10680 | 29 окт. 2021 | 17:44

Двете организации ще работят координирано за осъществяването на активен диалог с държавната власт

Ефективното партньорство между местните власти и бизнеса е едно от важните условия за успешно реализиране на проектите с европейско финансиране през новия програмен период 2021 – 2027 г.

В контекста на това разбиране НСОРБ и КСБ се договориха да партнират активно в следващите години както в трансфера на опит и знания, така и в изработването на общи позиции и постигане на необходимата координация за съвместни действия в посока на подобряване на нормативната база, свързана с инвестиционния процес.

Двете организации ще работят координирано за осъществяването на активен диалог с държавната власт, гражданите, национални и международни организации по въпроси от взаимен интерес и съвместно ще търсят решения на общи проблеми. Важен акцент в бъдещото сътрудничество е ефективното интегриране на политиките за устойчивост в процесите на развитие на регионите.

Споразумението беше подписано от председателя на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов и председателя на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев.

Събитието се състоя в централния офис на КСБ. „Изключително се радвам, че имаме възможност да подпишем този меморандум“, заяви в началото на срещата инж.Илиян Терзиев.
„Сътрудничеството на общините с компаниите – членове на КСБ, е най-дългогодишното практическо взаимодействие“, каза Даниел Панов. И подчерта, че сключеният меморандум открива нов етап в съвместната работа на двете организации.

Сред първите задачи, които предстои да бъдат осъществявани в партньорство е участието в два от ключовите за реформата в сферата на строителството проекти, които са част от Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Единият касае пилотната фаза за въвеждане на строително-информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България. Другият проект е свързан с дигитализацията в сектора и предвижда създаването на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.
Обект на обсъждания беше продължаването на процеса за енергийно обновяване сградния фонд, за който освен в НПВУ са заложени и средства в Оперативните програми.

„КСБ е обезпокоена от динамиката на цените на строителните суровини и материали и процедурните проблеми, които се създават при изпълнението на обществени поръчки. Екипът на КСБ търси най-добрите варианти за изработване на методика за индексация, като проучва добрите европейски практики“, посочи инж.Терзиев. „В това отношение като краткосрочно решение внимание заслужава опитът на Румъния, където въпросът е решен с постановление на МС. В дългосрочен план изработването на механизъм за индексация ще даде възможност за адекватност както на изпълнителите, така и на възложителите, при подготовката на прогнозните разчети и планирането на инвестиционните програми, но това е продължителен процес, който ще изисква и нормативни промени“, обясни инж.Терзиев.
Двете страни се договориха за създаването на съвместна работна група, която системно да извършва анализ на проблемите, които срещат местните администрации при осъществяването на дейности, свързани със строителството и да предлага възможни и ефективни решения.
Сред първостепенните задачи в съвместната работа на НСОРБ и КСБ са провеждането на преговори с МРРБ за решаване на проблема с блокираните, поради скока на цените в строителството, инвестиционни проекти на общините. Както и активни преговори с отговорните институции за изготвяне на механизмите за осъществяване на дейностите, заложени в НПВУ. За да бъде пълноценно усвоен ресурсът от близо 7 млрд. лв, който ще бъде инвестиран в проекти на общините или с тяхното активно участие, е необходимо договарянето да приключи в максимално кратки срокове.
От общо анонсираните в Националния план за възстановяване и устойчивост проекти, 59 са свързани с инвестиции, които предстои да бъдат реализирани от общините.

Програмата за модернизиране на образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации включва СМР в съществуващи 73 детски градини и 94 училища. Инвестициите са на обща стойност 380.4 млн. лв. Други 76,5 млн. лв. предстои в следващите 3 години да бъдат инвестирани в изграждане на нови детски градини и училища. Още 150 млн. лв. е предвидено да бъдат вложени в ремонт и рехабилитация на ученически и студентски общежития. Над 70 млн. лв. са за инвестиционни дейности в социална инфраструктура.
Значителна по мащаб е Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии, която включва изграждане на инфраструктура на индустриалните зони, паркове и сходни територии: довеждаща, зелена, специализирана и социална инфраструктура.

В Стълб 2 „Зелена България“ са заложени пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилища и публични сгради. 370 млн. лв. ще бъдат вложени в реновиране на здания от административната, културната, спортна и научна инфраструктура. Предвижда се по програмата да бъдат обновени 616 сгради.

Общините ще играят важна роля в процеса на координация със съответните водещи ведомства и собственици на държавни публични сгради, те ще изготвят и приоритизирания списък на публичните сгради с нужда от енергийно обновяване и съпътстващи устойчиви мерки в съответната община.
235,2 млн. лева допълнително ще бъдат инвестирани за подобряване на енергийните характеристики на сгради в сферата на производството, търговията и услугите.
Един от най-големите инфраструктурни проекти, включен в НПВУ е изграждането на участъци от Линия 3 на метрото в София.
В срещата взеха участие още изпълнителният директор на КСБ Валентин Николов, членът на Управителния съвет Любомир Пейновски, инж.Любомир Качамаков - председател на Областното представителство на Камарата в София и вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия и председателят на Контролния съвет на Камарата инж.Благой Козарев, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и Мила Гиздова – урбанист в НСОРБ.