3514 | 1 дек. 2022 | 16:07
Вековната славна история на България и разнородните народи, населявали земите ни, са оставили трайна следа върху бита и културата на съвременните българи. Тази следа има не само национален, но и регионален, дори местен характер, което прави традициите още по-пъстри.
Това е и една от причините България да е една от малкото благоприятни страни, както за традиционен туризъм, така и за голяма част от т.н. алтернативен.
Същността на алтернативния туризъм е застъпена в неговото наименование - той е алтернатива на масовия туризъм, като именно в това се крият и формите на масовото туристическо предлагане, алтернативният туризъм допринася за: подобряване на туристическия продукт на региона или дестинацията; привличане на нови целеви групи туристи; популяризиране и последващо опазване на природните и антропогенните туристически ресурси за региона или дестинацията; предоставяне на допълнителна заетост на местното население и пр.
Фестивалният и събитиен туризъм са вид алтернативен туризъм, които изискват разнообразни ресурси - природни и антропогенни. Днес те са предпочитани опции заради уникалния туристически продукт, който предлагат.
Събитие в "Етъра", Габрово
Фестивалите и събитията като явление обхващат най-широк спектър от дейности в сферата на изкуството, културното наследство и културните и творческите индустрии. Фестивал (от латински произход „festum" или „festus”) означава празник - събитие с празничен характер. Фестивалът е програма от различни изпълнения с художествен характер, която постига едно ново ниво на празничност на събитието.
Фестивалният туризъм се отличава с масовост, с богато жанрово разнообразие и предлага на туристите участие в различни форми на традиционни и съвременни културни празници. Това са фестивали на различните видове изкуства, автентични събития и др. Във фестивалния туризъм са и адаптациите на известните народни празненства, празници на специфични национални символи.
Фестивалните културно-познавателни туристически пътувания (фестивали и демонстрации на различните видове изкуства, фолклорни празници, празници на традиционни национални производства) са пътувания, породени от интереса на дадения турист или група от туристи.
В Регистъра на туристическите фестивали и събития в България, към края на юни 2019 г., са вписани цели 1 895 такива. Най-голям дял от тях се провеждат в туристически район Дунав - 22%, следван от район Тракия - 16% и район Стара планина - 15%.
В следващите редове ще ви представим традиционни фестивали и събития, провеждащи се ежегодно, и показващи в пълнота родната култура и бит.
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-големият в България и на Балканите. Той популяризира достигнали до днес варианти на традиционна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“.
Фестивалът се провежда всяка година през последните петък, събота и неделя на месец януари. Основният акцент е двудневното шествие през събота и неделя на маскарадни групи от страната и от чужбина.
Традиционно в него участват над 7000 души в над 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. Зрители от града, от цялата страна и гостите от чужбина идват, за да споделят магията на играта, да видят и да се докоснат до маските, да се почувстват „обновени”, да си пожелаят здраве и късмет.
Със съдействието на „Нов български университет” и „Института за фолклор” при Българската академия на науките в рамките на фестивала се провежда научна конференция, посветена на маската и маскирането. В нея участват изтъкнати български фолклористи, етнолози, антрополози, представители на различни университети и институти.
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.
Колоритният обичай е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
Международният маскараден фестивал „Кукерландия“ е едно от най-значимите събития в културния календар на България. Той е втори по мащаби в страната и е единственият български маскараден фестивал, който се провежда всяка година без прекъсване повече от 20 години.
„Кукерландия“ започва на 12 февруари 2000 година като Празник на виното и за кратко време прераства във фестивал с международно участие. Празникът се провежда в Ямбол всяка година между Месни и Сирни Заговезни, преходен период между зимата и пролетта в българския обреден календар, пресъздава обичаите и традициите на празника Кукеровден, част от пролетния цикъл празници на българина.
Кукерските игри са емблематични за Ямболския край, имат хилядолетна история, заради което и регионът е познат като „Земя на кукерите”.
Традициите се отличават с изключително многообразие и характерни елементи за всяко населено място, също така с устойчивост и старинност. Кукерският обичай е пряк наследник на най-древните маскарадни игри в историята – Дионисиевите мистерии.
„Кукерландия“ е фестивалът, който предлага най-голямо разнообразие от маскарадни традиции от всички краища на България и едновременно с това е сцена за представяне на фолклорни и карнавални групи от различни райони на Европа и света. През годините са участвали групи от Македония, Румъния, Гърция, Турция, Русия, Украйна, Португалия, Китай, Корея, Индонезия.
Международното събитие завладява града, съчетавайки по колоритен начин хилядолетни традиции и обичаи, звуци, светлина и пъстри багри. В продължение на няколко дни по това време на годината градът се оглася от десетки хиляди чанове, хлопки и звънци на маскарадни групи от цялата страна и от чужбина – кукери, сурвакари, джамалари, джоломари, бабугери, старци, мечки, васильовци, арапи, бразаи, дервиши, станчинари, чауши, къпачи и много други. Те изпълняват древни обичаи за плодородие в граничното време между зимата и пролетта. Всяка от маскарадните групи преминава пред погледите на журито и зрителите, демонстрирайки своята уникалност и традициите на региона, който представя.
Освен пищното дефиле на кукерските групи, което е с конкурсен характер и събира хиляди зрители от близо и далеч като акцент на фестивала, в града по време на всяка „Кукерландия“ цари приповдигната атмосфера сред жителите и гостите, провокирана от множеството съпътстващи прояви - базари, конкурси, изложби и атракции.
Празникът предизвиква изследователския интерес на етнографи, антрополози и историци, които са единодушни в оценката си за самобитността на пресъздаваната традиция.
Мотото на Международния маскараден фестивал е „Когато фестивалът е живот“. Логото на „Кукерландия“ – стилизираното кукерче, е изготвено от известния ямболски художник Георги Зайков.
Територия на фестивала е ямболският Градски парк, превърнат в „Кукерград“ и „село Кукерово“. Четиридневното събитие е изпъстрено с много концерти, изложби, конкурси, работилници на открито, дефилета, скари и мезета.
Друго интересно събитие е „Фестивал на Чипровския килим”, който се провежда в едноименната бщина през месец май.
Целта на фестивала е да се популяризира Чипровския килим, като представи традицията в занаята и навлизането на съвременни мотиви в изработването му.
Така чрез своеобразна изложба под шатри на площада могат да бъдат закупени килими и сувенири в шарките на чипровските килими. Сувенирите са най-разнообразни. Сред тях са часовници, чиито циферблат представлява мотив от чипровски килим.
Чипровските килими са прочути в цял свят, заради сръчно изтъканите геометрични фигури на хора, животни и птици в червено, черно, жълто, синьо, кафяво и зелено.
Първоначално килимите били само червено-черни, но по-късно цветната палитра, с която се изработвали се обогатила. На част от килимите сръчните моми преди столетия изтъкавали и годината им на производство.
Днес, чипровските килими са признати от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
Габровският карнавал на хумора се провежда всяка година около 17 май – празника на Габрово, в третата събота на май. В Габрово е наричан Петото годишно време.
Карнавалът се провежда от края на XIX век, когато се прави в събота преди Сирни заговезни. Тогава получава името Олелийня. През 1920-те години в Габрово се провеждат и маскени балове. Тези две събития са предшественика на днешния карнавал на хумора, провеждащ се по централните улици на Габрово. Първото карнавално шествие в този си вид е от 1965 г. Провеждането му е преустановено от 1990 до 1997 г. То е подновено през 1998 г., а от 2000 г. Габрово е член на Фондацията на европейските карнавални градове.
Всяка година в карнавалното шествие се включват хиляди участници от България и чужбина. Традиционно в шествието се включват и представители на побратимения на Габрово белгийски град Аалст. На няколко места по трасето са разположени коментаторски пунктове, от където зрителите получават повече информация за преминаващите участници. Карнавалът завършва с традиционно отрязване на опашката на котка с огромна ножица от кмета на Габрово
През фестивалната седмица се провеждат изложби, открити сцени. Провежда се и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирано от Дом на хумора и сатирата. По време на фестивалната седмица скулптурата на Рачо Ковача се облича с народна носия. Вечерта след карнавалното шествие в Габрово се провежда „Нощ на музеите“.
В китния регион се провежда и Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“. Това е единствения панаир в България, организиран по музейна концепция при строго придържане към традициите. Мисията на Панаира е да образова и възпитава, да популяризира и опазва културното наследство.
В дните на събитието през месец септември се срещат занаятчии от страната и чужбина, обменят опит и създават нови контакти, а посетителите получават възможността да съпреживеят традициите по един неповторим и вдъхновяващ начин.
Сн. Етъра, Габрово
Водещ мотив за организаторите на Международен панаир на народните занаяти, е съхраняване на традициите в цялото им многообразие. Освен чрез панаирното изложение, тази идея намира реализация и посредством представянето на разнообразна фолклорна програма. Участниците и гостите на Панаира ще имат възможността да присъстват на изпълненията на народни изпълнители и ансамбли, на фолклорни групи и танцови състави от цялата страна, както и множество индивидуални изпълнения на народни инструменти.
По традиция в дните на панаира се демонстрират традиционни трудови дейности като: плетене на въжета от козина, плетене на беленица, пушене на сливи, боядисване на вълнена прежда с естествени багрила, плетене на кошове, панери и кошници и др.
Сн. Етъра, Габрово
Любопитен е и Международният фестивал на изкуствата „Перперикон”, който се провежда ежегодно през последната седмица на месец юни, а мястото на събитието е едноименния скален град край Кърджали. За участие във фестивала са поканени български и чуждестранни изпълнители.
За първи път фестивалът се провежда през 2001г. Първоначалният замисъл е да се състои театрален фестивал, който се свързва с общоевропейската идея за съхраняване на богатото разнообразие на културното наследство и да се превърне в своеобразен мост между миналото, настоящето и бъдещето на народите от Балканите, Европа и Азия. По-късно на сцената на Международния Фестивал на изкуствата „Перперикон” намират място и останалите сценични изкуства - музика, балет, танци.
През 2003 година арт-фестивалът е включен в Националния културен календар. Сега се провежда през месец юни, в рамките на една седмица, запълнена с изключително богата и разнообразна културна програма от различни видове изкуства - театър, музика, кино, с гостуване на известни творци от страната и чужбина. Преди всичко фестивалът залага на нетрадиционно представяне на културно-историческото ни наследство със средствата на театъра и неговите гранични жанрове. Успешната формула е съчетаването на богатото историческо културно наследство с днешните постижения на българската култура и съизмерването й с европейските модели.
Сн. Уикипедия
Сн. Уикипедия
С изброените дотук фестивали и събития богатата културна програма на България далеч не се изчерпва. Посочените мероприятия са малка част от родните форуми, свързани с народните традиции, но пък са най-големите като масовост, най-значимите в международен план и най-популярните сред туристите. Освен това са най-пъстрите и живи чествания на българския фолклор и народни обичаи. Ето защо ви гарантираме, че което и събитие да решите да посетите, то непременно ще запали искрата на патриотизма и ще остави дълбока диря в душата ви.
Мобилна версия
RSS канали
