9485 | 10 ноем. 2015 | 09:20

Кабинетът използва цялата си мощ, за да прекрати загубите и да стабилизира НЕК. Огромна е опасността да бъдат въведени свободни цени на тока, без да се реши проблемът с дефицитите

Държавата използва цялата си мощ, за да прекрати загубите в сектора „Електроенергетика“ и да стабилизира обществения доставчик НЕК. Правителството и парламентът приеха два основни пакета от мерки за принципна промяна в правилата на играта в сектора, за да спре натрупването на дефицити и да се създадат подходящи условия за преминаването към реална либерализация на целия електроенергиен пазар.

МРАЧНА ПЕРСПЕКТИВА

Огромна е опасността да бъдат въведени свободни цени на електроенергията в България, без да се реши проблемът с дефицитите, е оценката на експерти от Института за стратегии и анализи. При такъв сценарий най-вероятно ще се стигне до взрив на сметките за ток на битовите клиенти и малките фирми, които все още се ползват от защитните тарифи, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Министерството на енергетиката планира пълната либерализация на пазара да се случи от началото на 2016 г. Рискът от „полудяване“ на сметките още през зимата изисква изключително внимание, за да се предотврати избухването на социално недоволство, подобно на февруарските бунтове през 2013 г.

Независимо от сериозните усилия на изпълнителната и на законодателната власт за премахване на дисбалансите и дефицитите в електроенергетиката, финансовите резултати са категорични, че предприетите досега мерки не дават желаните резултати, подчертават специалистите.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА НЕК ОСТАВА КАТАСТРОФАЛНО

Натрупаният дефицит в държавната електрокомпания се задълбочава и вече достига 3,605 млрд. лева. Сумата е с 3,4% по-голяма в сравнение със същия период на миналата година, когато размерът й е бил 3,480 млрд. лева.

Нещо повече: забелязва се тенденция към влошаване на ситуацията в компанията, въпреки оздравителните мерки, въведени на най-високо равнище с четири изменения на Закона за енергетиката само от началото на тази година – през март, през май, през юни и през юли.

Докато НЕК завършва първото тримесечие с печалба от 25 млн. лева, шест месеца по-късно - към 30 септември, компанията отново е на загуба - 310,549 млн. лева. Положението изглежда малко по-добро на годишна база. По същото време на 2014 г. електрокомпанията отчита значително по-висока загуба - 425,169 млн. лв. Това означава, че част от предприетите мерки са дали известен ефект, но той е далече по-малък от необходимия за оздравяването на системата, отчитат експертите на института.

Обобщеният резултат от властовите усилия досега е: до края на миналата година НЕК затъваше със средна скорост 2 млн. лв. на ден, а през второто и третото тримесечие на 2015 г. тя намалява до 1,7 млн. лв. загуба всеки календарен ден.

Изводът за недостатъчна ефективност на предприетите мерки се потвърждава и от анализа на самата електрокомпания за деветмесечието: „Отрицателният финансов резултат е формиран изцяло през второ и трето тримесечия и се дължи на факта, че НЕК ЕАД продава електроенергия на регулирания пазар на загуба, тоест утвърдената продажна цена на Обществения доставчик не възстановява разходите за закупуване на електрическата енергия, произтичащо от задълженията по Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници.“

Накратко: КЕВР отново принуждава НЕК да работи на загуба.
Тя е въвела тарифи, по силата на които електрокомпанията е задължена да изкупува тока от производителите скъпо, а да го продава по-евтино. Причината за това е ясна: държавният регулатор се старае да не допусне съществено поскъпване на електроенергията за крайните потребители на регулирания и на свободния пазар. Но резултатът е създаване на тарифен дефицит, който НЕК не може да преодолее със собствени сили, без значение колко ефективно е ръководството на електрокомпанията. В тази ситуация и магьосник не би могъл да изведе фирмата на печалба, смятат експертите на Института за стратегии и анализи.

Създаването на нов тарифен дефицит в НЕК е симптом, че преобразуването на регулатора от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране в Комисия за енергийно и водно регулиране не успя да премахна непрозрачността в ценообразуването и практиката за „нагласяване на тарифите“. Дистанцирането на държавните институции от решенията на „независимата“ КЕВР носи ползи единствено като инструмент на политическата реторика, но на практика не помага за оздравяването на сектора.

Друго неблагоприятно следствие от това е, че регулаторът се изкушава да предприема волунтаристични стъпки, които не решават, а задълбочават проблемите в електроенергетиката, фокусирани в НЕК. Такава стъпка например беше предприета от КЕВР на 1 ноември тази година. Въпреки отчетения тарифен дефицит в НЕК за първите девет месеца, комисията допълнително намали продажната цена на тока от компанията за електроснабдителните дружества от 116,60 лв. на 115,50 лв. за мегаватчас. Аргументът на КЕВР е, че това ще бъде ефектът от понижаването на изкупните цени на електроенергията от когенерациите в резултат от поевтиняването на природния газ с 14,34% от 1 октомври.

Разходите на НЕК по това перо ще се понижат с около 40 млн. лв. Ако сумата беше останала в бюджета на електрокомпанията, тя не би покрила тарифния дефицит. Но отнемането ѝ допълнително ще задълбочи кризата.

Удвояването на добавката „Задължение към обществото“ от 18,93 лв. на 37,90 лв. за мегаватчас от 1 август тази година предизвика мощен отпор от четирите национално представителни работодателски организации – КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ. Те настояха таксата да се върне на равнището от юли 2015 г. Регулаторът отговори със символично понижение: от 1 ноември стойността е 36,83 лв./мегаватчас.

Колко скандален е размерът на административната добавка личи от сравнението му със средната пазарна цена на електроенергията у нас. Според КЕВР сега тя е 73 лв./мвтч, а „Задължение към обществото“ добавя отгоре 50,4% надценка! - подчертават анализаторите.

За да се предприемат правилните властови действия е важно да има прозрачността в структурата на добавката - да е ясно кой привилегирован производител с колко натоварва фактурите за електроенергия. Субсидии за сметка на НЕК и крайните потребители получават възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), двете американски ТЕЦ и когенерациите – топлофикации и т. нар. заводски централи.

Привидна прозрачност в добавката съществуваше до преди две години. По това време общият размер на добавката беше определен от ДКЕВР на 18,31 лв./мвтч, от които за компенсация на ВЕИ – 11,10 лв., за двете американски ТЕЦ – 3,38 лв./мвтч и за топлофикациите и заводските централи – 3,83 лв./мвтч.

НЕК обаче още тогава предупреди, че тези числа не отговарят на реалната тежест, която субсидираните производители на електроенергия имат върху разходите на системата. По данни на електрокомпанията ВЕИ причиняват близо 3 пъти по-голям разход - 30,74 лв./мвтч, двете американски ТЕЦ – 5,59 лв./мвтч (1,65 пъти над обявеното), а топлофикациите – 5,53 лв./мвтч (1,44 пъти над обявеното), или общо 41,86 лв./мвтч.

Оттогава настъпиха промени. Разходите за субсидиране на двете американски ТЕЦ и ВЕИ се увеличиха, сумите за топлофикациите и заводските централи намаляха след тазгодишните промени в Закона за енергетиката и сумарният размер на таксата слезе през юни тази година до около 42 лв./мвтч.

ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВИСОКАТА ЦЕНА НА ТОКА

Класацията на „виновниците“ за високата добавка „Задължение към обществото“ към днешна дата е следната. На първо място са субсидиите за ВЕИ - 22,51 лв./мвтч (61,1% от общата стойност 36,83 лв./мвтч). На второ място са доплащанията за двете американски ТЕЦ – 10,18 лв./мвтч (27,6%). На трето място са преференциите за топлофикациите – 4,14 лв./мвтч (11,3%), отчитат експертите на института по данни на КЕВР.

Тежестта на проблема се вижда още по-ясно при абсолютните стойности на разходите, които НЕК трябва да направи до края на юни 2016 г. за тези привилегировани производители, а крайните потребители ще са принудени да ги платят по силата на заварените договори.

За ВЕИ сумата е 1,005 млрд. лева, от които 736,592 млн. лв. не се покриват от пазарните цени на електроенергията.
За двете американски ТЕЦ сумата е общо 935,313 млн. лв., от които 333,287 млн. лв. не се покриват от пазара.
За когенерациите (топлофикации и заводски централи) сумата е 248,415 млн. лв.
Общата стойност на тези плащания е 1,322 млрд. лв. Сравнително малка част от сумата – едва 116,398 млн. лв. (8,8%), ще бъде покрита от новосъздадения Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ беше създаден с промяна в Закона за енергетиката през юли тази година. В него се събират приходите от нововъведената такса от 5% върху приходите на производителите от продажбите на електроенергия, както и постъпленията от продажбата на спестени квоти за въглеродни емисии. Оценката на КЕВР е, че за една година фондът ще осигури 435 млн. лв. допълнителни приходи в НЕК. Три четвърти от тях обаче ще отидат за покриване на стари плащания за зелена енергия, за които електрокомпанията има „недовзет приход“ от минали години. Освен това към днешна дата електрокомпанията все още не е получила нито лев от този източник, макар че по разчети би трябвало да са й преведени поне 48 млн. лв. Причината е, че ресорното министерство закъсня с изработването на наредбата за управлението на парите от фонда.

Финансовата картина в електроенергетиката към днешна дата показва, че Министерството на енергетиката, Агенцията „Държавна финансова инспекция“ (АДФИ) и НЕК трябва да продължат усилията за намаляване на разходите за енергия от ВЕИ и от двете американски ТЕЦ, препоръчват анализаторите от Института за стратегии и анализи. За постигането на тази цел всички инструменти са добри при условие, че са законни. Основният път е чрез преговори. Спрямо ВЕИ е възможно и преразглеждане на договорите им в случаите, когато се установят техни нарушения при присъединяването.

ДОГОВОРИТЕ С АМЕРИКАНСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ

Министерството на енергетиката постигна споразумения с двете американски централи за намаляване на плащанията към тях с общо около 96 млн. лв. годишно до изтичането на дългосрочните им договори през следващото десетилетие. Съществува обаче голям риск отстъпката да не влезе в сила, тъй като условие за получаването ѝ е НЕК да плати над 900 млн. лв. просрочени задължения към двете ТЕЦ в срок до 30 ноември 2015 г. За целта компанията майка Български енергиен холдинг (БЕХ) се опита да получи външно финансиране на стойност 650 млн. евро. Банките обаче поставиха изрично условие за държавна гаранция на кредита. Финансовият министър Владислав Горанов отказа. (За сравнение отпуснатите гаранции за целия сектор „Държавно управление“ в края на 2014 г. са за „едва“ 496 млн. лв.)

Евентуален провал на споразуменията с двете американски ТЕЦ ще бъде ново доказателство, че изпълнението на заварените дългосрочни договори и анексите към тях е непосилно за НЕК и за пазара на електроенергия в България. Разумното решение на проблема ще бъде предоговаряне на условията въз основа на взаимния интерес – НЕК да заплаща навреме изкупената електроенергия. Дълговете на държавната електрокомпания към производителите на ток в края на септември достигнаха 1,277 млрд. лв. На практика тя заплаща едва около половината от получената електроенергия. Финансовата стабилизация на НЕК е в интерес на всички производители на електроенергия, включително и на субсидираните. Тя е и задължително условия за безопасната либерализация на електроенергийния пазар през 2016 г., подчертават експертите.