10950 | 11 юли 2021 | 00:33
Преди време Марио Бакалов предизвика всенароден възторг, приземявайки в София най-големия самолет в света Airbus A-380. Пилотът е роден в Германия, но е израснал у нас и има неразривна връзка с България. Още повече, че неотдавна се ожени за българка.
Другите деца мечтаят да бъдат боклукчии и пожарникари, Марио от шестгодишен иска да бъде само едно – летец. „Тогава за първи път летях със самолет. По онова време вратите на пилотските кабини оставаха отворени и аз бях като омагьосан от таблото с копчетата и униформите. Казах си „Това е за мен“ и от тогава съм заразен неспасяемо с вируса на авиацията“, ми каза Бакалов, който се оказа и неспасяем пътешественик. Запитах го прибавя ли тръпка към окриването на непознати страни към тръпката от летенето.
Пилотът признава, че само един от сто кандидати става летец. Изисква се не само добра физическа подготовка, а и знания по математика, физика и медицина. Но също така и нестихващо любопитство към света, както и към опитването на нови ястия и усещания. Зато разказът му е като околосвтско пътешествие с кулинарен привкус.
От него научаваме, че самолетната храна умишлено е овкусена повече, защото във въздуха рецепторите се притъпяват. Затова е по-мазна и с повече подправки. Повечето пилоти си носят гозби от къщи, но Марио предпочита табличките от стюардесите.
Бакалов, с когото разговаряме за пътешествията му по света има проста наглед рецепта за щастие: От високо някои проблеми и битовизми, в които се вторачваме, изглеждат далеч не толкова съществени. На мен лично времето прекарано горе ми действа много добре, защото ми разрешава да преосмисля някои неща от дистанция, прави ме по-креативен, спокоен и в крайна сметка по-щастлив.
Вдъхновяващ събеседник е пилотът Марио Бакалов, който казва още:Предимството да пътуваш по света и да се запознаваш с всякакви хора и култури е, че се отваряш към непознатото, вдигаш поглед нависоко, не се фиксираш в грешките, получаваш свободата да мечтаеш и възможността отсяваш важното от неважното.
Безкрайно благодарна съм на грузинската посланичка Тамара Лилуашвили, че ме покани да чествам националния й празник с нейни сънародници в Бачковския манастир. Обителта бе избрана неслучайно – основана е от грузинеца Григорий Бакуриани през 1083 година. На тържеството успях да съпреживея прочутите тостове и да науча, че при тях се изправят с чаша в ръка само мъжете.
Но това само раздразни апетита ми за още подробности. Затова щом разбрах, че Владина Цекова е присъствала на четиридневна грузинска сватба, тутакси я разпитах.
От нея научих, че на празничната трапеза ястията се трупат едно върху друго в сложна хранителна икебана. А самата Владина е пътешественик по природа, авантюрист по дух и сценарист и главен редактор на предаването за човешките ценности и добродетели Пътеки по БНТ. Тя ни пренася с разказа си в Батуми, където сватбата започнала „скромно“ в ресторант с танци за около 80 човека в навечерието на венчавката. За да се развихри в следващите три дни с 250 присъстващи в специална зала.
Владина Цекова също така е известен модел от златните времена на Лада и ЦНСМ, а по-късно продуцент на телевизионни предавания. Тя е изключително сладкодумен гид в безкрайните ритуали на класическата грузинска сватба, при която нито една от чиниите на масата не се отсервира до края на празненството. Изобщо, два дни не раздигали масите, отрупани с невъобразими деликатеси.
Не си мислете, че Владина ходи само по грзински сватби. Тя е не само пътешественик, ами и поклонник. Три пъти е изминала пеша Пътят на Камино. Факт, достоен за уважени е и възхита. Любопитното е, че преди да продължи разказа си за венчавката в Батуми, тя ми довери, че ще ходи на сватба и в Кайро. Но преди това разказа как се „откупува“ грузинска невеста.
При това сочно и цветисто описание на грузинската венчавка и на кинетичната скулптура Али и Нино от световноизвестния творец Тамара Квеситадзе в Батуми, направо си заплювам Владина Цекова за женитбен репортер от сватбата в Египет, на която ще присъства съвсем скоро.
Мобилна верси
RSS
