12249 | 6 ян. 2015 | 16:33

Ограниченията не водят до по-високо качество

Д-р Стойчо Кацаров е създател и ръководител на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Роден е на 6 юни 1964 г. в Дупница. Завършил е медицина и право. Бил е депутат в 38-ото и 39-ото народно събрание, зам.-министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г.

- Д-р Кацаров, какво доведе до смъртта на 8-годишното дете, което миналата седмица почина пред болницата в Разград?

- Има няколко важни аспек­та в този случай - лечимо ли е било заболяването. От това, което чух, видях и прочетох за конкретния случай, смятам, че заболяването е било лечимо, ако се окаже своевременна адекватна медицинска помощ. Вторият въпрос е - оказана ли е такава. По всичко личи, че не е оказана. Не е достатъчно, че е направена рентгенова снимка и е взета кръв от пръста. Не стана ясно дали изобщо е имало консултация с хирург, дали е предприето някакво лечение. След като е взето решение детето да се изпрати във Варна - защо не е направено това с линейка. И не на последно място - ако детето се е нуждаело от операция, медицинският стандарт не позволява да се извърши такава в тази болница, защото няма лекар със специалност детска хирургия. Самата специалност детска хирургия е наше българско изобретение. Тя не е в списъка на специалностите в Европейския съюз. Там например няма детска хирургия, детска кардиология и т.н. Това са наши български специалности.

- Защо са въведени у нас, какъв е смисълът от това разграничаване?

- Никакъв. Всеки болен е човек. Едно дете на 17 години е като мен, каква разлика има - никаква. Стандартите бяха въведени за повече качество, но къде е това по-високо качество - отново никъде. Имайте предвид, че ако преди въвеждането на стандарта се беше случило това, което стана в Разград, хирургът там нямаше да има забрана да извърши операцията и вероятно щеше да я извърши успешно. В момента стандартът не му позволява. Той и сега би могъл да оперира, но ако се случи най-лошото и детето почине, лекарят няма никаква защита, защото си е превишил правата и заминава директно в зат­вора. Даже ако операцията е успешна, почти сигурно ще бъде санкциониран от НЗОК и лечението няма да бъде платено на болницата.

- Кой е въвел този абсур­ден медицински стандарт през 2010 г.?

- Тогавашният здравен министър Анна-Мария Борисова. Преди няма и месец този медицински стандарт беше отменен от ВАС по жалба на Центъра за защита на правата в здравеопазването, Националното сдружение на частните болници и Сдружението на общинските болници в България.

- Значи ли това, че сега всичко е в ръцете на министър Москов?

- Министърът определя медицинските стандарти. Много се надявам да се вземат предвид всички тези неща, да ги редактират и да коригират тези медицински стандарти, за да не се явяват пречка за лечението на хората. Надявам се тези ограничения за „детска хирургия“ да се премахнат, защото се явяват абсолютно необоснована пречка за прилагане на лечение. И от медицинска гледна точка е безсмислено. Анатомията на детето не се различава от тази на възрастния.

- Колко време ще бъде нужно да се премахне това ограничение, ако министърът реши?

- Обнародва се в „Държавен вестник“ и три дни по-късно влиза в сила. След това НЗОК трябва да си коригира пътеките съобразно изменения стандарт.

- Кой печели от този стандарт?

- Тези, които имат специалисти по детска хирургия. Много от стандартите са направени на този принцип и те са лобистки! Ограничава се предлагането на дадена медицинска помощ за определени болници и клиники. Това са лобистки ограничения, те не водят до по-високо качество, а създават проблеми.

- Какви други кухи стандарти има?

- Спомнете си например за детенцето на 3-4 годинки от Кърджалийско, което имаше апандисит и си отиде, докато се търси детски хирург.

Друг куриоз например е, че според записаното в стандарта, за да оперираш разширени вени, трябва да имаш клиника по съдова хирургия и петима души със специалност по съдова хирургия. Добре, нека да изискат началника на отделението да бъде съдов хирург, но чак петима - защо е необходимо. И сега всички жени и мъже отиват в тези 10-15 болници, които отговарят на този стандарт. Най-смешното, което беше записано в проекта на този стандарт, е, че освен лекарите със специалност трябва да има и най-малко петима специализанти. Най-вероятно този, който е прокарал този текст, има точно толкова специализанти.

Друг абсурд - преди време беше записано, че за да можеш да лекуваш изгаряния в болницата, трябва да имаш договор с националния консултант.

При ревматологията също има абсурди - за да разкриеш отделение например, трябва да имаш ядрено-магнитен резонанс на територията на болницата. Е защо, кое е спешното на ревматоидния артрит? Това са хронични заболявания и в тях няма никаква спешност.

Защо трябва да имаш такъв резонанс - защото този, който е записал стандарта, го има и иска да докара всички пациенти при себе си, а другият, който е открил отделение да не може да сключи договор с НЗОК. Това е безсмислено от медицинска гледна точка - това са хронични заболявания които не изискват спешна диагностика.

Другото - от лятото е записано, че за да извършваш гинекологични операции, трябвало да има 1000 раждания в болницата. Каква е връзката на едното с другото? Колко болници имат по 1000 раждания... и така например болницата в Благоевград не може да извършва тези операции, макар че довчера го е правила.

- Но докато лекарите се боричкат кой да вземе повече пациенти, хората страдат.

- Абсолютно сте права! Ето например тези два случая са такива, за които сме научили. Представете си обаче колко още има.

- По-рано казахте, че едва 10% от болниците имат детски хирурзи. Защо се получава така? Кои са областите, които страдат от липса на тези специалисти?

- Не повече от 25 болници в страната имат открити отделения по детска хирургия. В Разград няма, в Кюстендил, Видин... По-лесно ще ми е да ви изредя в кои има - в Русе, Варна, Стара Загора, София, Пловдив, Монтана, Шумен, Габрово, Пазарджик, Бургас. Но половината области вероятно са без такива отделения.

- За пореден път хората от малките населени места са забравени от Господ...

- Дано да не им се налага да търсят подобна помощ, защото е проблем (виж вдясно позицията на министър Москов - б.р.). Защото понякога ситуацията не позволява да обикаляш в търсене на специалист, нито пък има време за това.