Българката Силвия Карамфилова рисува духовни платна със златна и сребърна металическа паста в старинна къща от 16 век в малко френско градче. Трескавата й подготовка е за изложбата, която ще открие през февруари в Люксембург. И това далеч не е първата изява на българката, която възпява в картините си църкви и синагоги, асирийски храмове и митологични сюжети, съчетани с елементи от миниатюрите от Самарканд, Бухара, Табриз и Исфахан. Флоралните й мотиви са изящни като калиграфски шедьовър.
Търсенията и сюжетите на Силвия може да ви се сторят на пръв поглед разнопосочни, но когато се насладите на произведенията й, ще осъзнаете, че те се сливат в хомогенно послание за съгласие и равноправие между религиите, за духовно извисяване и желание да следва мечтите си. Тъкмо това я е подтикнало да изостави добре платената си работа на икономист в престижна световна фирма и заниманията й като преводач, за да се отдаде на рисуването. Благодарение на родителите си – изкуствоведката Силвия Карамфилова и дипломатът Димитър Карамфилов, художничката много е пътувала по света и е живяла в Прага и Ню Йорк. Тя няма академично образование по изящни изкуства, но пък се е обучавала в Академията към музея „Гугенхайм“, а „междувременно“ е получила бакалавърска степен по икономика в САЩ и магистратура по бизнес-администрация в Кипър. От 1988 година, когато представя своя картина в сборна изложба на училищата в Манхатън в „Сентрал галъри“, Ню Йорк, Силвия Карамфилова непрекъснато участва в различни експозиции или прави самостоятелни вернисажи в България, Турция, Франция, Унгария, Люксембург... От всяко свое пътешествие от Иран до Узбекистан и от Кения до Мексико художничката донася в сърцето си светлинка, която влага в творбите си.
„Когато отидох в галерията в Люксембург, където в момента съм представена с няколко картини в обща художествена изложба, в началото бяха скептични, когато разбраха, че нямам академично образование. Щом видяха платната ми, обаче веднага се съгласиха“, каза Силвия пред epicentar.bg.
Всъщност „платна“ не е най-точната дума, защото Карамфилова най-често работи върху дърво с металическа паста, в която елегантно вгражда разноцветни кристали. „Случвало се е да взимам от строежите метални телове и да ги лъскам, докато на повърхността излезе блясъка им, за да ги вложа в картините си“, признава художничката, която продължава да експериментира.