- Проектодекларацията на парламента за 9 май, вместо да обедини всички групи, по-вероятно е да ги скара, защото в нея не се споменава заслугата на антифашисткото движение в Българи по време на Втората световна война. Полк. Борачев, защо 25 години след 10 ноември 1989 г. все не можем да се разберем имало ли е фашизъм у нас?
- Несъмнено, в този парламент трудно може да се постигне консенсус по този въпрос. Това е заложено още в началото на т.нар. преход - още оттогава не обединението, а разединението беше водещо в действията на политическите сили. Разбира се, че е имало фашизъм в България! Доказателството за това са десетките хиляди избити, измъчвани, осакатени, издадените от монархо-фашистките съдилища хиляди смъртни присъди. Да припомняме ли избитите невръстни деца, отрязаните глави на партизани и ятаци, изгорените домове на партизани и помагачи, Закона за защита на държавата, изплатените хиляди „премии“ за предадени партизани, ятаци и нелегални...
- И все пак, през последните 25 години по-често се чува гласът на онези, които не признават антифашистката съпротива?
- Една от причините за това е, че самите леви сили в България са разединени, и то най-вече благодарение на безотговорното ръководство на БСП от страна на нейния бивш лидер. Освен това десните партии не можаха да се отърсят от пещерения си антикомунизъм. Левите сили, пък, следвайки хронологията на времето, очакваха най-напред именно десните сили да се извинят за зверствата на монархо-фашистката власт, след което и те да направят същото за невинно избитите след 9 септември 1944 г. Това не стана и така се завъртяхме в спиралата на противопоставянето.
- Смятате ли, че има връзка между отричането на антифашистката съпротива и изпращането в забрава на имената на достойни български генерали военачалници?
- Това е несъмнено. Както обикновено се случва, именно най-добрите професионалисти, патриоти, обичани и тачени военачалници принудително бяха изпратени в забрава. Трябва да спомена имената на добре известните в армията (когато имахме такава!) достойни български военачалници - генералите Иван Винаров, Захари Захариев, Демир Борачев, Август Кабакчиев, Благой Пенев, Мирчо Асенов, Тенчо Папазов, Васил Зикулов, Добрин Димитров, адмирал Бранимир Орманов и много други, които с нищо не опетниха своето име, останаха си скромни, честни пред армията и народа патриоти. Основната им „грешка“ беше, че бяха и си останаха български патриоти - русофили.
- Това разделение в обществото не е ли пагубно за страната ни - от четвърт век все сме фили и фоби за всичко, как така не успяхме да намерим нещо, което да ни обедини?
- Разбира се, че има много неща, които може да ни обединят! Националният интерес на България, националните ни приоритети, грижата за народа, националната ни сигурност... Това са все неща, които в много други държави са приоритет за всяка политическа сила, дошла на власт. За съжаление, не мисля, че те са приоритет на повечето т.нар. партии на властта. Риторичен въпрос - защо държави като Унгария, Чехия, Словакия, Гърция отстояват своите национални интереси, независимо че са членове на ЕС и НАТО?! А ние - не че не можем, а просто не искаме, защото нашите висши чиновници (не мога да ги нарека политици!) просто са се продали...
- Не казвате ли прекалено силна дума?
- Това мнение се споделя от хиляди български граждани, противопоставящи се на продажната антируска политика на управляващите. И това отново разделя нацията ни. Всеки ден сме свидетели на протестите на различни партии, обществени организации и движения в защита на едната или другата теза. Но сме свидетели и на опитите на властимащите, образно казано, „да запушат“ устата на инакомислещите. На тях не се дава достъп до изява в националните медии.
- Какво говорите?! Ето, в „Преса“ имате възможност да кажете какво мислите.
- Да, в „Преса“ се отнасяте непредубедено към различните мнения. Но например в Би Ти Ви ми отказаха правото на отговор само защото клеветящото всички военни разузнавачи лице от Комисията по досиетата не ме била назовала мен лично по име! А може да говори лъжи за военните разузнавачи, които са ме избрали да ги представлявам. Ние, експертите по международна и национална сигурност, споделяме опасения, че опитите на властта за ограничаване изявите на инакомислещите са всъщност един от т.нар. разузнавателни признаци за готвено въвличане на България в някакъв въоръжен конфликт.
- Извинете, но нали властите отрекоха подобна възможност, имате ли доказателства?
- Подчертавам, че в разузнаването има общоприети и общоизвестни принципи и т.нар. разузнавателни признаци за подготвянето на дадена страна за участие във въоръжен конфликт са идентични за всички разузнавателни служби по света. Неотдавна началникът на френското военно разузнаване открито разясни защо Франция е заела позиция, различна от тази на САЩ и НАТО - че Русия не се готви да напада Украйна. Като са били взети под внимание само два разузнавателни признака - Русия не подготвя изнесени напред командни пунктове и полеви болници.
- Не обяснихте обаче как така може да ни въвлекат във въоръжен конфликт. Имате ли данни?
- Твърдя, че у нас през последните няколко месеца се случват неща, които силно напомнят някои от разузнавателните признаци - подготвя се създаването на командни пунктове на НАТО (т.нар. информационни центрове), опитват се да ограничат инакомислещите до изяви в медиите, извършват се проверки на подлежащите на призоваване в армията резервисти и други.
Разбира се, че управляващите ще отричат всичките тези признаци. Но когато фактите говорят, и боговете мълчат! Пък и за никой непредубеден не е тайна, че понастоящем се води една тотална информационна война между НАТО и Русия.
- Ето, разделя ни и 9 май. За едни е Ден на Европа, за други - Ден на победата. У нас ври и кипи, хората са объркани, историята пренаписва ли се?
- Нека припомним кога започна това разделение - още преди края на Втората световна война. За никого не е тайна, че тогава САЩ и Великобритания поставиха началото на т.нар. Студена война. За доказателство - планът „Дълес“, речта на Чърчил във Фулъм. А целта беше една - световно господство на САЩ. Несъмнено ние не само трябва да уважим Парада на победата в Москва на 9 май - това е наше морално задължение!
Към това ни задължават повече от 30-те хиляди жертви и ранени, дадени от България при участието на българската армия в Отечествената война - т.е. в последната, заключителната фаза в Европа на Втората световна война. Със своята кръв тези български воини подпечатаха участието на единствения военачалник чужд гражданин на Парада на победата на 24 юни 1945 г. на Червения площад - генерал Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия в състава на Трети украински фронт.
- Според проф. Божидар Димитров някой от нашите първи политици трябва да отиде в Москва - ако президентът не иска, премиерът би могъл.
- Дори на 8 май премиерът да поиска да участва в Парада на Победата на 9 май, убеден съм, че ръководството на Русия ще го приеме. Друг е въпросът - иска ли той да отиде?!...
- Само случилото се в Украйна ли е причина за това негативно отношение на западните политици към Русия и управлението на Путин?
- Украйна е само следствие на агресивната политика на САЩ и НАТО! Тя е твърде малък субект, за да играе важна роля в световната политика, както си въобразяват днешните управници в Киев. Причината е желанието на САЩ, които диктуват своята воля на ЕС, да запазят своето еднолично световно лидерство, господството на долара. Това е държавна политика на САЩ, която надали ще се измени. Жалкото е, че европейските лидери са силно зависими от САЩ...
- Доколко зависима е Европа от САЩ и наистина ли ЕС не може да се противопостави на американците в защита на собствения си интерес?
- На думи ЕС е независима организация. На практика още от деня на нейното създаване САЩ започнаха и досега провеждат политика на груба намеса във вътрешните работи на ЕС и членовете му. Мотивът е прост - ние ви осигуряваме ядрен чадър срещу руската опасност, а вие сте послушни партньори. Кратко и ясно. Обидно и тъжно! И във всичкото това прозира стремежът на САЩ Европа да припознае Русия като свой враг...
- А как ще коментирате случващото се в Украйна покрай забраната за честването на 9 май като Ден на победата?
- Убеден съм, че на целия свят стана ясно, че в Украйна надигна глава съвременният неофашизъм. Там се провежда геноцид по отношение на всичко руско - народ, език, култура. Затова не са изненада действията и решенията на управниците в Киев, които са се продали и са добре платени от Вашингтон. Те просто изпълняват каквото им се нарежда. Така че в проявите на неофашизма в Украйна своя заслужен дял имат САЩ, а НАТО е просто един изпълнител на волята на Вашингтон. Като си спомним кой създаде талибаните, ислямския екстремизъм, ИДИЛ, т.нар. арабска пролет, можем да си обясним и случващото се в Украйна - всичко това е поредица добре планирани операции на американските тайни служби, одобрени от държавното ръководство.
- Какво й липсва на България днес, за да се изправи и да тръгне напред?
- На България не й липсва нищо. За съжаление през времето на прехода похабихме почти всичко направено с труда на целия народ. А сега се мятаме между разни модерни теории за развитие... На България й липсват политици - отговорни, българофили, честни, мислещи и действащи за благото на целия народ, а не само за своето и на близките си благо... Съжалявам, че завършвам с тези тъжни мисли!