12287 | 27 окт. 2016 | 21:39

Затворената общност изповядва тайно учение, основаващо се на ислямска религия в смес с гръцка философия и индийски ритуали

Искра Декало, специално за Епицентър.бг

Столицата на израелските друзи е… село. Със своите било 20 хиляди население Ярка отдавна да е станала град, както повечето селища в страната, но друзите настояват да си остане село.

Наоколо е селскостопанска земя, но не тя е основата на поминъка на хората. Населението е затворена общност, която изповядва тайно учение основаващо се на ислямска религия в смес с гръцка философия и индийски ритуали. Разделението на касти и кланове е определящо за бъдещето на всеки член на обществото. Не се допускат женитби с други хора освен с друзи.

Въпреки войните се водят невести от друзките общности от Сирия и Ливан или израелски девойки заминават да бъдат омъжени по волята на родителите си. За дръзналите да имат смесен брак с араби или евреи, дори да са от кастата на свещениците, не им се полага дом в селото освен на самия му карай, почти сред полето. Мъжете-друзи служат в армиите на всяка от държавите, където живеят и работата във войската, в полицията или в охрантиелна фирма е много престижна сред тях.

Те вярват, че до няколко дни загиналият се преражда, отново в друз. Имат поверия, че при насилствена смърт преродения ще намери начин да разкрие престъплението и да отмъсти.

Друзки села има в почти цял северен Израел – от полите на планината Кармел та чак до Голанските възвишения. Ярка е в западна Галилея.

Цветовете на друзкия герб са на базата на техните основни религиозни символи. Всеки един от тези цветове е в сила, което се нарича хaaд, което буквално се превежда като граница или предел, който разделя хората от животните. Зеленият цвят олицетворява понятието „Вселенски разум“, червения - "Вселенска душа", жълтият - "Словото", синьото - "Вероятност или възможност" бяло - "Бъдещето".

Според друга версия, зеленото символизира природата, червено - сърцето, жълтото - пшеница, синьото - водата и небето, бяло - чистота. Освен като религиозен символ , тези цветове служат за самоопределяне на отделните хора или на цели селища. Например столицата Ярка е „червена“. Това е селище на любовта, като думата има не само цветово, но и музикално и чувствено значение. Много от сградите , а и цели улици имат такъв цвят.

Къщите за поклонение - "хило", за разлика от джамиите, не винаги са в центъра на селата. Причината за това е тайната на религията на друзите. Така те могат да защитят светите места по време на конфликти. Доскоро те са избягвали иконографията и изобразяването на човешки лица. Преди половин век е било трудно да накарат друз да се снима за лична карта. Смятали са, че заедно с изображението му се отнема и част от душата.

За преобразяването е помогнал местният учител по рисуване- друз завършил най-престижната в Израел художествена академия. Дедите му са били свещеници от най-висок ранг. Признават или не, но той е оставил отпечатък върху съзнанието на всички жители на селото. Част от тях рисуват. Има и портретисти. Но най-интересното е, че в ъгъла на всяка рисунка има портрет на художника, а платната не са наредени в галерия а по улиците в центъра на селото, около кладенеца, който е негов символ, но отдавна е неизползваем. Обществената изложба може да се нарече революция в съзнанието на хората. Втората революция е за мястото на жените.

Вярно е, че все още няма жени в селсъвета, но съществува паралелна женска организация, която се бори за правата на жените и тя е по-активна от мъжките формални структури. Защитава по всякакъв начин членовете си, включително и с адвокати. Извоювала е отделяне на стая в общината и оборудването й с шевни машини. Към традиционните предбрачни ритуали за момичета се е прибавил и … обучение да шият на машина. Носията на друзите е много интересна, но все повече от нея остава някоя бродерия или друг детайл върху съвременните рокли или панталони на младите жени. Въпреки, че в Израел има добре развита модна промишленост, друзите смятат под достойнството си да се обличат в конфекция. А биха могли на много изгодни цени.

Край селото е може би, най-известния в Израел МОЛ. Цените в него са необикновено ниски, а марковите стоки се доставят от производител. Наскоро отвори врати магазин на Пиер Карден. Много е популярни са магазините на етажа за детски артикули. Освен това в супермаркета има прочут щанд за биопродукти на смешно ниски цени. 5 милиона са посетителите на година.
Магазинът работи и в събота, когато заради шабат в цял Израел няма отровен дюкян. Покарай него селото е развило силно туристическата индустрия. Към много от друзките домове има и къща за гости, което е нещо като семеен хотел. Чистият въздух, градините с всякакви дъхави цветя и дървета и необикновено вкусната храна привличат мнозина да останат и да пренощуват след покупките. Сред специалитетите са пити печени на тавана на пещта, които се залепят с помощта на специална възглавничка, за да не си гори пръстите майсторката. Щом се изпекат питките, с дебелината на цигарена хартия, падат. Обикновено ги пълнят с изцедено кисело мляко подправено с всякакви дъхави билки.

Някога селото е имало само един хан, в къща с кладенец насред одаята. Сега това е музей и място където може да се пийне специалното кафе с хел , варено в месингов чайник. Вкусът е горчив ,но омаен.
На края на селото е духовното училище. След войните, когато друзите са били избити и от двете воюващи армии, там, по изключение, са се приемали и младежи, които не са друзи по рождение, но сега това е място където учи всяко момче, което няма да е земеделец или животновъд в по-нататъшния си живот.

Подборът е много прецизен. В това школо с огромни общи спални и столови и малки класни стаи, защото знанието се преподава диференцирано и на малки групи, поне една година от живота си прекарват от бъдещи свещеници до бъдещи бизнесмени, учители по всички предмети, хора на изкуството и др. Само мъже! Гледката от училището е към западна Галилея и е вдъхновяваща.