много от тетрадките са илюстрирани с малки портрети и композициии, изпълнени с маслени бои и емулсии, с информация за особености и наблюдения върху технологията и техниката на изпълнение.

 

Не по-малко го занимават и проблемите на пластичната анатомия. Науката за човешкото тяло познава добре още преди да срещне проф. Вилхелм Танг. Владее прекрасно рисунъка на човешката фигура, може да я представи в различни пози и състояния, одухотворена и жизнена. Още като студент прави етюди в болници.

 

В Берлин продължава да рисува частите на човешкото тяло, съобразявайки се с изискванията на тази дисциплина в художествен аспект. Интересни са занятията му във вечерния акт, докато специализира в немската столица. Работи много и постига добри резултати. В Берлин често рисувал жив модел в поза, нанасял конструкцията на костите, а после мускулите. Художникът притежавал много такива рисунки на модели, които изгарят по време на бомбардировките над София през 1943-1944 г.


През 1942 г. се завръща в България. Започнала е Втората световна война и той търси начини да отложат военната му служба, трябва да побърза с завършване на специализацията си в Берлин. Наистина успява да се измъкне и да продължи работата си като асистент на проф. Курт Велте. Но погромът на Германия се вижда и оставането му в немската столица става невъзможно. През 1943 г. със своята съпруга Олга се връща окончателно у нас.

 

Георги Богданов е уверен, че монументалните форми на изобразителното изкуство ще имат предимство за културата на България и това насочва търсенията му към монументалната живопис. Той я смята като свързана с човешкия дух, помага за разкриване на артистичния замисъл. Но наред с това се занимава и с илюстрации на детски книги и учебници, както и с проекти на пощенски марки. През 50-те години на ХХ век създава серии от тях. Участва в конкурси за паметници.

 

Преподава в Художествената академия – той добре владее портрета и композицията на исторически теми, добър е в илюстрацията и приложната графика, както и карикатурата. Избира да бъде художник-монументалист и това преподава. По-късно през 1947 г. става доцент, а през 1953 г. и професор. Ръководи катедра Декоративно-монументална живопис, мозайка и театрална декорация. Преподава също композиция и цветен етюд. Два пъти е декан на факултета за приложни изкуства.

 

Дава пълна свобода на студентите си, не е педантичен, а просто последователен. Принципен, трудно склонен към компромиси, намира диалог с всеки свой възпитаник и търси неговата индивидуалност. От съчувствие помага на по-слабите и не жали време за това. Сърди се само, когато някой студент прахосва времето си. По-късно той е директор на Националната художествена галерия от 1967-1972 г.

 

Често подбира сюжети от историята. Една от ранните му работи е стенописът в Археологическия музей във В. Търново, свързан със Средновековна България – въстанието на Асеневци. Виждат се силните фигури на Асен и Петър, позите и жестовете са изобразени с голямо майсторство. Българите на Богданов са храбри и готови на подвизи и победи. Чрез тази своя творба показва и красотата на детайла – дрехите на двамата братя, оръжието шлема, коня. Балансира умело топлите и студените тонове. Събитието изглежда внушително. За създаването на стенната си живопис използва осем годишна отлежала гасена вар, както и експериментално намерена вар в тракийска вила в Родопите.

 

В други негови работи се вижда предпочитанието му към синьо - зелените оттенъци. Стенописната творба „Въстанието на Асеневци“ е едно от големите постижения на монументалното изкуство у нас.
През 1969 г. рисува голяма стенописна композиция на стена на политехническата гимназия в старата столица – победата при Клокотница 1230 г. Изобразена е срещата на цар Иван Асен II с Теодор Комнин. Византийският император предава меча си на победителя в знак на покорство.

 

Интересът към историческите сюжети се вижда в живописната композиция „Пренасяне традициите на търновската школа в Русия – Киприян в Троцко-Сергиевата лавра в Москва“. Сюжетът е свързан с историческите събития, обясняващи ролята на Киприян за спасяването и пренасянето на богуслужебните книги и славянската писменост в Русия след падането на България под турско робство.


В чест на сраженията край Варна на 10 ноември 1444 г. между коалицията на християнските държави и Османската империя до града и издигнат мавзолей – Музей Владислав Варненчик, някогашния Музей на дружбата. През 1964 г. Богданов създава декоративно пано в техника сграфито.


В музея на художествените занаяти в Троян пък през 1965 г. Богданов показва своите декоративни похвати в керамиката. На една от стените там се виждат седем фигури символизиращи художествените занаяти на Троян. Централната фигура е на възрастен мъж високо вдигнал стомна в ръка, предметът е свързан с керамиката в града. Не са забравени троянската иконопис, медникарството, везбата, резбата върху дърво и славата на троянската ракия.


Впечатляват и двете му композиции в Културния дом на Габрово свързани с възрожденското му минало – „Габрово в миналото, културен и просветен център“. Изобразени са фигурите на Васил Априлов и Николай Палаузов, които държат макет на известното училище. Наблюдават се още ученици от килийното школо, сцени от възрожденските борби за свобода.

 

Втората композиция е „Габрово в миналото – център на занаятите и зараждащата се индустрия“. Творбата е много сходна с първата. В центъра са разположени първите индустриалци, които държат топове плат, а около тях са символите на занаятите познати в стария град – ковачи, грънчари, зидари. Виждат се и някогашните търговци.

 

Днес сградата на Летния театър в Габрово се руши, но мозаичното пано върху източната фасада не е помръднало. То също е творение на Георги Богданов. Правено е през 1972 г. и сюжетът е свързан с традицията и изкуството. На него има пет фигури, а сред тях е Орфей. В работата на художника са вградени кипариси, символизиращи вечност и блаженство.

 

До нас не е достигнала неговата голяма композиция от кавалетен тип правена с маслени бои „Цар Борис беседва с Климент, Наум и Ангеларий“, изгоряла по време на бомбардировките над София.

 

През 60-те години на ХХ век художникът прави 16 копия на стенописи на Боянската църква и 2 копия от стенописите на Хрельовата кула в Рилския манастир.

 

Негови творби са запазени в Димитровград, Кърджали и други български градове. Сред тях са витражи, стенни килими, пана, графика, скулпура.

 

Негово дело са: украсата на панаирната палата в Пловдив, стенописи в детски домове, театри и магазини в София. Паното „Рибари“ е една от творбите, която показва работата му на монументалист в техника емулсионно сграфито. За съжаление не успява да осъществи един от своите проекти за стенопис на историческа тема „Основаване на българската държава“. Тази негова идея е изпълнена по негов проект от Олга Богданова, Стоян Николов и Анна Богданова на северната стена в тържествената зала на Централния дом на народната армия в София.

 

Богданов си отива от живота на 31 октомври 1974 г. в София, много от идеите му остават неосъществени. Днес за големия майстор трудно ще откриете информация, но ако минавате случайно през Карлово, Русе, Троян, В. Търново, Бургас, Шумен или Пловдив, може да се отбиете в църковните храмове, за да се докоснете поне до неговата великолепна стенопис.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

Мирела Костадинова: От „Любословие“ на Константин Фотинов тръгва идеята за образование на жените

Портрет на Фотинов от художника Ари Калчев, рисуван за гимназията в Самоков през 1939 г.-1660908455.png

Баба му основала женски метох в Самоков с други калугерки. Фотинов се научил да ...

19 авг. 2022 | 14:15

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“-1660907798.png

Най-старият надпис върху "камък на глада", открит на река Елба, ...

19 авг. 2022 | 14:14