Интервю на Боряна Кицевска
Всяка жена знае, че не съществува такова понятие като “твърде много обувки” (нито пък чанти, шапки, фишута, а в конкретния случай - рокли). До този извод достига и Фиорела Галгано, когато преди няколко десетилетия женската й мания по дизайнерски тоалети се превръща в колекционерска страст.
Галтано се докосва до магията на модата през годините си на професионален модел, последвани от кариера на моден журналист. Дъщеря й, Алесия Тота, закърмена с култа към италианските класици (Валентино и Версаче, да не решите, че само за Леонардо и Микеланджело става дума) се присъединява не само към професията, но и към хобито на майка си и заедно създават една впечатляваща колекция от емблематични тоалети на италиански дизайнери. В “гардероба си” двете дами имат над 300 рокли висша мода, които освен всичко са и забележителни пътешественици - тоалетите заедно със собственичките са обиколили цял свят, създавайки тематични изложби, посветени на италианското модно изкуство и неговата история. До 18 октомври 22 модни произведения от колекцията са изложени в Националната художествена галерия (царския дворец) в София. Алесия Тота разказа пред epicenter.bg повече за изложбата “Италианската мода - родена от мечти” в София:
- Коя е най-екзотичната държава, най-необичайното место, където сте представяли италианската мода?
- Например Виетнам. Модата там е тотално различна не само от италианската, но от европейската като цяло. Също така Индия, Малайзия, Найроби… Но интересът към нас беше огромен. Убедихме се, че италианската мода е позната и обичана навсякъде по света и хората с удоволствие искат да видят и да научат повече. Навсякъде сме приети с огромен ентусиазъм.
- Кога поставихте първата си изложба?
- Не помня точната дата, но г-жа Галгано започна да организира изложби с тоалетите преди около 40 години.
- Как от лична страст Вашата колекция се превърна в културно събитие, което пресича държави и континенти в продължение на десетилетия?
- Знаете ли, ние живеем с модата и тя винаги е била част от нас. Г-жа Галгано е била модел, а аз съм нейна дъщеря. Още от дете всичко около мен е свързано с модния свят. Аз, както знаете, също като нея съм моден журналист. Така че всичко започна като едно хоби, което произтича от обстоятелствата, но когато правиш нещо с такава страст и любов, просто не можеш да спреш. Лека полека нашият архив от рокли стана огромен. Затова почувствахме нужда да покажем, да споделим нашата емоция и с други хора, да предадем знанията си, защото това е едно културно наследство. Особено извън границите на Италия за нас това е една социална мисия, тъй като на много места вероятно хората не са запознати с историята на италианската мода. Ние разказваме не само за конкретните дизайнери, но и за развитието на модното изкуство като цяло - техники при създаването на тоалетите, нови материи, нови кройки.
- А как се сдобивате с тоалетите?
- Повечето тоалети, които участват в изложбите са наша частна собственост и са ни дарени от самите модни къщи. С много от тях имаме лично познанство и приятелство. Някои от роклите в колекцията ни ние закупуваме като частни колекционери. А пък най-младите модни дизайнери и къщи често ни подаряват или ни дават модели, които да ползваме временно за определени изложби, тъй като за тях това е един вид реклама. От наша страна ние винаги искаме да помогнем на нови таланти да добият популярност извън Италия и в същото време смятаме за важно в изложбите ни винаги да фигурира най-доброто и от младата италианска мода, защото това е модата на бъдещето.
- Аз лично определено ще запомня името “Анджелоци” след като видях тази магическа булчинска рокля с рози в изложбата.
- Сега разбирате защо казвам, че откакто видях роклята на Анджелоци, много ми се прииска да вдигна сватба. Невероятна е. (Освен това в нея е дефилирала Бианка Балти.)
- С кои модели от Вашата колекция сте се сдобили най-трудно?
- Нека помисля. Знаете ли, има някои иконични италиански марки, които просто вече не съществуват и нямат запазен архив. Такива, родени в зората на италианската мода в средата на миналия век, като Eмилио Шуберт (известен като “дизайнерът на звездите”, любимец на Бриджит Бардо, Рита Хейуърт, София Лорен, Ингрид Бергман и Джина Лолобриджида). Неговите модели бяха много трудни за откриване - разбира се, не е трудно да намерим просто нещо от Шуберт, но ние винаги подбираме произведения, които да са емблематични за дизайнера. В крайна сметка успяхме да се сдобием 3-4 тоалета, но ни отне много време и усилия да преговаряме и да ги откупим от други частни колекционери.
- Разбирам, че много прецизно подбирате артикулите, които включвате в архива си. Какви са критериите?
- Искаме моделите да представят възможно най-добре определени характеристики от стила на дизайнера - материи, обработка, кройка. Естествено, невъзможно е само една рокля да разкаже историята на един бранд, но за нас е важно като погледнем модела, веднага да си кажем “О, това е Валентино”.
- В този ред на мисли в изложбата в София е намерил място един много иконичен модел - роклята “Il Pretino” (“Свещеничето”) на Sorelle Fontana от средата на 20 век. Как се сдобихте с нея?
- От самата модна къща. Както ще видите по време на изложбата, във филма, който ще прожектираме има интервю с една от сестрите Фонтана - Микол. Сестрите Фонтана бяха наши приятели от много години и с удоволствие дариха този ключов за италианската мода модел за нашата колекция.
- Бихте ли разказали историята на тази рокля. Защо е била толкова скандална за времето си?
- Представете си колко необичайно, дори скандално наистина, е било да видиш през 50-те години на 20 век католическо расо прекроено на дамска рокля. Жената от 50-те е била изключително женствена и сексапилна, с обемни поли, прибрана тънка талия, а и е имала конкретно положение в обществото. Сестрите Фонтана са искали да разчупят този стереотип и затова са предложили нещо съвсем ново и необичайно - този почти аскетичен, изчистен тоалет, ушит за Ава Гарднър и до голяма степен вдъхновен от нея. Фредерико Фелини се впечатлява от визията и в La Dolce Vita облича Анита Екбърг в подобен дизайн, отново дело на сестрите Фонтана.
- Но защо, според вас, в търсене на нещо ново, както казахте, дизайнерите са избрали да направят препратка именно към религията?
- Всъщност препратката е към Рим, където се намира Ватикана и откъдето именно стартира брандът Sorelle Fontana. Тоалетът символизира Вечния град.
- Как мислите, дали наистина Сестрите Фонтана са поискали разрешение от църквата за създаването на този модел, или това е само мит, който битува в модната поп култура?
- (Смее се) Не знам, не вярвам. Може би е само градска легенда.
- Кои други модели от Вашата колекция имат такива любопитни истории и интригуващи собственици?
- Имаме изключително много модели, които са носени от звезди. Тук сме изложили рокля, създадена от Джорджо Армани за София Лорен, модел на Версаче, носен от Наоми Кемпбъл (Черната перла открива ревюто за последната колекция мъжка мода на Джани Версаче, облечена в сексапилното мини. В сценария манекенката вади и стреля с пистолет на сцената. Няколко седмици по-късно Версаче е трагично убит с пистолетен изстрел), роклята на Мила Йовович от Енрико Ковери, както и, разбира се, прелестния червен модел на Валентино, шит за Клаудия Шифър и носен от Елизабет Хърли.
Но за нас тези модели не са по-важни от другите, които сме подбрали заради уникални кройки или материи. Например роклята на Балестра е чудесен пример за много фино деворе (техника за обработка на материи, най-често кадифе, където тъкани от смесени нишки се подлагат на химическа обработка, която разяжда влакната от целулоза, за да се получи плътен десен на полупрозрачен фон). Това по принцип е много скъпа техника за обработка на плата, която се ползва основно във висшата мода.
- А кой е най-интересният или емблематичен дизайнер присъства в колекцията Ви?
- Много са. Но бих желала да спомена Франко Москино, който не сме успели да представим тук в тази изложба, но за мен е един от ключовите италиански дизайнери. Той за пръв път успява да създаде един леко ироничен стил в модата, който след това е повтарян и имитиран от много други след него. Не мога да не отбележа и Версаче, тъй като той създаде нови начини за използване на материите и дори разработи нови видове платове. Роклята на Наоми Кемпбъл, например, е направена изцяло от метална мрежа. Тази материя всъщност е нов вид плат, Оротон, вдъхновен от ризниците на средновековните рицари. Вдъхновен, но не и копиран, тъй като тук металните брънки са много фини и са свързани по такъв начин, че да позволяват на плата да се движи свободно по тялото, да пада тежко и да оформя красиви гънки и драперии. Освен това е изключително здрав. Наистина уникално наследство в модата.
- Кой е най-старият модел в архива Ви?
- Един тоалет на Емилио Шуберт от 1946 година. (Като не броим Средните векове и Ренесанса, официалната “рождена дата” на италианската мода е 12 февруари 1951 година, когато находчивият бизнесмен Джовани Батиста Джорджини организира първото модно ревю в Италия по време на соаре във флорентинското си имение).
- Това са близо 70 години. Можете ли да кажете, че има непреходни модели в модата? Или пък тези от преди повече от половин век изглеждат остарели и неактуални днес?
- Тоалетите на Шуберт, например, са толкова изящни, че могат да се носят и днес. Особено във висшата мода има много примери за модели, които са вечни. Вероятно това е защото са по-близо до изкуството, от колкото до модата в популярния смисъл. Вярваме, че в нашата колекция има основно модели, които са подчинени първо на непреходната красота и естетика и после на тенденциите. Можете да се убедите сами като разгледате изложбата.
13798 | 24 септ. 2015 | 11:11
Мобилна верси
RSS
