22289 | 30 март 2015 | 13:00

Едва 100 хиляди деца се занимават редовно с физическа активност

България е една от най-обездвижените нации на територията на Стария континент. Това показва последният доклад на Европейската комисия в областта на спорта и физическото възпитание.

По данни от него 78% от населението в страната не практикува никакви упражнения дори веднъж седмично. Цифрите са стряскащи. Особено като се има предвид, че през последните 5 години процентът в тази печална класация е скочил с 20 (през 2009 г. 58% от българите не са спортували въобще - б.а.).

След нас по застоял живот се нареждат Малта (75%), Португалия (64%), Румъния и Италия с по 60%, които не си правят труда, а и не намират желание поне веднъж на седем дни да тренират някакъв вид спорт.

Сред нациите, членки на ЕС, които може да наречем отличници в областта на двигателната активност, категорично са северняците. Лидер е Швеция (70% спортуващи поне един път седмично - б.а.), следвана от Дания (68%), Финландия (66%) и Холандия (58%).

Статистиката от доклада е безмилостна към България.

Само 2% от сънародниците ни са „редовно спортуващи“

(поне 5 пъти седмично), а за 46% оправданието да не го правят е, че просто „нямат подходящи условия“.

Положението при подрастващите обаче е най-тревожно. Повече от половината сред учещите между 1-12 клас (51%) са силно обездвижени, рядко влизат в часовете по физическо възпитание и нямат интерес да се занимават със спорт извън задължителните ангажименти в училище. Затова не бива да се изненадваме, че 49,5% от населението у нас (отново данни от доклада на ЕС за 2014 г.) са с наднормено тегло. Бодрата ни смяна държи срамното шесто място по затлъстяване при подрастващите в Европейския съюз между 11- и 17-годишна възраст. Всеки трети първокласник в родината има проблем с излишни килограми, макар че в повечето случаи родителите са тези, които отказват да прие­мат, че детето им има нужда от промяна и помощ, да не говорим за строг хранителен режим и насърчаване да спортува. Над 50% от малчуганите, които прекрачват за първи път класните стаи в България, вече са с гръбначно изкривяване. Въпреки усилията на Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и Българската асоциация на спортуващите в училище от над 600 000 ученици у нас редовно спортуващите са не повече от 100 000. Говорим за момичета и момчета, които са ангажирани в ученически спорт - индивидуално или отборно.

Само 35 000 са децата между 7- и 18-годишна възраст, които са картотекирани в спортен клуб. От тях най-многобройни са кандидатите за футболни звезди - 20 000, близо 5400 тренират волейбол, около 5000 - баскетбол, по-малко от 2000 вървят по стъпките на легенди в атлетиката като Стефка Костадинова, 1500 се занимават с хандбал - спорт, за който рядко може да чуем, че съществува на професионално ниво, в някоя телевизионна емисия. Само 3% от българските тийнейджъри споделят, че понякога ходят на фитнес, защото искат да изглеждат добре и да натрупат мускулна маса.

Напук на негативната реалност, която е всичко друго, само не „здрав дух в здраво тяло“, усилия за промяна се полагат. И не всичко винаги опира до пари.

По традиция у нас всяка година се провеждат ученически игри, които позволяват на подрастващите да се изявяват в различни спортове. Финалите се финансират от града домакин, от общината и кмета, пожелали да организират празник за децата и да дават добър пример. Години наред Йордан Лечков настанява малките в своя 5-звезден хотел в Сливен. В Суворово през 2014 г. приемат баскетболните финали, въпреки че нямат участник, но догодина искат футболните, тъй като строят модерно игрище. 

Е, винаги я има и другата страна на монетата. Разград праща учениците в общежитие, пълно с бълхи и мишки, колкото да отбие номера. Друг кмет, пожелал анонимност, е толкова горд, че точно в неговия град е кулминацията на ученическите игри, че иска разрешение да 

носи на участниците всяка сутрин топли закуски

от собствената си пекарна. „За да са здрави и силни, нали спортуват. И да пораснат големи“, мотивира се човекът.

Ентусиазъм. Всичко се изчерпва с тази дума. Защото няма друга причина едно село да има повече спортуващи деца и отбори, отколкото град, който е сред първите пет по население у нас. „Пълно е с бели коси, но техният пример е все по-заразен. Няма нищо по-приятно от това да видиш млад и амбициран учител по физическо възпитание в наши дни. И от министър на спорта, който да гледа на спортуващите деца с уважение, а не като на досадна бройка“, признава Юлия Боянова - председател на родната асоциация за спорт в училище.

Развиваме 8 вида спорт, във Франция са над 60

Ученическите игри в България включват 8 вида спорт (4 индивидуални, 4 колективни). Така е от 2006 г. насам. В индивидуалната надпревара се практикуват шахмат, лека атлетика, бадминтон и тенис на маса. В отборната - баскетбол, волейбол, хандбал и футбол. Най-големите ученици, тези от 11 и 12 клас, са най-ощетени. Поради липса на средства при тях състезанията са само в колективните спортове. Това означава, че годишно у нас между 8000 и 10 000 момичета и момчета в тази възраст са лишени от възможността да се изявяват и индивидуално, дори и да имат желание и заложби. Сумата, която не достига за тях, е около 85 000 лева.

Ученическите игри в страната се организират за първи път през 1984 г. До 2005 г. те включват 9 вида спорт, като тогава разпределението е 5-8 и 9-12 клас (изброените по-горе спортове плюс плуване - б.а.). Плуването отпада преди 10 години поради липсата на басейни във всички региони на България.

Само за сравнение: във Франция учениците организирано участват в над 60 вида спорт, които ежегодно подлежат на допълнение. Така например там наскоро включват кану в свободни води, защото се намерили деца, които много искали да опитат от тази тръпка.

В Турция собственик на един от най-известните частни лицеи в Истанбул е страхотен фен на баскетбола. Той поема издръжката на всички най-талантливи деца под един покрив и превръща своето учебно заведение в център на националните отбори на южната ни съседка при юношите.

Треньорите работят безвъзмездно, децата таланти вземат стипендии

Треньорите, които водят отбори в ученическите игри, не получават допълнително възнаграждение. На практика това са учители по физическо възпитание, които организират децата единствено от любов към спорта. За най-талантливите се предвиждат годишни стипендии. Те се полагат по чл. 14 и чл. 16 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на децата с изявени дарби.

Във възрастите 5-7 и 8-10 клас шампионите в индивидуалните спортове, както и топреализаторите в колективните (баскетбол, футбол, волейбол и хандбал) имат право да кандидатстват пред ръководството на своето училище със специално издаден протокол. Документът доказва постиженията им през годината. Стипендията, която се отпуска, е от порядъка на 100 лева месечно.

314 отбора участват във финалите през 2014 г.

Близо 100 000 деца от цяла България участват в ученическите игри през 2014 г. Отборите надхвърлят 3000. Всяка година регламентът е един и същи. Първи етап: областни състезания като надпреварата е в 28 области. Втори етап: зони - 9 на брой, на които е разделена страната. Игрите в зоните през 2014 г. протичат с 10 819 деца и 1180 отбора. Трети етап - финали, които са общо 35. От възможни 314 отбора общо във финалите участват 298. Децата са 2656. Отборите в последната фаза са от 90 населени места - 83 града и 7 села.

Баскетболът е най-популярен при най-малките

От 1-4 клас не се провеждат официално ученически игри у нас. Причината е липсата на средства. Вместо това се организират състезания в различни видове спорт, които да запалят децата. Бройката на малчуганите, взели участие в подобни дейности през 2014 г., доближава 4000 в страната. Те са били разпределени в 444 отбора, които са практикували основно 4 вида спорт - баскетбол, футбол, плуване и ски. В баскетбола масовостта е най-сериозна: играли са 432 ученици до 10-годишна възраст в общо 7 турнира на територията на България.

Любопитното е, че интерес към футбола в последно време все повече има от момичета. Близо 250 от тях са се включили в различни турнири предимно в Разград и областта. По инициатива на федерацията по боулинг 40 деца са се пуснали в надпревара по този спорт. Със съдействието на централата по бадминтон се е провел традиционният турнир „Златно перце“ с участието на 161 деца от 45 тима от цялата страна.

Министерството на спорта плати билетите на шампионите до Китай и Гватемала

Министерството на младеж­та и спорта отпуска 126 061 лева за българските отбори, които ще ни представят на световните ученически първенства. Средствата са за покриване на транспортни разходи, такси за участие и екипировка. Досега от ведомството се грижеха само за последните две неща, а пътят и престоят на учениците се поемаха от учебните заведения.

Общо шест отбора ще защитават честта на ученическия спорт на шампионати на планетата тази година. Сумата ще бъде разпределена между ПГСАГ „Кольо Фичето“ (Бургас) и ПТГ „Шандор Петьофи“ (Разград) - лека атлетика, Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“ (Монтана) и ПГТМ „Христо Ботев“ (Ботевград) - баскетбол, Проф. гимназия по електротехника и електроника в Пловдив - футбол, и Първа езикова гимназия във Варна в спортно-образователни игри. Баскетболната надпревара през 2015 г. е във Франция, леката атлетика - в Китай, и футболът - в Гватемала. Спортно-образователните игри са в Гърция.