Според сухата статистика повече от две хиляди българи посещават Мексико годишно. Много от тях се насочват към полуостров Юкатан, защото там откриват любимото си 3 в 1 – исторически забележителности, плаж и забавления. Ще спомена само древните пирамиди на Чеченица, Укшмал и Тулум, пясъците на Ривиера Мая и безкрайния купон в Канкун.
Водещата от Радио София Елена Пъневска никога няма да забрави тази ваканция, защото там получи предложение за брак.
Тя предпочита да пътува без предварителна програма и строга организация от туристическа агенция. Съвсем импровизирано си прави и хороскоп при астролог от маите. Ако си спомняте, те имат 19 зодиакални знака.
Маите са индиански народ, който живее в Южно Мексико, Гватемала, Белиз, части от Хондурас и Салвадор. Според преброяване в началото на 21 век те са били около 6 милиона. Езикът им има над 50 диалекта. Елена Пъневска от Радио София е имала възможност да разговаря с тях, да научи каква е представата им за задгробния живот и колко нива трябва да изкачи душата, за да се срещне с техния бог.
Елена ни разходи из Мексико, каквото го е видяла, почувствала и обикнала. И все пак ни предупреди да внимаваме с текилата и че ако тръгнем натам да имаме изрядни документи за предплатен престой. Иначе може да пренощувате м подземията на полицията.
През 2023 година отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Който е ходил в Израел знае кажеш ли там, че си българин лицата грейват.
Младите може и да не са чували, че подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и още 42 български общественици са се опълчили срещу депортирането на техните прародители. Че бъдещият патриарх Кирил е заявил „Ако влаковете тръгнат към концлагерите, аз ще бъда най-отпред, на локомотива“. Че български дипломати са издавали транзитни визи за евреи зад гърба на собственото си правителство.
Но всички знаят кой народ е спасил 50 хиляди евреи.
Разговарях по телефона с Рина Бакалова, създател и председател на Българския културен център в Тел Авив, за най-българските места в Израел. Но преди това я помолих за подробности за полиграфическото бижу, с което бе отбелязана почетната годишнина. С книгата „Художници-евреи в България“ бе отбелязана 80-годишнината от спасяването на българските евреи и как потомците им пазят спомена за това.
Рина Бакалова е основател и на българското училище в Тел Авив. От нея научаваме и какви събития предвиждат от Българския културен център в Израел за 2023 година, в която отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи.
В Стария град на естонската столица Талин са запленени от историята. Ако попаднете на площад „Виру“ през лятото със сигурност ще налетите на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери се въртят в монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки…
Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек. Бизнесът си е бизнес!
А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо.
А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите – 66.
Въпреки лъснатата идилия на Стария град сред типичните за Талин дървени къщи се срещат и грохнали съборетини. За тях е виновна реституцията – докато наследниците се съдят, не искат да инвестират в ремонт. Какво остава пък за наемателите. Но никой няма право да разруши дори най-окаяната колиба, защото е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Във всеки район дори има специални клубове, създадени с европейски пари, в които разясняват на собствениците как да поддържат „съкровищата си“.
За щастие дворецът „Кадриорг“ е държавна собственост и в него се намира един от клоновете на естонския музей на изкуствата с шедьоври на чужди майстори.
Името на приказната барокова сграда означава „долината на Катя“ по името на Екатерина – любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Дори сам поставил първата тухла, която всеки може да види.
Твърдят, че италианският проектант си взел белята, защото величеството се месело непрекъснато в работата му. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (като цар под прикритие) в европейските корабостроителници.
Тъкмо неколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. Ротермани квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично.
Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. В тях се заселват предимно юпита, хипстъри и високоплатени ай ти специалисти.
„Ротермани“ е един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1,4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава.
Първоначално кварталът е бил промишлена зона, построена през 19 век с фабрики за производство на нишесте, спирт, тестени изделия, пекарна, мелница за брашно, дъскорезница, склад за сол. Дълги години това е било невзрачно място в центъра на Талин близо до пристанището.
Днес районът е модернизиран и е много престижно да живееш или да правиш бизнес там. От сградите надничат магазини на известни по-младежки марки, хотели, ресторанти, офиси и частни апартаменти.
Тази част от столицата носи името на Кристиан Абрахам Ротерман, човекът, построил споменатия вече склад за сол. В началото на миналия век той бил един от най-известните едри индустриалци в Талин. През 1849 г. Ротерман издига търговска къща близо до площад Виру. С течение на времето цял комплекс от фабрики се присъединява към нея, образувайки така наречения „Булевард Мере“.