11549 | 15 юни 2021 | 10:56

Генерал Льокуантр ще се яви за последно до президента на 14 юли на ежегодния военен парад за Деня на Бастилията. Седмица по-късно неговият наследник, генерал Тиери Бурхар, на 56 години, ще поеме кабинета в Генералния щаб

В неделя администрацията на президента Еманюел Макрон съобщи, че ръководителят на Генералния щаб на френските въоръжени сили Франсоа Льокуантр се оттегля. През юли той ще бъде заменен от настоящия командващ армията генерал Тиери Бурхар. Според официалната информация, Франсоа Льокуантр е предупредил президента за напускането му още през декември 2020 г., мотивирайки това с лични причини. Оставката обаче може да е свързана с настроенията във френската армия, които тревожат властите в навечерието на президентските избори през 2022 г., пише руското издание „Коммерсанть“ в материал, предаден от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Генерал Льокуантр е вторият ръководител на Генералния щаб, с когото президентът Макрон се сбогува. Първият, Пиер дьо Вилиер, затръшна вратата през 2017 г., заявявайки, че напуска, защото не може да „осигури съществуването на такава армия, каквато смята за необходима за защитата на Франция и французите“. Президентът не го спря и назначи младия генерал Франсоа Льокуантр на мястото на ветерана дьо Вилие.

Във френската двойка „министър на отбраната - началник на щаба“ цивилните командват военните, според конституцията армията винаги е подчинена на политиците. Тази пролет обаче две отворени писма се превърнаха в неприятна изненада за управляващата президентска партия, в които офицери, пенсионирани и редовни, разкритикуваха ситуацията в страната и настояват за решителни мерки за „спиране на разпада на Франция“.

Забраната за намеса в политиката не попречи на пенсионираните генерали (техните подписи бяха събрани от 80-годишния Кристиан Пикмал, бивш генерал-лейтенант на „Чуждестранния легион“) да се обърнат към президента Еманюел Макрон, членове на правителството и парламентаристи с бащински наставления и откровена заплаха: „Ако нищо не бъде направено, това в крайна сметка ще доведе до експлозия и намесата на нашите активни другари в рисковата мисия за защита на нашите цивилизационни ценности и защита на нашите сънародници на територията на страната“.

Първото писмо, подписано от пенсионирани висши офицери, пехотинци, артилеристи, пилоти, военни лекари и моряци, беше последвано от анонимна, но многобройна подкрепа под формата на петиция от офицери, младши офицери и войници. Всъщност авторите са солидарни не само с Кристиан Пикмал и другарите му, но и с идеите на крайната десница.

Ако през 2017 г. 40% от армията гласува за Марин льо Пен, то на предстоящите избори правителството рискува да се сблъска с изключително опасната ситуация на военна „фронда“.

Никакви местни военни успехи в борбата срещу терористите в Африка не можаха да изкъпят това отстъпление на въоръжените сили към десните позиции във Франция. В този смисъл генерал Льокуантр претърпя съкрушително поражение през четвъртата година от своето командване, представяйки на президента недоволна от него армия.
Назначението му имаше съвсем друга цел: с младия, умен и смел генерал Еманюел Макрон се опита да проектира определена военна версия на себе си. Той се нуждаеше от млад, образован технократ, който не беше обвързан с традициите на стария военен елит. Недостатъкът беше, че президентът не винаги позволяваше на генерала да има собствено мнение и да защитава интересите на своите подчинени.

След отвореното си писмо до президента и правителството генерал Пикмал се обърна лично към генерал Льокуантр, обвинявайки го, че служи на политическия елит и дори откровено в малодушие, което не му е позволила, подобно на известните маршали на републиката, да постави в подчинение цивилните говорители. Сред примерите бяха посочени маршали и генерали Алфонс Жуен, Жан дьо Латре дьо Тани, Леклерк, Марсел Бигард. Наистина обаче не бе споменат човекът, който със сигурност би сблъскал жестоко политическите опоненти – ръководителят на профашистката република на Виши Филип Петен, но сянката му се вижда ясно в документа.

Много войници се застъпиха за генерал Франсоа Льокуантр, припомняйки личната му смелост. Пехотен капитан, по време на войната в Босна на 27 май 1995 г., той повежда своята част в атака на щик, последната в историята на френската армия. Но очевидно е, че ролята на мълчаливия партньор на френския президент започна да го изморява. Не е известно доколко той подкрепяше неотдавнашното решение на Еманюел Макрон да изтегли войските от Мали, като спря операция „Бархан“, която продължи повече от осем години. Франция постепенно премахва военните бази и намалява присъствието си в Африка в полза на хипотетичен „международен съюз“, който ще поеме борбата срещу джихадистите.

Междувременно Франсоа Льокуантр многократно е казвал, че страната е изправена пред множество външни опасности, като изтъква в своите интервюта както засилването на мюсюлманския тероризъм и национализъм, така и нарастващия агресивен натиск от Русия.

Той анализира ситуацията, в която Европа може да се окаже в случай на нови световни конфликти, породени от съперничеството между САЩ и Китай. Но доскоро генералът мълчеше за вътрешната армейска ситуация.

И все пак, през април и май, той трябваше да наруши това мълчание и да отговори на призива на генералите, като поиска от тях да не се намесват в политиката и заплаши със санкции онези от подписниците, които все още са в запас.

На второто писмо на анонимните офицери той отговори много по-меко: „Струва ми се важно да проявя здрав разум и особено яснота в момент, когато всеки от нас вижда опити за инструментализиране и дестабилизиране на армията“. Той можеше да предложи на авторите на писмото само едно: ако вярванията противоречат на клетвата, „най-мъдро, разбира се, би било да напуснат армията, за да могат да публикуват своите идеи с пълна свобода“.

Генерал Льокуантр ще се яви за последно до президента на 14 юли на ежегодния военен парад за Деня на Бастилията. Седмица по-късно неговият наследник, генерал Тиери Бурхар, на 56 години, ще поеме кабинета в Генералния щаб. Той ще трябва да служи с новия президент на Франция, който и да е той през 2022 г.