Петър Нойков

Проф. Петър Нойков е незабравимо име в българското образование от началото на миналия век

Костадинова: Първият професор по педагогика настоявал само образовани българи да управляват

11877 | 1 апр. 2022 | 13:27

Посвещава професионалния си живот за повишаване нивото на учебната работа в българските училища. Днес е достатъчно да си припомним идеите му, за да открием добри модели за училищата, защото „новото е винаги добре забравеното старо“

Петър Нойков-1648809329.jpgСвидетелтво на учителя Нойков подписано от Т. Влайков-1648809380.jpgНойков със съпругата си и едно от децата-1648809365.jpgЗорка и Петър Нойкови-1648809342.jpg

Проф. Петър Нойков е незабравимо име в българската педагогика и образование от началото на миналия век. Чете лекции в Софийски университет по различни въпроси на педагогиката, публикува статии свързани с възпитанието на децата по онова време. Човек с широки познания – владее немски, френски, английски и руски език. Посвещава професионалния си живот за повишаване нивото на учебната работа в българските училища. Днес е достатъчно да си припомним идеите му, за да открием добри модели за училищата, защото „новото е винаги добре забравеното старо“.


Той участва в обсъждане на учебници за началния курс, пише рецензии за читанките. Първи у нас настоява те да бъдат написани на звучен български език, да не се допускат „неправилности и грапавини“. Читанките, според него, трябва да не „нараняват морала“ и да развалят добрия вкус. Анализира педагогическите идеи на Лев Толстой и ги популяризира в България. Посвещава им монография и статии. Чете специален курс пред студенти върху педагогическото наследство на Жан-Жак Русо.


Заедно с Никола Алексиев създава първата у нас експериментална лаборатория за научно-приложни упражнения на бъдещи учители. Прави първия университетски курс по история на българското образование – издирва неизвестни факти, проучва училища, книги, документация. Тези лекции са публикувани в две части, след смъртта му, в Годишника на Софийски университет. На бъдещите учители чете още курсове по обща педагогика, методика, философска пропедевтика, история на педагогиката, дидактика, нравствено възпитание в средните училища, немско и английско образование, образование на характера, детска психология и други педагогически дисциплини. „И сега ние си спомняме с възхищение и умиление картината, когато четеше лекциите си проф. Нойков. Никой от нас, неговите студенти и ученици, не ще забрави до живот аудитория №10 в зданието на ул. „Московска“, срещу Двореца, от 6 до 7 вечерта, която зала не стигаше, та студентите на гъсти маси, залели всичко, се тълпяха и вън по коридорите“, разказват студентите, които присъстват на лекции. Сдържан и благ, коректен и благороден в обноските, скромен и тих, без всякакво себелюбие, такъв го помнят тези, на които преподава тайните на детското възпитание.

 

Вълнува се от страданията на всеки човек и проявява съпричастност. В късна възраст, когато съпругата му разтревожена за здравето му го съветвала да си вземе почивка, той ù отговарял: „Как мога да взема отпуск да си почивам, когато там чакат бедни студенти, които трябва да свършват, да станат учители“.


Той е от Ямбол, роден е през 1868 г. Семейството му живее в квартал Карагона, населен с родолюбиви българи. През тази махала турчин трудно можел да премине сам. Първото българско килийно училище е открито в Карагона към черквата „Св. Троица“ от Хаджи Неофит през 1805 г. Петър Нойков е роден в семейството на търговеца Михаил Нойков и от дете помагал в търговията. Баща му е уважаван и почитан от съгражданите си, които години наред го избират за член на черковното настоятелство и епитроп, но си отива от живота рано.


Майка му Иванка е дъщеря на водиничар. Не можела да пише и чете, но била грижовна към семейството. След смъртта на мъжа си поема тежестта за отглеждането на децата и обработвала лозе, което ù докарвало някоя пара. Петър живее около нея, двете си сестри Събка и Йорданка, брат си Васил и баба си и дядо си. Сестра му Събка е най-голяма от всички деца и ценяла народните песни, които публикувала в детското списание „Светулка“. Брат му Васил завършил дипломатически науки в Париж, а най-малката му сестра Йорданка станала учителка, но умира млада.


Петър Нойков тръгнал на училище на шест години и бил любознателно дете. За отличен успех и добро поведение получил като подарък книгата „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев. По време на Освободиелната война, едва девет годишен, заради старанието му, руските офицери го вземат на канцеларска работа. През 1880 г. полага изпит и го приемат в Сливенската гимназия. Парите не стигали за издръжката му, но скоро станал стипендиант и заживял във френския пансион на града. Тогава научил добре френски език и превел пиесата „Младите планинци“ от Емил Зола. Представена е на сцена в Сливен, а след това и в Ямбол. Биографите му разказват, че след една реч на директора на гимназията видял, че всички ученици мълчат, тя вероятно е била в критичен тон. Тогава Нойков излязъл отпред и му отговорил с импровизирана реч на френски език.


В ученическите си години чете списания на руски и френски език, увлича се от идеите на анархизма. Успява да възстанови в Ямбол занемареното старо читалище. Осигурява вестници и книги. Предложил на първенците да се внася такса по 10 гроша, за да се купуват книги и учебници, които да се ползват от бедни ученици. В читалището участвал и като актьор.


Наскоро след това прекъсва училището и отива доброволец в армията. След войната се завръща в Сливен и завършва шести клас. Тогава умира баща му и той е принуден отново да спре учебни занимания и да се хване на работа, за да помага на майка си за прехраната на семейството. Става учител в главното трикласно училище. През последните шест месеца на учебната година управлява българските православни училища в града. Остава учител само една година, но в училището създава библиотека, в която подрежда книги от Шилер, Байрон, Гьоте, Достоевски. Призовава гражданите за дарения на ученическата библиотека.


Петър Нойков настоява за истинско образование в училищата на България, където да преподават само способни учители. Какви са били критериите му можем да открием в творчеството му. Настоявал още училищните настоятелства да се грижат за пособията свързани с отделните дисциплини, библиотеки, спортни уреди, всичко необходимо за работата. Позволил си да критикува кмета на Ямбол, общинарите, училищните настоятели и по-заможните граждани за нехайното им отношение към образованието в града. „Тежко и горко на нашия град, ако такива лица продължават да се грижат за учебното дело“. Това не се харесало на първенците. През есента, на сесия на местния съвет, по предложение на Пандуш Юрданов, гласували пари от бюджета - 800 лв. Тези пари му предоставят, за да отиде да следва в Швейцария. „Да се махне от главите ни, където ще да отива“ – били думи на някои от съветниците. Какво се е случило после, не е известно, но не отпътувал веднага.


През учебната 1887-1888 г. постъпва като ученик в седми клас в Пловдивската гимназия и скоро е изключен за „участие в бунта“. Това е един от ученическите бунтове у нас, избухнал в знак на протест срещу някои действия на Министерство на народното просвещение и на местните власти. Нойков за втори път напуска училище без да знае, че то ще стане негова съдба.


През есента на 1888 г. се явява на матура в Софийската държавна класическа гимназия и завършил средното си образование. Завърнал се в Ямбол, където е назначен за главен учител на градските пъвоначални класни училища и учител в главното мъжко трикласно училище. Учителства само две години и се преместил в София. Продължил своята работа в образованието и обществената дела. Избран е за секретар на народното просветително дружество. Председател по това време е тогавашния окръжен училищен инспектор Тодор Влайков, вече известен като писател. Съкровената мечта на Нойков е да продължи с науките и тя скоро се реализира.


През лятото на 1893 г., заедно с още няколко учители, Министерство на просвещението го изпраща да следва Деветия летен учителски курс по ръчна работа в Швейцария. След като приключва с курса, подкрепен от брат си Васил, решава да отпътува за Германия. Постъпва студент в Лайпцигския университет, където изучава педагогика и философия. След първия семестър се прехвърля в Берлин в същата специалност. Остава няколко семестъра и се връща отново в Лайпциг, за да се дипломира. В Германия учи при едни от най-добрите учени по онова време – В. Вундт, Ф. Паулсен, Й. Фолкет, К. Щумпф, М. Десоар, Х. Деблюрк. Защитава докторска дисертация на тема „Активният принцип и педагогиката на Жан-Жак Русо“. Научен ръководител му е известният Йоханес Фолкелт.
По време на следването си в Германия изучава теорията на обучението и възпитанието, но проявява интерес и към педагогическата практика. С разрешение на пруското Министерство на просвещението посещава различни училища. През април 1898 г. се завръща в България и става учител в богословското училище в Самоков. За да получи право на редовен учител в средните и специални училища полага държавен изпит по педагогика, но и по немски език. Назначен е като третостепенен учител в Софийската мъжка гимназия.


Командирован е да преподава педагогика във Висшето училище. Има намерения да прави обиколки в България, за да събира материали по история на българското педагогическо дело. Явява се на конкурс за защита на хабилитационен труд – „За психологиеския характер на йезуитското образование“ и е назначен за доцент. За да се подготви по този въпрос посещава Брюксел, където има Йезуитско училище и се занимава с „активността и пасивността във възпитанието“, което е централен въпрос в педагогическата му работа. Той вече е отпечатал редица статии, а през 1899 г. превежда „За метода“ от Рене Декарт.


Пет години по-късно по предложение на Академичния съвет на Университета, Министерството на народното просвещение излиза с указ, чрез който става извънреден професор. През месец май 1910 г. подава заявление за включването му като кандидат за обявен конкурс за редовен професор по педагогика. Той е единственият кандидат. Представя се с научната си разработка „Педагогиката на Лев Толстой“, отпечатана в Годишника на Софийски университет. Това е първото съчинение на български език, в което са представени и анализирани идеите на Толстой. Така Петър Нойков става първия български професор по педагогика, титуляр на педагогическата катедра. После е избиран два пъти и за декан на историко-филологическия факултет.


Едновременно с академичната си работа често посещава и наблюдава уроци в българските училища по различни учебни предмети. Това му позволява да разработи и въпроси на дидактиката и методиката по отделните учебни предмети. През това време поддържа лични отношения с Вунд, Паулсен, Гризбах, Щумпф, Десоар и Делбрюк.


Пътищата го отвеждат във Франция, за да се запознае с образователната система - с методите, организацията и подготовката на учителите, материалната база. Наблюдава парижко „детско училище“, където се учат деца от 3 до 5 годишна възрасти. Следи занятия, почивката, дори обядите на децата. Интересът му е насочен в часовете по четене – иска да научи дали не е твърде рано децата да четат в тази крехка възраст. Запознава се с възможностите, които използват френските учители и самите буквари. Води дълги разговори с педагозите. Подробно разглежда работата на още две училища в Париж – мъжко и девическо първоначално училище. Посещава часове по етика, ръчна работа, пеене, аритметика, граматика, история. Наблюдава работата с родителите във връзка с редовното посещение на децата в училище.


През пролетта на 1902 г. отпътува за Лондон и Оксфорд, за да види и работата на „публичните“ училища и университетите. Посещава Оксфордския университет. Щом се завръща у нас печата статии, за да запознае българите с образованието във Франция и Англия.


По време на проф. Иван Шишманов, с когото са близки приятели, е командирован в Германия в Берлинския и Лайпцигския университети, за да специализира експериментална педагогика. Никой не го осигурява финансово – няма право на пътни и дневни, но той остава и през ваканцията, за да довърши задачите си. След завръщането му Шишманов му предлага да заеме „началническа длъжност“ в Министерството, но Нойков отказал. Обещал, че ще помага на Шишманов за по-доброто образоание в страната.


В работата си отделя значение на стремежа всеки човек да се образова, както и подчертава ролята на училището към това. Твърди, че полуобразованият човек притежава самоувереността да мисли, че е истински образован, но всъщност е самохвалец. Истински образованият е скромен, знае че не е достигнал до съвършенството и няма да го постигне. Полуобразованият е нетолерантен към останалите, нахален и присвоява незаслужени обществени блага, вечно неблагодарен към околните. Него разглежда като важен обществен проблем, защото спира развитието на народа си.


Проф. Нойков твърди, че човек трябва да се самообразова през целия си живот, това е важно най-вече за децата, които сами да придобиват знания. Обръща особено внимание на индивидуалния подход към тях. За него учебният процес трябва да е творческа дейност за учители и ученици. Отдавал значение на логиката в мисленето, посочва индукцията и дедукцията като методи на обучението. Наблюдението е също важен учебен подход, чрез който децата разсъждават върху това, което виждат. Нойков подчертава ролята на упражнението в работата с децата, защото чрез него се затвърждават знанията, формират се умения и навици за прилагане на знания. Съветва да се върви от простото към сложното. Учел бъдещите учители да не занемаряват детските способности, а напротив – да ги развиват. Обучението разглежда като средство за развитие, което трябва не само да е полезно, но и интересно за ученицитете - „да се поддържа апетит към познанието“. Колкото по-активно децата са включени в учебната работа, толкова по-дълго се запазва тяхната работоспособност и се формират навици. Нужно е те да полагат воля, упоритост, постоянство, интелектуално и физическо напрежение. Знанията да бъдат съобразени с възможностите на учениците, защото неуспехът е свързан с неувереност в тях. Екскурзиите в образователната дейност също са от полза, защото децата наблюдават предмети и явления в природата и живота. Претоварването по време на изпити е свързано с отрицателни преживявания, които са признак на умора, но се отнасят зле към здравето на учениците. По време на изпит те трябва да преживяват чувство на приятност и удоволствие. Активната умствена работа е свързана с положителни емоции и учителят е нужно да се стреми към тях. И като следовник на Паулсен вярвал, че „образованието е работа на свободата, а не на насилието“.


Настоявал в българските училища да има способни учители, освен да разбират предмета си, да имат широка обща култура. Те не бива да бъдат „надничари, които действат по заповед“ и след часа напускат класната стая отхвърляйки всичко там. Нойков е против всякакви шаблони. Съветвал учителите задължително да изучават сами детската природа и психология, защото поколенията са различни.


Като един от начините за възпитание посочва народното творчество, традициите и обичаите. Сам прави анкети за интереса на децата към него: „Коя народна приказка най-обичаш? Защо я най-обичаш? Отде си я чул? Напиши я!“ Изследва и общата култура на децата в училищата като им задава друг вид въпроси - какви искат да станат като пораснат, какво искат да учат и знаят за човешкия живот.


Настоявал за подобряване лошото състояние на сградите на българските училища. За първи път разглежда здравето на учениците и учителите, общувал често с училищните лекари. В Априловската гимназия в Габрово Нойков изпраща екстензиометър на Август Гризбах, за изследване на ученици. Изисквал редовно да се представят здравни беседи пред децата, да се научат да дават първа помощ при нужда. Отдавал значение на претоварването в учебните часове и отражението върху здравето на учениците. Тези и още много други негови модели могат да бъдат полезни в съвременното училище и да водядят до добри резултати, както в образователен, така и в здравен аспект.


По време, когато Фердинанд затваря университета през 1907 г., Нойков казва, че това е недопустимо и след като не се е случвало в културния свят, не бива да става и у нас. Същевременно критикува студентите, че се занимават повече с обществени въпроси, а по-малко с наука, защото само тя може да ги освободи от заблуди и зло. Настоявал само образованите хора да участват в управлението на страната.


Проф. Петър Нойков дава всичко от себе си за българската педагогическа наука, но преживява лични страдания. Със съпругата си Зорка Джуджева, която е завършила социални науки в Лозана, загубили и двете си деца – Ангел и Иван. Починали едно след друго и това съкрушило семейството. Третият им син Венцислав се разболява от туберкулоза. Нойков се заразява от жълтата гостенка, скоро той самият става зле. Взема отпуска от няколко месеца, но вижда че не се възстановява. На 27 септември 1920 г. подава оставка в Университета. Жилищна комисия му отнема и квартирата в София. Професорът е в трудно материално положение. Получава нови кръвоизливи и умира на 18 август 1921 г. в Панагюрище, родният град на съпругата му, където живеят докто се лекува.


Наред с всичките му благородни дела, когато го избират за редовен професор в Софийски университет, Петър Нейков прави жест към родния си град. Заедно с брат си и сестра си подарява бащиното си лозе и къща в Ямбол на черквата „Св. Троица“ и на училището, което днес носи името „Ради Ив. Колесов“ и съхранява спомена за първия у нас професор по педагогика.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

"Дойче Веле": Завръщането на Тръмп става все по-вероятно

Доналд Тръмп поздравява свои привърженици след обиска в резиденцията му в Мар-а-Лаго-1660215079.jpg

Вълната от възмущение, предизвикана от обиските, създава представа за онова, ...

19 авг. 2022 | 13:33

Шарл Гав: Ембаргото върху руския петрол ще вкара Европа в невъобразима рецесия

Шарл Гав: Ембаргото върху руския петрол ще вкара Европа в невъобразима рецесия-1660904267.png

Президентският самолет ще продължи да лети, но обикновеният човек няма да може ...

19 авг. 2022 | 12:39