Парламентът одобри решението за изменение на инвестиционен разход "Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада". То беше прието със 156 гласа за. Само 11 депутати от "Възраждане" се обявиха против.
Според приетото решение цената на бойните машини "Страйкър" се повишава с 37 милиона долара по искане на американската страна. Така сумата за новите машини става 1 млрд. и 414 млн. долара. България залага прогнозно и непредвидени разходи в размер на над 20 милиона долара. Причините са недостиг на определени суровини, електронни компоненти и нарастващата инфлация в световен мащаб.
"За необходимостта от този проект няма смисъл да се говори. Българската армия е подценявана изключително дълги години, в следствие на което модернизационните процеси започнаха едва 2018-2019 г. Този проект реално е подписан през 2023 г.", обясни военният министър Димитър Стоянов, който дойде в парламента, за да иска одобрение за допълнителните разходи.
Министърът увери, че сухопътните ни войски си вършат работата по опазване на границата. Всички тези машини могат и са достатъчно добре ситуирани, за да участват в мисиите, добави той. И увери, че с новата техника ще се осигури оперативност и съвместимост с армиите на НАТО, придобиване и поддържане на способности и участие в самостоятелни и съюзнически операции в страната и извън нея.
Христо Симеонов от мнозинството на "Прогресивна България" заяви, че
промяната не е просото актуализация на цифри, а "реален механизъм, който защитава националния интерес на страната". "Да, има реално в общата сума на проекта, която е под 3%. Това увеличение е по обективни, чисто пазарни причини", каза той. Депутатът похвали и преговорния екип, който постигнал сериозно намалени по отделни пера на инвестиционния разход. Почти с 20% по-малко ще бъдат платени за боеприпаси, 12% по-малко ще са за противотанковите комплекси "Джаведин". 14 млн. долара ще бъдат спестени с отлагането на покупката на летателните безпилотни апарати", каза представителят на мнозинството. Той отбеляза, че съвременните технологии се
променят непрекъснато и отказът от нови дронове засега гарантира, че "в
правилния момент ще внедрим много по-актуални и съвременни технологии".
"Това отваря и вратите за разработките и на българския военно-промишлен комплекс. Няма нищо по-хубаво и логично от това българската армия да работи съвместно с българската отбранителна промишленост. Така парите на българските данъкоплатци ще останат в България", каза Симеонов, който е член на комисията по отбрана в НС.
Ивелин Първанов от "Възраждане" напомни, че темата за новите бронирани машини се обсъжда вече 4 години: "Казахме, че ще има поскъпване - има поскъпване. Казахме, че ще забавят доставката - има забавяне. Къде са бронираните машини? Къде е механизираната бригада? Сега можем да си чакаме техните корита, защото няма как да ги нарека по-благопристойно. Те искат това да го утилизират, а ние го купуваме, за да превъоръжаваме нашата армия. Можеше да разработим нещо ново, не да купуваме старото".
"С тези стари машини Българската армия се подготвя за по-предишната война, време е да се готвим за бъдещата. Поскъпването излиза около 37 млн. долара при положение, че още нищо не сме получили“, каза Първанов.
Проектът „Страйкър“ е част от дългогодишния опит на България да премине от армия, базирана основно на съветска техника, към въоръжени сили по стандартите на НАТО. След години на отлагане модернизацията на сухопътните войски започна реално да се движи напред едва през последните години.
Поддръжниците на сделката посочват предимсвото - България получава доказана в експлоатация система, съвместима със стандартите на НАТО, вместо да инвестира в непроверена технология.
Критиците на проекта обаче поставят друг въпрос – дали избраната платформа отговаря на характера на съвременните конфликти.
Войната в Украйна показа, че бойното поле се променя бързо. Масовото използване на дронове, високоточни оръжия и модерни противотанкови системи поставя нови изисквания към всяка бронирана техника. Именно затова част от военните експерти предупреждават, че не е достатъчно една машина да бъде доказана в минали конфликти – тя трябва да бъде адаптирана към бъдещи заплахи.
Спорът около „Страйкър“ всъщност е част от по-голямата дилема пред българската отбрана – как да се модернизира армията след десетилетия на недофинансиране.
След покупката на самолетите F-16 Block 70, модернизацията на флота и инвестициите в комуникационни системи, България постепенно увеличава разходите си за отбрана. Въпросът е дали тези отделни проекти се превръщат в единна отбранителна способност или остават самостоятелни скъпи придобивки.
При „Страйкър“ цената включва не само самите машини, а цял пакет – производство, интеграция, оборудване, обучение, поддръжка и свързани системи. Именно това прави сравнението само по цена на една машина подвеждащо. Истинският тест ще бъде дали техниката ще бъде ефективно използвана, поддържана и интегрирана в структурата на Българската армия.
Остава и въпросът за индустриалния ефект за страната. Големите отбранителни сделки обикновено се оценяват не само по бойните способности, които носят, но и по това дали създават възможности за местно производство, ремонт и технологичен трансфер.
В крайна сметка спорът за „Страйкър“ не е само за милиарди долари. Това е спор за посоката на българската отбрана – дали страната наваксва критично изоставане, или прави скъпи покупки без достатъчно дългосрочна стратегия.
Защото една армия не се модернизира само с нова техника. Тя се модернизира, когато тази техника е част от ясна концепция – кой ще я използва, срещу какви заплахи и с каква цел.
С пълно единодушие парламентът ратифицира на две четения в рамките на заседанието подписаната през ноември м.г. Спогодбата с правителството на Монголия за международни автомобилни превози на пътници и товари.
5621 | 9 юли 2026 | 14:04




Мобилна верси
RSS
