30156 | 16 май 2021 | 12:34

Съпругата му често повтаряла пред децата им: „Ще пазите тези ръкописи, та един ден да знаете какъв баща сте имали“

След смъртта на поп Брайко от Карлово, семейството му открива малко сандъче, в което са подредени хартии с ръкописи по научни, историчиски и обществени въпроси. Съпругата му често повтаряла пред децата им: „Ще пазите тези ръкописи, та един ден да знаете какъв баща сте имали“.

За книжовния труд на поп Брайко е знаел учителят и общественик Димитър Попов, който имал намерения да напише книга за живота и делото на свещеника. Но смъртта не му позволила. Архивите на Попов остават в училището, в което преподава. След Карловското въстание, записките му и документи на поп Брайко са разхвърляни из училищния двор от башибозуците. Клането на българи продължило повече от пет месеца. Никой не посмял да пипне разхвърляните в училищния двор ценни хартии.

Освен Христо Чернев – учител и общественик. Той си взел малка книжка, която всъщност била програма за училищната работа. Така загива една част от документите на поп Брайко. А другата -  изгорени от някаква слугиня, която разпалвала огнището с тях, без да знае стойността им за историята. Спасени са само няколко листа, които са част от беседата на карловския свещеник върху „Американската жена“.

Името на даскал Брайко х. Генов се среща в исторически източници записано по различни начини. В писмо до Неофит Рилски от 8 октомври 1842 г. той се е подписал като Брайко Георгиев. Може да се види още като Брайко х. Генович, Брайко Х. Георгиев и Брайко Г. Попович. Става дума за една и съща личност. Едва ли има особено значениекаквото е истинското му име… По-важно е кой стои зад него. А той е учител, книжовник, човек вярващ в Бог, съдия, водител на народа.

 Познават го съвременниците му, между които е и проф. Иван Шишманов. Той разказва, че Брайко притежавал тетрадка от 48 страници и 336 пословици. Брайко смятал, че единствената полза, която може да има потиснатия ни поробен народ е да бъде просветен чрез собствената си натрупана мъдрост и образование. Само по-високото ниво на знание ще го издигне и направи по-силен. Със завидна старателност и постоянство той започва своята книжовна и педагогическа работа за „народното свестяване и пробуждане“.

Самият проф. Иван Шишманов пише, че Брайко Генович е първият в България, който започва да събира гатанки. Поради това заемасвоето място в историята на българския фолклор. Но той събира още народни песни, пословици и поговорки. Стари ръкописи и книги. Наред с тях сред съкровищата му са антични монети и вещи от прастари времена. Всичко това той прави от „любородие“ както твърди в писмо до Неофит Рилски.

Брайко х. Генов е съвременник на онези горещи и трагични дни през юли 1877 г., когато в Карлово, турците за малко повече от пет месеца убиват над 1500 мъже.

Роден е в Карлово през 1814 г. Баща му е Хаджи Гено Атанасов - абаджия, а по-късно е търговец на гайтан. Тойи чичовците на Брайко се сражавали не веднъж с кърджалии. Един от братята на баща му е Петко - дядо на Христо Ботев.

Малкият Брайко още като дете пеел в черква. Бил любознателно момче и баща му го записва ученик в школата на Атанас Владос, цънцарин от Велес, завършил гръцка гимназия в Янина и доведен от търговец за учител в Карлово. Школото Брайко завършил през 1826 г. Тогава баща му го прибрал при себе си, за да му помага при обработката на суровия гайтан. Вече навършил двадесет години, Брайко отново постъпва като ученик в училището на Райно Попович, който през 1826 г. открива в Карлово „Елино-Греческо“ училище. В него на старогръцки и новогръцки език са се изучавали науки, каквито преподавали в Солун, Букурещ, Цариград.

Брайко скоро изучава елинския и новогръцки език и разширява познанията си. Завършва през 1836 г.

На 2 януари 1835 г. Неофит Рилски открива в Габрово взаимноучителната школа. За първи път в България се изполва нов метод при обучението на деца наречен Белланкастерски. Карловци научават новината и скоро си построяват, през 1836 г., ново просторно училище. Карловските чорбаджии изпратили две момчета, за да изучат в Габрово новия метод на обучение. Един от тях е Христо поп Василев, а вторият -  Брайко х. Генов.

Брайко пристига в Габрово на 10 май 1836 г. Това се вижда от дневника на Неофит Рилски, който е записал събитието. Сред препоръчителите на Брайко са и Райно Попович и духовникът Партений. Двамата пишат писмо на Неофит в Габрово да му обърне внимание, тъй като е „набелязан“ да бъде учител в новото карловско училище.

Младият мъж полага денонощни усилия, за да изучи взаимната метода на обучение за деца. Той е характерен с това, че при обучението учениците помагат на учителите. На всеки чин, който побира по 15-20 ученика има по един ученик, обикновено най-силният по успех, който води обучението – четенето и писането.

Младият мъж старателно си записва, а после систематизира записките си. Написва ръководство за устройството на взаимните училища, което включва формата и размерите на училищната сграда, учебните помагала, преподаването, наградите, наказанията, дисциплината и се стигне до управлението на взаимното училище.

Брайко остава в Габрово в школата Неофит Рилски 55 дни – от 10 май до 3 юли включително. На 4 юли 1836 г. той отпътува за Карлово. Постъпва като учител във взаимното училище, но докато се завърши окончателно сградата му, открива частно училище в бащиния си дом на улица „Разходна“.

Новият даскал започва обучението в новата сграда не по новия взаимоучителен метод, а по стария. И между него и учителя му Райно Попович настъпва конфликт. Младият учител е упрекнат, че не преподава по взаимната метода на обучение, не я прилага, а започва учителската си работа по стари методи на обучение. Истината е, че двата метода не са се различавали особено много. Конфликтът завършва с уволнението на Брайко х. Генов.

Васил Априлов в своето списание „Денница“, което издава в Одеса съобщава, че уволнението на Брайко х. Генов е свързано със засиленото гръкоманство в Карлово. Но вероятно има и други интриги и разправии, които не са свързани с метода на обучение.

Брайко напуска общинското школо и продължава преподавателската си работата в бащиния си дом на улица „Разходна“. Училището съществува до 1840 г.

През това време той се самообразова. Изучава миналото на българите, основно чрез „История славянобългарска“ на Паисий, която е имал в ръкопис. Притежавал е и други стари книги, които през 1842 г. изпраща на Васил Априлов в Одеса. Събира народни песни, пословици и гатанки. Брайко го уведомява, че притежава стар ръкопис – евангелие, написано на пергамент, което „не се знае от колко е години“.Априлов веднага го моли да му изпрати преписа.

Брайко х. Генов споделя чрез писма до Неофит Рилски мисли, които го вълнуват. Той се обръща към учителя си с „любородний учителю Господине Неофит П. П.“ Неофит, вече се е установил в Рилския манастир. Пише му за желанието си да учи в Русия, съветва се с него какво да направи, тъй като е на 28 години, твърде късна възраст за наука през Възраждането. Видно е желанието му да продължи с науките – „аз от любородие останах до сега, за да показвам учението си на малолетните деца спроти силата си, а то и аз  можих да се хвана или на лавка или на друга търговия да се препитавам както и другите человеци, но се това от любородие направих и до днес…“

Онова, което се вижда от писмото му до Неофит Рилски е искреното му желание да раздава познание. И то не, за да забогатява…Той знае, че лесно може да натрупа пари, стига да напусне учителството и да открие дюкян или да завърти търговия. Брайко има по-велика цел – просвещението на българите.

През 1840 г. калоферци открили взаимно училище. Назначили Брайко х. Генов за учител срещу 3 000 гроша заплата, който въвежда там взаимната метода на обучение. Същевременно бил и певец в черквата „Св. Богородица“. Даскал Брайко и даскал Ботю Петков, който също по това време е учител в Калофер не се гледали с добри очи. Между двамата съществувала хладина, макар че били първи братовчеди. Вероятно техните баби или майки са били в конфликт и това се е отразило в отношенията между двамата учители. Времето е изтрило причините за техните недоразумения.

В Калофер Брайко е отдаден на работата си, има приятелски отношения с децата и напълно изхвърля боя като наказание от училището. И там събира песни и пословици, изучава българските старини. По това време  поддържа отношения с издатели на учебници и помагала.

Един от тях е Константин Фотинов, който по онова време е учител в Смирна. Брайко научава, че той ще издава учебник по география и му пише писмо, в което иска да разбере, кога учебника ще излезе от печат и каква е цената му. Когато му отговаря Константин Фотинов, даскал Брайко събира родителите на учениците, на които преподава в училището. Прочита писмото-отговор на Фотинов. Обеснява им, че учебникът ще бъде от полза за децата им и ги записва за абонати на географията. Тогава учителите не са печелилели от разпространението на учебници, а са ги препоръчвали единствено с познавателна цел.

През 1844 г. в Карловското взаимно училище има сериознанужда от учител. Карловци отново се сещат за даскал Брайко х. Генов. И го склоняват да се върне в родния си град. Наред с учителската работа създава библиотека при училището. Набавени са нови наскоро отпечатани книги у нас и в чужбина и списание „Любословие“. Публично се обявява на карловци, че те могат свободно да вземат и четат книги от училищната библиотека. Това топлело душата на даскал Брайко, защото в писмо до Константин Фотинов в Смирна му пише: „Нашите хора се научиха да зимат от училището си книги колкото да ги прочетат (защото училището има доволно книги) и после пак ги донасят“.

Даскал Брайко х. Генов е един от първите българи, който организира обществена библиотека в България. Така Карловската училищна библиотека се превръща в първата обществена библиотека.

В Карлово той продължава да разпространява географията на Константин Фотинов, която се продавала трудно. Появяват се конкуренти, които харчат учебника по-евтино. Един от тях е Райно Попович. Той търгувал учебника по 6 гроша. А Брайко го получил от Фотиновпо 15 гроша и това го правело почти непродаваем.

В Карлово събира стари народни песни, гатанки, пословици, които подготвя за печат и ги изпраща на Фотинов, за да ги отпечата в „Любословие“. Не е уверен в добрия им език и го моли да се постарае да поправи „кривийат разум и от правописанието“. Фотинов отпечатва 39 пословици събрани от Брайко. Същевременно записва абонати, които не са малко на брой за списанието на Фотинов. Карловци, обаче искат не само списание, а и вестник. Дори са готови да предплатят абонамента си за година. Тогава Брайко пише на Фотинов през 1844 г.: „Ако приляга турете в Любословията нещо от новини от газетите и Езоповите басни, че человеците такова обичат“. Изглежда Фотинов е удовлетворил желанието на карловци…

Брайко х. Генов следи развитието на първото българско списаниеу нас и подробно разлиства страниците му. „Получих любородците Любословия Ноем. и Декемврия и мнозина се зарадваха за знанието и обозрението словено – българския словестности, сичко добре направихте. Дано предстоите и за догодина да печатате таковия Любословий“.

Наред с учителската си работа събира сведения за миналото и историята на учебното дело.

Пловдивчани решават да си открият взаимно училище и на свой ред поканват Брайко х. Генов за даскал. Той приема и към края на 1846 г. открива първото взаимно училище там. През една от ваканциите се завръща в Карлово и се оженва за Ана поп Колева, красива, възпитана и благородна карловка. Бракът го принуждава да се завърне в родния град и в началото на 1847-1848 г. вече е там.

През февруари 1847 г. карловци от южната част на града (Шан-махале) след редица трудности успели да се сдобият с царски ферман, с който да се разреши построяване на храм, най-големият и красив в цяла България. Наложило се да се бърза за градежа на църквата. В празнични дни помагали карловчани и храмът е издигнат. Настоятелите познавали мелодичния глас на Брайко и го поканили да стане свещеник в храма. Той приел.

Църквата е осветена на  20 октомври 1848 г. от Пловдивския владика Никифор. В същия ден той ръкоположил и Брайко за свещеник. Скоро е назначен и заархиерейски наместник. Службата изпълнява до края на живота си.

В онези години свещениците не са получавали заплата. А само дребни пари от разни треби. По тази причина те се занимавали с различни занаяти. Поп Брайко със спестените си пари от учителската работа купил пет големи ниви. Едната засял с жито, а другите с памук. За почистване на влакното от семето на памука поп Брайко си поръчал при карловски железар машина. Слоговете на нивите засадил с черници. Започнал отглеждане на копринени буби. Така осигурил издръжка на голямото си семейство и продължил с просветната си и обществена работа.

Не минало много време и той отново открил частно училище за момичета в дома си на ул. „Разходна“. Заплащаната от ученичките такса не била висока, за да може и бедните карловски семейства да изпратят момичетата си на училище. В школската работа му помагал брат му Атанас.

През 1852 г. в дома на поп Брайко се ражда най-големият му син Георги, който умира на 8 години. А после на всеки три години на света се появявали другите му деца - Мария, Елена, Стефана, Никола и Христо.

Синът му Никола защитава докторат по химия в Мюнхен, а Христо е офицер в българската войска и се уволнява като полковник. Дъщерите са възпитавани за добри съпруги и майки.

През 50-те години на XIX век в каловското класно училище пристигат двама учени мъже, които са руски възпитаници. Единият е Ботю Петков, бащата на великият поет и революционер Христо Ботев. Другият Димитъ П. Попов. Около тях поп Брайко се запознава подробно с черковния въпрос, който вълнувал будните българи по онова време. Амвонът на църквата „Св. Никола“ ставя място за пламенни речи по този въпрос. По-късно към тях се присъединява и Матю Тантилов, учителят на Васил Левски.

На 11 май 1858 г. за първи път се отбелязва празника на Св.Св. Кирил и Методий. И тримата мъже държат вдъхновяващи слова. По същото време, по почин на поп Брайко, се урежда в черквата Св. Никола в Карлово престол на българския светец Иван Рилски. От тогава до сега се извършват служби в неговачест. Поп Брайко държи в храма „Св. Никола“ речи пред карловци по обществени въпроси. Една от темите му е „Американската жена“.

В един момент бащината му къща става тясна за голямото му семейство и той си купува двор на ул. „Гешов“. През 1862 г. вдига къща с три колони пред фасадата. Една от стаите била с мазани тавани, изрисувана с цветни фигури. Художник е Патю Дюлгер. В другите стаи имало дъсчени тавани с геометрични фигури. Дворът е широк, с цветни лехи, лози и плодни дръвчета. Поп Брайко имал усет към красивото.

През 1863 г. За пореден път открива училище в новия си дом. В него приема за ученици само момчета. Домът му е отворен за всички, които имат нужда от съвет и утеха.

Поп Брайко изпълнява ролята на справедлив съдия по възникнали спорове сред карловчани. Решенията му са имали статут на истинска присъда. По силата на тогавашния обичай и практика на турската власт, виновните пред властта български жени не са затваряни в официалните затвори. За такива служели къщите на свещениците. Къщата на поп Брайко, до неговата смърт, е служела на властта за затвор на жените от енорията на черквата „Св. Никола“.

През 1865 г. в Карлово върлува холера. Всеки ден поп Брайко отивал да опее някой смъртник в дома му. Докато на 20 септември 1865 г. и той си отива от тази болест. Погребали го в двора на черквата „Св. Никола“. Под липата. На погребението му отишли карловчани, за да отдадат последна почит пред големия учител и книжовник.

След смъртта си той оставя пет малки деца, най-голямото е на десет години. Съпругата му ги изхранва с предене на прежда за гайтан. Тя често повтаряла на децата: „Баща ви никога никому не каза лоша дума; никого не погледна с лошо око. Той всекиго утешаваше, всекиго съветваше към добро и всекиму помагаше според възможностите си. Искам и вие да сте като него“.