8172 | 17 апр. 2022 | 00:34
Аржентина може да е далечна в географско отношение, но за много от нас е близка, не само понеже е първата страна от Латинска Америка, с която сме установили дипломатически отношения преди 91 години. Негово превъзходителство Алфредо Атанасов, посланикът на Аржентина в София, твърди, че българската общност е една от най-големите в родината му.
Той има забележителна кариера - бил е народен представител в Камарата на депутатите на Конгреса, основател е на Конфедерацията на държавните работници, бил е министър на труда. Започнах разговора с него с надеждата да ни помогне да направим виртуална разходка из Аржентина като ни разкрие красотите й.
Латиноамериканската страна идва по-близо до нас с дъхавото си вино, но то далеч не е единственото, което ни свързва, стана ясно от разговора ни с г-н Атанасоф. Както личи от името му, и той е потомък на хилядите българи потърсили щастието в Аржентина и оставили дири в културата и икономиката й.
Не можете да сбъркате гласа й. Нито неповторимия „аромат“ на нейните песни, пропити с носталгия, страст, любов, намигване и щипка хумор. Богдана Карадочева няма нужда от представяне и независимо дали говори или пее, го върши с еднакво вдъхновение.
Тя е попила парижкия дух и шик от френските си гувернантки, а днес ще пътуваме с нея до града на влюбените, на Лувъра, на Сена и Айфеловата кула. Но и до онзи Париж, който Богдана Карадочева е вградила в своето ДНК. Париж с ухание на младост, любов и успех.
През 2018 година Богдана Карадочева бе обявена за Почетен гражданин на София, но с такъв възторг говори за Париж, че се чудя как от френската столица още не са я удостоили със същата чест.
Всички хубави неща в живота на Богдана Карадочева – и насън, и наяве се случват в Париж. Бих искала всеки от слушателите на Покана за пътуване да има в сърцето си по един град, в който да се влюби.
Ще осъзнаете размахът, с който строят в Хонг Конг не по главозамайващите небостъргачи, а по това как са пренесли тухла по тухла триетажната колониална постройка Мъри Хаус от центъра на брега. В старинната британска къща е разположен морският музей и си изглежда сякаш винаги е била там, а не е отстъпила парцела си на над 100-етажната сграда от офиси на световни фирми.
Доказателство как В Хонг Конг древно и съвременно си живеят мирно и кротко е Ман Мо Темпъл. Сгушен между модерните сгради в храма времето е спряло. Пред него е пещта, в която богомолците изгарят листчетата с молитвите си, за да могат чрез пушека да стигнат по-бързо до Буда. А вътре прошенията им, написани върху червени бележки, се веят под плетени от канап фенери.
Те също се палят и имат функцията на ракета-носител за молитви. Въздухът е толкова гъст от благовонните пръчици, че може да се реже, а храмовите врати са като произведения на резбарското изкуство.
Приключение за сетивата е кварталът, наречен „Улица на изсушената морска храна”, но всъщност там се продават не само традиционни азиатски продукти, ами цярове от китайската медицина. В магазинчетата никой не се стряска от препарирани елени и сърни в цял ръст или опънати върху дървени пръчки гущерови кожи.
Лястовичите гнезда, от които се прави полезна за имунната система, но баснословно скъпа супа са спретнато подредени в кутии. А в красиви лакирани рамки са поставени корени от женшен на стойност 10 000 евро. Повечето неща там европеецът не само не знае за какво точно служат, а и не смее да пита. Макар китайците охотно да споделят, че огромните хлебарки, нанизани спретнато на шиш, не са като гнусните домашни твари, ами се въдят в оризищата, „чисти” са и са пълни с протеин. Бррр!
Впрочем, вкусът на хонг-конгци дори и при модерната младеж, май е леко извратен, понеже хитовата напитка сред тях е уиски с черен етикет и зелен чай с много лед в огромна кана.
Кварталът на заведенията се нарича „СоХо” и из тесните му живописни улички човек може да види всичко – от виенско кафене, през традиционен японски ресторант и класически английски пъб до улични сергии с цвъртящи китайски манджи.
Забележителност на квартала е най-дългият ескалатор в света – 2,7 безкрайни километра нагоре по хълма. (Понеже целият Хонг Конг е разположен на баир почти няма полегат булевард, освен около залива, където са най-скъпите жилища).
Южната част на острова отвежда туриста към „Принца и просяка”. Макар хората от джонките (така наричат лодките-жилища) да са се превърнали повече в атракция. Става дума за огромен залив в подножието на небостъргачите, наречен Абърдийн, където първите няколко пояса от пристаните са посветени на богаташките яхти. По-навътре е невероятната пъстрота на бедняшки лодки, ръждясали и очукани кораби.
На тях хората се раждат, работят, умират и са нещо като държава в държавата – имат си собствено правосъдие и закон.
Мобилна верси
RSS
