"Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете."
Това е една от максимите, с които е известен един от влиятелните творци на XX в. - Салвадор Дали.
Геният се ражда на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталуния. Той е записан в църковните регистри като Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. Израснал е в семейството на проспериращ нотариус, прекарва детството си във Фигерас и в лятната им къща в крайбрежното рибарско селце Кадакес. Там е и първото му студио, построено от неговите родители. Първоначалното си художествено образование получава в Общинското художествено училище. 15-годишен прави първата си публична изложба в общинския театър във Фигерас.
През 1921 г. майка му умира от рак, а баща му се жени за леля му.
Следващата година Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там веднага става известен с ексцентричният си вид – дълга коса, бакенбарди, дрехи в стил 19 век. Живее в студентско общежитие, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Прави експерименти в областта на кубизма, макар да не разбира напълно това течение. Голямо влияние на по-нататъшното му творчество оказват опитите му в дадаизма. Малко преди последните си изпити е изгонен от академията заради изявлението си, че никой във факултета не е достатъчно компетентен, за да го изпитва.
Заминава за Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. През следващите години рисува вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро. Занимава се с театрален дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. През 1928 г., заедно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш, публикува в Мадрид "Жълтият манифест". Участва в международната художествена изложба в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба "Кошница хляб".
През 1929 г. в Кадакес художникът среща своята муза Гала Елюар.
По това време тя е омъжена за френският поет Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня. Когато се престрашава да ѝ разкрие чувствата си, тя му заявява: "Мъничък мой, нима не разбираш, че никога вече няма да се разделим?"
През 1934 г. двамата сключват граждански брак. Заради връзката си с 11 години по-възрастната Гала, Дали се скарва с баща си, който го изгонва от дома си.
Когато в Испания избухва гражданска война, той напуска страната. Рисува картината си "Мека конструкция с варен боб: Предчувствие за гражданска война".
През 1937 г. Дали пише филмов сценарий за братя Маркс и се запознава с Харпо Маркс в Холивуд. Едновременно рисува и пише "Метаморфозите на Нарцис" - една всеобхватна разработка със средствата на параноично-критичния метод.
Тандемът Салвадор – Гала се оказва печеливша комбинация. Тя го вдъхновява да твори. Превръща се в негов счетоводител и трупа милиони от таланта му.
Стефан Цвайг запознава Дали със Зигмунд Фройд, на когото художникът прави множество портрети. Започва втората световна война. Двамата заминават за САЩ и бързо завладяват Новия свят. За разлика от много свои "колеги" по четка, Дали се радва на признание и престиж. Също така и на несекващи финансови постъпления.
През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали". Работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е реализиран. Илюстрира "Дон Кихот" и "Макбет". Прави декори за филма на Алфред Хичкок "Омагьосан".
През 1948 г. Гала и Дали се завръщат в Европа. Подаряват на Ватикана платно и сключват втори, този път църковен брак. В Испания по това време властва диктаторът Франко. Гала настоява двамата да са в добри отношения и с църквата, и с Франко. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Отсядат винаги в най - скъпите хотели и не престават да скандализират света с разкрепостеността си.
През 1979 г. става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата маркиз на Пубол.
Той умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя Театро - Музео във Фигерас. В своето завещание той оставя цялото си имущество и творчество на испанската държава. Творбите му се разделят между Мадрид и Фигерас. Петдесет и шест картини са предназначени за Театро - Музео "Дали" във Фигерас, а 130 творби ще бъдат изложени в Каталония. На негово име е кръстен астероидът 2919Dali, открит през 1981 г.
Анализатори посочват, че смъртта на неговата муза Гала, която издъхва на 10 юни 1982 г., съкрушава Дали.
Източник: Факти