19012 | 16 юли 2015 | 13:01

Заради недоказани обвинения прокуратурата ще плаща 26 000 лв. на двама бивши инспектори по риболова

Двама набедени за бракониери бивши инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в Шумен съдят държавата и печелят, защото прокуратурата не успя да докаже вината им.

В случая с единия има и произнасяне на последната инстанция, че му се дължи обезщетение от 18 000 лв. Вторият е на път да спечели дело за 8000 лв.
Ако и тази сума бъде потвърдена, хазната ще плати общо 26 000 лв. за това, че след гръмки арести и обвинения прокуратурата не откри солидни доказателства и тихомълком прекрати наказателното производство, без да се стигне до съд.
Делата са по закона за отговорността на държавата.

Сумата може да не изглежда впечатляваща на фона на „рекордите“ ни в Страсбург - чешката фирма „Злинсат“ получи 360 хил. евро от България за държавна намеса в частния бизнес, а делото на 42-ма работници от „Плама“ коства на данъкоплатците 770 000 лв. за неиздължени от рафинерията заплати. Когато държавата бива осъждана за нарушени права обаче, водещото не са цифрите, а погазеният договор с гражданите. Пък и 26 000 лв., претеглени спрямо дереджето на българина, хич не са малко пари. Несправедливото е, че всички отново сме наказани заради грешките на властите.

Скандалът гръмна през 2010 г.

Скандалът с ареста на инспекторите по риболова, които уж покровителствали бракониери, гръмна една събота през юни 2010 г. Буквално посред нощ в сайта на ИАРА се появи прессъобщение, че в Шумен при спецакция на полицията са задържани служителите на агенцията Георги Георгиев и Борис Борисов. Като Борисов е със статут на държавен служител.

В съобщението на агенцията се казваше, че тогавашният изпълнителен директор Явор Недев още в първия работен ден ще уволни дисциплинарно двамата инспектори. „Ще искам най-тежкото наказание по НК. Още с встъпването ми в длъжност заявих, че ако установя, че в работата си служители на ИАРА са влезли във връзка с бракониери или са били престъпно небрежни, ги очакват строги наказания и прокурор“, казва тогава Явор Недев.

Прибързаното нощно съобщение на ИАРА подразни полицията и прокуратурата в Шумен, които нямали намерение да разгласяват подробности, преди да се повдигнат обвиненията. Предварителната информация им попречила на работата. Все пак се наложи и магистратите да дадат пресконференция, като я „илюстрираха“ обилно с предметните находки от акцията. После въпросният брифинг, даден от двама прокурори и говорителя на полицията, беше преразказван и показван в съда по делата за обезщетенията. А журналисти, участвали в него, се явяваха като свидетели, за да кажат откъде са получили информацията.

Какво се разбра на пресконференцията? Шумно огласената спецакция, в която са участвали и служители на сектор БОП (антимафиоти), е проведена на 4 юни 2010 г. между 21,30 и 23 ч. в района на преславското с. Ловец, близо до язовир „Тича“. Задържани са инспекторите от ИАРА-Шумен Георги Георгиев (54 г.), Борис Борисов (51 г.) и бракониерът Тунай Мехмедов от шуменския кв. „Дивдядово“. Тримата се возели в служебния пикап на агенцията. Беше казано, че се връщали от нелегален риболов, което личало от намерената в пикапа мокри рибарски такъми. Риба нямаше.

В държавната кола бяха открити уреди за нощно виждане, стабилизатор за променлив ток, с който рибата се зашеметява и позволява улов в промишлени количества, газов пистолет „Екол“, ловна карабина „Арсенал“ с бързомер и два пълнителя с бойни патрони калибър 7,62, бинокли. В камионетката бяха открити още синя полицейска лампа, стоп-палка с надпис „МВР“, как­вито инспекторите нямат право да използват. В пикапа имаше и надуваема лодка с извънбордов двигател. В дома на Тунай пък бяха намерени незаконна ловна карабина и патрон.

Срам за професията!

„Двамата служители на агенцията уж били на проверка на язовира, а мятали мрежи заедно с бракониерите. Срам за професията! По-големи бракониери от бракониерите. Вземат заплати да хващат нарушители, а те ги пазят срещу рушвети по 20 030 лв. редовна тарифа.“ Така говореха тогава из риболовните среди в Шумен.

Пред журналисти прокурор Маргарита Георгиева обясни, че арестът е бил финал на тримесечна разработка, започнала под нейно наблюдение. През април 2010 г. прокуратурата образувала наказателно производство и събрала доказателства, които обосновали извод за виновно поведение на длъжностните лица Георгиев и Борисов.

„В хода на разследването са използвани всички методи за събиране на доказателства, разрешени от НПК“, каза тогава прокурор Георгиева и уточни, че са ползвани и специални разузнавателни средства (СРС). Инспекторите бяха обвинени в престъпление по служба, в участие в организирана престъпна група, свързано с корупция и бракониерство. Тунай беше уличен в притежаване на незаконно оръжие и участие в организирана престъпна група. В добавка на Георгиев му поискаха сметка и за неправилно съхраняване на законно оръжие. Дни по-късно съдът ги остави в ареста за постоянно.

След десетина дни ги пуснаха под гаранция. Варненският апелативен съд одобри гаранции от 3500 лв. за Георгиев и 4000 лв. за Борисов. В решението си за мярката за неотклонение варненските магистрати написаха, че от събраните доказателства не може да се предположи, че тримата са извършители на престъпленията, за които се разследват. Основен свидетел срещу двамата инспектори бил прекият им началник Божидар Стойков и според съда той е лично заинтересован от изхода на делото.

Без доказателства

Година и половина по-късно прокуратурата прекрати наказателното производство поради липса на доказателства. Направи го обаче тихомълком, без да огласи решението си. Разчу се едва когато двамата вече бивши инспектори заведоха искове за обезщетение.

Наблюдаващият в началото прокурор Маргарита Георгиева междувременно беше изцяло ангажирана в мегапроцеса срещу „Килърите“ на Петър Стоянов-Сумиста и компания. Рибарското дело бе наследено от прокурор Емилия Янчева и в късната есен на 2011 г. тя го прекрати. С какви мотиви - тогава вече не можеше да се каже, защото случаят беше засекретен заради използваните СРС.

Ход на делата за обезщетенията беше даден през април 2014 г. в Шуменския окръжен съд. Журналисти потвърдиха под клетва, че информациите, които са написали по случая в своите издания, са по факти, изнесени от полицията и прокуратурата.

Георги Георгиев поиска от държавата да му плати 25 000 лв., но съдът уважи иска до 18 000 лв. и върховните магистрати го потвърдиха. С тях той трябва да компенсира влошеното си в арес­та здраве и да си осигури жилище, защото се наложило да продаде апартамента си в Шумен за гаранцията и за защита. Прокуратурата трябва да плати и защитата му, която възлиза на 939 лв. За незаконно беше признато и уволненяването му от работа - Георгиев не се върна в рибарската агенция. В момента работи на пречиствателната станция за отпадни води в града.

Борис Борисов поиска направо 80 000 лв., но окръжният съд му призна само 8000 лв. Делото в момента е във Върховния касационен съд.
Нито един от двамата набедени не желае да си спомня за срама, преживян преди 5 години.

Георги Георгиев: Исках случаят да отиде в съда

„Благодарен съм на съда, че отсъди в моя полза, макар че с тези пари няма да си върна стария начин на живот. Доволен съм, че съм що-годе здрав и че в момента имам работа“, коментира за „Преса“ Георгиев, който вече осъди държавата.

Твърди, че не е бил съгласен прокуратурата да прекратява наказателното производство срещу него. „Исках да отидем на съд и там да се види колко скалъпена беше цялата работа. Просто някои се опитаха да си направят пиар на наш гръб, а те да продължат да си правят банкетите на язовира. До рев съм стигал, толкова ми е било обидно... Но нищо, това беше един от уроците на живота, който ме научи да подбирам приятелите си“, казва Георги.

Главен специалист Георгиев работел в агенцията по рибарство от 2002 г. В Шумен е известен като бивш футболист, някогашен нападател на „Славия“ с номер 9 на гърба. Старши инспекторът Борисов пък е ветеринарен лекар по професия. В ИАРА постъпил през 2001 г. и бил втори по ранг след шефа на шуменското звено. Двамата тогава на практика са целият инспекторски състав на звеното.