13994 | 8 юли 2026 | 11:23

Според руския посланик у нас "София послушно ще изпълни всички искания на НАТО, включително ще позволи военното разполагане на собствената си територия в името на чужд интерес"

Оръжейните заводи в България продължават да работят на високи обороти, а продукцията на българския военно-промишлен комплекс – предимно снаряди и боеприпаси – се продава в огромни количества на съюзниците на София в НАТО и ЕС. Като се има предвид, че в западните държави няма реална необходимост от подобни обеми въоръжение, предимно от съветски тип, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че в крайна сметка цялото това оръжие попада в Украйна. Това каза в интервю за руската медия РИА Новости посланикът на Москва у нас Елеонора Митрофанова.

Според нея "София послушно ще изпълни всички искания на НАТО, включително ще позволи военното разполагане на собствената си територия в името на чужд интерес".

Ето и пълния текст на интервюто:

- На 7 юли Русия и България отбелязват годишнината от дипломатическите си отношения. Как стоят нещата в момента по отношение на двустранните отношения?

- На 7 юли 1879 г. Александър Давидов, първият консул на Русия в София, връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. Оттогава, през последните 147 години, нашите страни са преминали през различни етапи – от периоди на топло, искрено приятелство до пълен разпад на връзките. Стигнахме до днешния момент с практически липса на политически диалог, замразени културни и хуманитарни контакти и застояла търговия. Очевидно е, че България е член на ЕС и НАТО и трудно би могла да провежда собствена политика спрямо Русия, която значително се отклонява от общия западен подход. И все пак е голям срам, че руско-българското сътрудничество, което всъщност е много по-старо от официалните дипломатически отношения, е станало заложник на кампанията на евроатлантическия блок срещу нашата страна. Разбира се, взаимодействието със социални активисти и конструктивни политически сили остава.

Българите все още имат силна любов към руската култура и като цяло повечето имат положителни или неутрални възгледи за Русия. Това беше много очевидно в предизборната кампания, проведена тук през април тази година: явният победител на парламентарните избори беше коалицията на бившия президент Румен Радев, който подчерта необходимостта София да следва по-независим курс, включително по въпроса за подкрепата за Украйна. Всяко негово изявление, което би могло да се тълкува като отклонение от русофобията, присъща на България през последните години, беше посрещнато с ентусиазирана подкрепа от населението. На формално ниво обаче София има малко място за маневриране, така че е трудно да се говори за някакъв осезаем напредък засега.

- Как бихте коментирали плановете на България да спре доставките на оръжие за Украйна? Съответстват ли тези твърдения на действителните намерения? Знае ли посолството дали бази на НАТО в България са били използвани за прехвърляне на оръжие към Киев?

- Както може да се разбере от изявленията на официална София, въпросът е свързан с прекратяването на безплатните доставки, дължащо се, казано по-просто, на изпразването на военните складове. Няма какво повече да се даде на българите безплатно – те вече са прехвърлили всичко, което са могли, на украинците. Прекратяването на търговското сътрудничество обаче не е на дневен ред. Оръжейните заводи продължават да работят с висока скорост, а продуктите на българския военно-промишлен комплекс, предимно снаряди и боеприпаси, се продават в огромни количества на съюзниците на София в НАТО и ЕС. Като се има предвид, че в западните страни няма реална нужда от такива обеми оръжия, предимно от съветската епоха, може да се предположи с висока степен на сигурност, че всички тези оръжия в крайна сметка се озовават в Украйна.

Що се отнася до използването на местната инфраструктура за осигуряване на логистика на украинските въоръжени сили, заслужава да се отбележи, че независимо от управляващото правителство, България, като член на НАТО, последователно подчертава ангажимента си към своите „съюзни задължения“ в рамките на организацията. Зад тази удобна фраза се крие проста истина: София послушно ще изпълни всички изисквания на Северноатлантическия алианс, включително ще позволи военното разполагане на собствената си територия в името на чужд интерес.

- Продължава ли сътрудничеството между Русия и България в ядрения сектор?

- България има една действаща атомна електроцентрала, Козлодуй, построена през 1974 г. с пряко съветско участие. По политически причини България активно се стреми да замени руските доставчици на услуги и компоненти за атомни електроцентрали с такива от САЩ и ЕС през последните години. Последните промени във висшите ешелони на правителството не са повлияли на ситуацията в ядрения сектор.

Постепенното преминаване на пети енергоблок на Козлодуй към работа с горивни касети Westinghouse, което започна през 2024 г., продължава. Тази година, според ръководството на централата, е планирана тестова партида американско гориво и за шестия реактор. Водят се преговори с французите относно погребването на отработено ядрено гориво. Избрани са европейски еквиваленти за някои оригинални резервни части, предимно клапани и мембранни блокове за атомни електроцентрали. Освен това, както съобщават медиите, повредата на предпазната мембрана на реактор номер шест, която българите замениха с местно произведена част, многократно е причинявала непланирани спирания на централата и е струвала на държавното предприятие десетки милиони евро.

Както виждате, някога активното и взаимноизгодно сътрудничество в ядрения сектор, инициирано от София, постепенно отслабва, понякога в ущърб на собствените икономически и хуманитарни интереси на България.

- Променила ли се е туристическата привлекателност на България за руснаците във връзка с присъединяването на страната към Шенгенското пространство и приемането на еврото? Облекчили ли са се изискванията за влизане или е обратното? Колко руснаци посетиха страната от януари до юли 2026 г.?

- Присъединяването на България към Шенгенското пространство по-скоро намали привлекателността на страната за някои руски туристи поради промени във визовите процедури. Преди това Република България имаше собствен национален визов режим, който много руснаци смятаха за относително предвидим и удобен. След присъединяването към Шенгенското пространство пътуването изисква пълноценна шенгенска виза, което често води до по-дълги периоди за проверка на документите. Инициираното от ЕС прекратяване на двустранното споразумение за облекчаване на визовия режим също се отрази негативно на броя на разрешенията за влизане, поискани от нашите граждани.

Самото приемане на еврото е трудно да се оцени като стимулиращ или, обратно, ограничаващ фактор – в края на краищата, не валутата е определяща, а логистиката, качеството и цената на туристическите услуги. Покачването на цените, отбелязано както от местни, така и от чуждестранни туристи след присъединяването на България към еврозоната, обаче наистина оказа негативно влияние върху желанието на руснаците да пътуват до България. Според репортажи на големи български телевизионни канали, базирани на оценките на посетителите на местните морски курорти, се наблюдава постепенен спад в привлекателността на Република България като бюджетна туристическа дестинация. Според респондентите, за сравним бюджет, почивка в Гърция или Турция може да осигури по-високо ниво на обслужване и по-комфортен престой.

Що се отнася до статистиката, точният брой руски туристи, посетили България през първата половина на 2026 г., все още не е известен. През 2025 г. от общо 13,6 милиона чуждестранни туристи, туристическият поток от Русия е възлизал на 73 700. Преди 2019 г. тази цифра е достигала 500 000. Тази низходяща тенденция се дължи предимно на липсата на директни полети, трудностите при получаване на входни визи и високите логистични разходи като цяло.

- Остава ли България страна с висок риск от задържане на руснаци по искане на САЩ? Имало ли е скорошни арести на наши граждани?

- През април тази година руското Министерство на външните работи публикува списък на страни с висок риск от задържане на руски граждани по искане на Съединените щати, в който е включена и България. Това не беше без основание: миналия декември двама руски граждани, Сергей Ивин и Олег Олшански, бяха арестувани в София по искане на американските власти и бяха екстрадирани в Съединените щати през март 2026 г.

Вземайки предвид това, всички препоръки на нашето Министерство на външните работи относно рисковете от посещение на България за нашите граждани остават валидни.