6218 | 8 дек. 2023 | 13:59

Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков заяви, че ще бъде оттеглено предложението 24 май да стане национален празник

Със 166 гласа „за“ и 66 „против“ („Възраждане“, БСП и ИТН) Народното събрание прие на първо четене проекта за промени в Конституцията. Това е второто първо четене на измененията, които „вървят“ по бавната писта, след като преди два месеца не получиха мнозинство от 180 гласа.

При необходими 160 гласа промените бяха подкрепени от 164 депутати, а против се обявиха 66. Въздържали се нямаше. Мнозинството отхвърли предложението на "Възраждане" за увеличаване на 28 дни на срока за предложения преди второ четене. 

Председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков посочи, че по много въпроси вече е постигнато съгласие, а по други – решението е политическо, защото експертите са разделени.

Той направи своеобразно обобщение на изводите от трите обществени обсъждания, които проведе комисията.

От lex.bg ги представят в съкратен вид:

Структура на прокуратурата – оформя се висока степен на съгласие относно необходимите и достатъчни редакции на чл. 126 на Конституцията. Преобладаващото мнение е, че структурата на прокуратурата трябва да бъде обвързана със структурата на съдилищата, гледащи наказателни дела.

Ревизия на чл. 127, т. 5 и т. 6 от Конституцията – болшинството от мненията клони в посока да се извърши ревизия на т. 5, като се даде възможност на прокуратурата да протестира административни и други актове само по съдебен път. По отношение на изменението на т. 6 мнението клони в посока досегашният конституционен текст да бъде запазен, за да може прокуратурата да участва в граждански и административни дела в предвидени в закона случаи.

Статут на главния прокурор – главният прокурор следва да остане административен ръководител на върховната прокуратура, да бъде официален представител на прокуратурата и да осъществява функции по отношение на методическото ръководство на всички прокурори без възможност да се намесва в конкретни дела.

Надзор за законност – отпадането на правомощието за упражняване надзор за законност се поддържа от болшинството изказани мнения, като, остават резерви от страна на органите на прокуратурата. Оформя се консенсус надзорът за законност да отпадне от конституционния текст, като евентуална възможност за последваща ревизия на това гледище да бъде запазена на нивото на обикновения закон.

Методически указания – запазването на правомощието на главния прокурор да издава методически указания се подкрепя от всички участници в обществените обсъждания.

Разделяне на BCC на два съвета – идеята за разделяне на BCC на два отделни съвета остава най-проблемният момент в представения законопроект. Доколкото институциите на съдебната власт и професионалните общности са на противоположно мнение въпросът за разделянето или не на Висшия съдебен съвет придобива изцяло политически характер и се превръща във въпрос на политическа целесъобразност.

Мандати на председателите на BKC и ВАС и на главния прокурор – изказващите се в дискусиите са почти единодушни срещу двойните мандати, независимо от продължителността на единия мандат. По отношение на мандатите на председателите на върховните съдилища повечето становища са в посока на запазване на тяхната продължителност от 7 години. По отношение на мандата на главния прокурор се наблюдава тенденция за приемане неговият мандат да бъде 5-годишен.

Състав съдебния съвет – продължава подкрепата на предложението за увеличаване на броя на представителите в професионалната квота, за сметка на обществената

Състав на прокурорския съвет – продължава да се критикува предложението членовете на обществената квота в този съвет да имат превес над членовете в професионалната квота. Въпросът за съотношението между квотите в Прокурорския съвет остава отворен и ще бъде, както изглежда, предмет на политическо решение.

Президентът и съдебната власт – налице е консенсус правомощията на Президента на Републиката при назначаване на председателите на BKC, ВАС и на главния прокурор да не бъдат ревизирани.

Промени за инспектората – предлаганите изменения на чл. 132a бяха подложени на ожесточена критика от всички, без изключение, органи в системата на съдебната власт. В хода на обсъжданията се открои допълнителен проблем с наименованието на органа. Изказани бяха мнения, че трансформирането на Инспектората към BCC в Инспекторат на съдебната власт представлява промяна на формата на държавно управление чрез създаване на нов, изцяло самостоятелен орган в структурата на съдебната власт. Ако, обаче, ВСС бъде разделен на два съвета, новото наименование на Инспектората е повече от наложително, като се приеме риска, че би се извършило двойно нарушение на принципа, че обикновено Народно събрание няма право да променя формата на държавно управление – в случая като създава на мястото на съществуващите два още два нови органа в системата на съдебната власт. В случай че BCC не бъде разделен, Инспекторатът трябва да запази старото си наименование Инспекторат към BCC.

Индивидуална конституционна жалба – във всички постъпили становища се препоръчва институтът на т.нар. „индивидуална конституционна жалба“ да се въведе чрез филтриране, за да не се затормозява работата на Конституционния съд и той да бъде отклонен от основната си функция.

Консолидираното мнение е да се даде възможност на всеки съд, по искане на страна в процес или по своя преценка, да отправя искане до КС за проверка за конституционосъобразност на закон.

Министърът на правосъдието Атанас Славов потвърди, че това са консенсусните теми и заяви, че дебатът в конституционната комисия е бил благоразумен с всички експерти и заинтересовани страни.

„Бяха дадени изключително разумни становища и конструктивни предложения как внесените текстове да бъдат редактирани, така че да бъдат постигнати целите на законопроекта. Едно от тях е в Конституцията да се запише, че основен носител на съдебната власт е съдът, както и да се запише изрично, че прокуратурата и следствието са част от съдебната власт“, каза той.

Славов потвърди, че ВСС ще се раздели на два отделни съвета, но ще се намери форма, под която те да провеждат съвместни заседания по общи въпроси за съда и прокуратурата.

Той посочи, че ще се предвиди избраните за членове на двата съвета от НС трябва да са политически неутрални и независими, а какво означава това ще бъде детайлно развито в Закона за съдебната власт.

Извън изложените от Чолаков консенсусни текстове, Славов каза, че ще предложи в чл. 127 от Конституцията да се предвиди в ал. 2, че „актовете на прокурора подлежат на съдебен контрол в предвидените от закон случаи“. Няма да се ограничава правото на главния прокурор да сезира КС. „Кристализира консенсус около разбирането, че главният прокурор трябва да има редуцирани правомощия, но все пак неговата роля остава значителна в системата на прокуратурата“, каза министърът.

Освен това Чолаков заяви, че ще бъде оттеглено предложението 24 май да стане национален празник, самият той ще предложи редакция на идеите българи с двойно гражданство да заемат важни държавни постове. Чолаков ще предложи това да е допустимо само за министри и то при изрично съгласие на Народното събрание. „Това е решението на Търновската конституция“, каза той.

„За президент всички сме наясно, че не е подходящо да има двойно гражданство, но мисля, че и за министри също е неясно. Да дадем пример с министъра на външните работи или на отбраната“, репликира Никола Минчев от ПП-ДБ и остави отворен дебата за двойно гражданство на депутатите.

„Имаме малко отворена врата и светлина какво ни очаква“, коментира лидерката на БСП Корнелия Нинова, чието изказване провокира Чолаков да даде допълнителни разяснения за това какво ще се промени между двете четения, въпреки че вече го беше посочил в доклада на комисията.

Председателят на конституционната комисия отхвърли твърденията на Нинова, че проектът ще бъде радикално променен, а изтъкна, че се уточняват само нюанси. Той напомни, че първоначалните текстове са само предложение.

„Ще атакуваме всякакви ваши решения в Конституционния съд, вие ще можете да пищите, че ви е опраскана реформата, надявам се да няма последствие за държавата. Заради болните комплексарски амбиции на Христо Иванов“, заяви Тошко Йорданов от ИТН.

За сезиране на КС говориха и други негови съпартийци, както и депутати от „Възраждане“, като всички няколко пъти напомниха, че ако КС отмени текст от измененията в основния закон в него ще възникне празнота. Позоваха се и на становища на конституционалисти, че предлаганите изменения може да извърши само Велико Народно събрание.

Друга обща критика на опозицията, която беше отправена и от представители на БСП – че този парламент няма правен капацитет и политическа легитимност, за да изменя Конституцията.

Бойко Рашков от ПП-ДБ обяви, че съзира в част от измененията опит за политическо овладяване на прокуратурата и ако те не бъдат променени, няма да ги подкрепи.

„Това днес е фалшив дебат за фейк Конституция. Коментираме текстове, които са мъртвородени и на второ четене изобщо няма да бъдат гласувани“, каза Нинова. Тя отправи апел към президента Румен Радев да представи проекта си за промени в Конституцията и „ако там има смислени неща, ние сме готови да ги внесем“.

„Съгласието е възможно. Надявам се, че чухте по колко въпроси се оформя общо разбиране. Това е възможно, когато хората са почтени и имат добри намерения, защото възприемат критиката като помощ. Съгласие не може да се постигне, когато умът е замъглен от лични амбиции и користни намерения, че някой ще влезе като автор на някой текст от Конституцията“, заяви Радомир Чолаков.

И призова депутатите да проявят смирение. „Да се оперираме от всякаква гордост, да забравим всякакво желание някой да надделее. От всеки от нас се иска да надмогне себе си. Всички верни решения са в доклада, ако ги осмислим всичко ще свърши добре. Делото, с което сме се заели, е толкова важно, че съм готов да поема всякаква жертва, за да завърши добре“, каза председателят на конституционната комисия.