4935 | 7 юли 2026 | 23:21

Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималния размер на заплата да остане на настоящото си ниво то 620 евро.

Проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година бе приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 14 гласа "за", 9 гласа "против" и нито един глас " въздържал се", предаде БТА.

Със спорове около дефицита и конкретни заложени суми в бюджета преминаха близо петчасовите дебати по плана.

Законопроектът бе представен от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев. Текстовете предвиждат дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), като Донев подчерта, че това не е дефицит на настоящето правителство, а "дефицит натрупан от последните няколко години".

Гълъб Донев даде заявка управлението на Радев да не променя размера на данъците и осигурителните вноски и за в бъдеще, но не каза, че данъчно-осигурителната тежест няма да се увеличава. Това например се случва и сега с вдигането на някои минимални осигурителни прагове и максималния.

Във вече утвърдения стил на говорене министърът на финансите обвини за параметрите на тазгодишния бюджет предходните управляващи. 

"Бюджет 2026 не е израз на политиката на Радев, а на пожарите и природните бедствия от вашите правителства", обърна се депутатът от "Прогресивна България" Слави Василев към опозицията.

Заложените приходи, помощи и дарения проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Проектът е изготвен при очакван икономически ръст от 2,6 на сто и средногодишна инфлация от 4,3 на сто според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП.

Предвижда се общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националния план за възстановяване и устойчивост).
Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, лицата заети по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.

Не се предвижда увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ - длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор, като това ще спести на бюджета над 560 млн. евро.

Предвижда се намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията и политическите партии.

Законопроектът предлага повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто - считано от 01 август 2026 г.

Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 - 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Предвижда се акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия да бъдат променени и от 1 август 2026 година.

Залага се въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България, както и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.

Законопроектът залага и приходи в размер на 50 млн. евро от концесионно възнаграждение от „Летище София“. Предлага се оптимизиране на текущите и на капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималния размер на заплата да остане на настоящото си ниво то 620 евро.

Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов заяви, че моделът на икономически растеж, базиран основно на потребление трябва да бъде придружен с мерки за стимулиране на предлагането, включително в областта на труда, капитала и технологиите. Чобанов заяви, че централната банка очаква с проектобюджета за 2027 година по-ясна връзка между бюджета и икономическото развитие, добавяйки че според централната банка трябва да се следва линия на фискална дисциплина.

Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви страната ни се намира в ситуация, която е подходяща за прилагане на структурни реформи и политика за постигане на макроикономическа стабилизация. По думите му с настоящото ниво на бюджетни разходи няма как да бъдат постигнати изискванията за равнището на дефицита през идните години.

Донка Михайлова, заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Троян, посочи че е необходимо капиталовите разходи за общините да бъдат заложени в законопроекта, така че да се финансират проекти в дългосрочен план, а не да се определят само за текущата година. По отношение на такса смет, сдружението предлага удължаване на преходния режим за преминаване към модела „замърсителят плаща“.

Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара заяви, че размерът на заложения дефицит и нарастването на държавния дълг са смущаващи. Той добави, че повишаването на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове от 1 август ще са във вреда за бизнеса, който вече е планирал разходите си за текущата година. Попдончев призова да не се пристъпва към ново вдигане на осигурителния доход с бюджета за 2027 година.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, посочи, че профсъюзът подкрепя всички мерки в приходната част на бюджета, добавяйки, че по отношение на сивата икономика има пространство за прилагането на дори още повече мерки. Димитров заяви, че КНСБ предлага покриването на осигурителните вноски от страна на държавните служители да стане наведнъж за всички служители от 2027 година, като се приложи компенсация за да не се намали нетния доход на заетите в публичния сектор.

Боряна Абаджиева от БТПП заяви, че през през бюджет 2027 година трябва да се помисли за мерки за овладяване на дълга и дефицита. От организацията подкрепят изпълнението на предизборните обещания за запазване на данъчната тежест, но не подкрепят повишаването на минималните осигурителни прагове.

Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, посочи, че профсъюзът настоява за адекватно увеличение на заплатите. Синдикатът подкрепя увеличаването на минималните осигурителни прагове, смятайки че това може да се случва с дори по-агресивни темпове.
Боян Митракиев от КРИБ заяви, че организацията подкрепя бюджета, тъй като законопроектът идентифицира проблема на българската икономика и представлява заявка, че управляващите ще се положат усилия да решат проблема в бъдеще.

Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че заложеният дефицит от 5,7 на сто представлява риск за страната при евентуално обръщане на икономическия цикъл.

Атидже Алиева-Вели от ДПС, посочи, че законопроектът не спазва Закона за публичните финанси и определя твърде висок дефицит и не спазва препоръките на Европейската комисия. Тя посочи, че от ДПС ще предложат отпадане на предложението за намаляване на субсидиите за вероизповеданията. Алиева-Вели заяви, че ДПС все пак ще подкрепи бюджета на първо четене, тъй като той представлява опит за гарантиране на нормалното функциониране на основни услуги в страната.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС също заяви, че проектобюджетът нарушава грубо Закона за публичните финанси със заложеният дефицит от 5,7 на сто от БВП и с приемането на бюджет в нарушение на закона управляващите рискуват да създадат опасен прецедент.

По думите на Мартин Димитров от „Демократична България“ не може да се говори за криза с бюджета, а по-скоро за сложна бюджетна ситуация. Той отбеляза, че само в рамките на 5 месец са заложени рекордни капиталови разходи, изразявайки съмнения, че има проектна готовност за реално разплащане на тези разходи. Димитров предложи, че част от заложените капиталови разходи могат да се използват за свиване на бюджетния дефицит.

Министърът на финансите Гълъб Донев отговори, че не вижда реалистична възможност за намаляване на разходите в частта на капиталовите разходи и издръжката, така че да се доведе до свиване на дефицита до 3 на сто.
Според Донев, промени в Закона за публичните финанси биха били необходими за да се постигне пълна синхронизация с Договора за функционирането на Европейския съюз, така че българското законодателство да отразява всички аспекти, които Европейската комисия наблюдава във връзка с изискванията за размера на дефицита.

Донев посочи още, че правителството ще следва линията за постигане на фискална консолидация, включително и постигането на балансиран бюджет в бъдещето. Вицепремиерът заяви, че управляващите нямат намерения да вдигат данъчно-осигурителната тежест в преследване на целта за намаляване на дефицита и държавния дълг.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ изчисли, че по бюджета има заложени капиталови разходи и разходи за издръжка, за които липсва описание за какво ще се използват, които възлизат на около 2 на сто от БВП, като те биха могли да се прехвърлят в перо „резерв“ на бюджета. Според него бюджетът е изготвен на база подценени макроикономически показатели. Този бюджет в този вид няма как да бъде подкрепен, но може да бъде преработен, добави той.

Гълъб Донев посочи в отговор, че за всяко едно евро в проектобюджета стои конкретен разход, включително и за отминали периоди и не може да се говори за скрити буфери или резерви.

По думите на Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС, управляващите трябва да внимават с упреците, че има прикрити данни за състоянието на публичните финанси, тъй като могат да предизвикат проблем за страната. Според него, когато страната се намира в период на органичен растеж не бива да се налива допълнително гориво в двигателя на икономическия растеж. Горанов заяви, че управляващите е трябвало да са по-смели в усилията за консолидиране на бюджета.

Според Слави Василев от "Прогресивна България“ законпроектът отразява политиките, които са водени през предходните години. Бюджетните практики през предходните години изкуствено са надували приходите и са подтискали разходите за да могат да стигнат до тези 3 на сто дефицит, каза той, добавяйки, че предложеният проект на бюджет цели излизането от този капан.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че бюджетът предлага няколко реформи, включително премахването на автоматичните механизми за размера на възнагражденията, данъка върху хазартните оператори, мерките за изсветляване на икономиката и други.

Той изрази мнение, че участниците в днешната дискусия са демонстрирали разбиране, че това е преходен бюджет, тъй като се приема след средата на годината. По думите му, бързи решения за постигане на консолидация няма, добавяйки че в следващия бюджет за 2027 година управляващите ще могат да покажат по-амбициозни политики.

Бюджетната комисия отхвърли Закона за държавния бюджет с включен проект на бюджет на Висшия съдебен съвет.