12452 | 22 апр. 2015 | 14:17

След четвърт век забвение музеят на литературата ще има собствен дом

Къде е днес оригиналният виенски стол, на който поетът Веселин Ханчев е написал едни от най-блестящите си произведения?

Къде се съхраняват уникалната пишеща машина и посмъртната маска на лирика Кирил Христов, автор на култовото „Жени и вино, вино и жени“?

Запазен ли е и къде ръкописът на първия български фантастичен роман „О Корс“, дело на старозагореца Георги Илиев?

Близо четвърт век отговорите на тези и на стотици аналогични въпроси знаеха не повече от десетина души. Един от тях е Иван Матев, директор на създадения през далечната 1961 г. музей „Литературна Стара Загора“.

С тежка въздишка пазителят на съкровищницата припомня, че от 1992 г., когато вихрушката на приватизацията се стоварва върху културния институт, повереното му богатство е преминало през половин дузина адреси.

Стотици кашони с ръкописи, писма, оригинални снимки и документи заедно с десетки платна на най-големите родни живописци митарствали по тавани, мазета и маломерни апартаменти. Докато за последно били приютени в сутерен, ползван преди време от... спортния тотализатор.

В годините Матев е изгубил бройката на докладните, с които напомнял на сменящите се градоначалници за ставащата все по-болезнена нужда от нов дом за културното наследство.

По едно време си мислел, че

май ще е  по-лесно да спечели „шестица от тотото“

отколкото да заинтригува местните властници.

Пътем се раждали различни идеи, правели се „проекти“ за една или друга зала, но все така се случвало, че... „черна котка“ минавала по пътя.

Предпоследната идея била за някогашен кино-фотоклуб в центъра на града. Уж всичко било готово, когато станало ясно, че адресът е с все още неустановена собственост.

Литературният изследовател с горчивина много пъти е казвал: „Музеят има съдбата на Данте, от когото родната му Флоренция приживе се отказала!“

Е, флорентинци отпосле се сетили за гениалния си съгражданин, но било късно - в Равена, където е гробът му, категорично отказали да се разделят с тленните останки.

От няколко месеца на „улицата“ отново има светъл лъч - готов е нов проект за помещения в останалия 25 години недовършен Партиен дом.

Има и заделени в бюджета на община Стара Загора 645 000 лв. Предстои до месец-два да бъде обявена обществена поръчка за изпълнител. Има и думата на кмета Живко Тодоров, че иде краят на митарствата.

Иван Матев не бърза да се радва, може би за да не урочаса бъдещото събитие.

По-голям оптимист е арх. Елена Нейкова, съавтор на вече утвърдения на всички нива проект за бъдещия дом.

В него е предвидено всичко, от което един модерен културен институт има потребност: общата застроена площ от 640 кв. м е разположена на две нива в сутерена на импозантна сграда в близост до Регионалния исторически музей.

Съседи ще му бъдат Регионалната библиотека „Захари Княжевски“, Художествената галерия, операта и Драматичният театър „Гео Милев“. По този начин се оформя

истински културен център в Града на липите 

Ще има два входа, кафе-клуб, зала за провеждане на творчески срещи, специализирана библиотека с читалня, експозиционна зала от близо 200 кв. м, депо за съхранение и реставриране, фондохранилище, две складови помещения, кабинет за уредника/директора и складове.

Предвиден е достъп за хора с увреждания, ще бъде направена и модерна пожароизвестителна инсталация, а в депото ще се поддържат оптимални температурни и влагови параметри за ценните експонати.

„Съобразили сме се с всички изисквания на действащите нормативни документи. Нещо повече - почерпили сме от опита на колеги от чужбина, защото в България от десетилетия не е проектиран музей“, коментират Елена Нейкова и младият Ӝ колега Георги Гайдаджиев от архитектурното бюро „Байер“.

Около 2500 са експонатите, включени в основния фонд на музея. Сред тях са и над 80 платна на класиците Димитър Гюдженов и Васил Димов, Петър Морозов, Борис Денев, Александър Божинов, Илия Петров, Борис Митов и Елисавета Консулова-Вазова.

Съхранени са творби на автори, работили през втората половина на ХХ век: Цветана Щилянова, Димитър Караджов, Сабина Вазова, Райко Алексиев, А. Меерсон, Евгения Илиева-Лепавцова, Александър Поплилов, Иван Соларов, Михаил Саздов, Константин Трингов и Марин Тачев.

За познавачите сигурен интерес ще представляват и

картините на старозагорските майстори от по-ново време

Валентин Дончевски, Злати Златев, Райчо Радев, Неделчо Куманов, Пеньо Радев, както и на напусналите „мира сего“ Георги Славов и Иван Попчев.

Мнозина от художниците са имали изключително близки взаимоотношения с писателите от Града на липите. Някои от картините са създадени по съвсем конкретни поводи, а легендата шепне, че шарж на Теню Пиндарев, изобразяващ поета Иван Мирчев, е бил дорисуван от... лирика.

В бъдещата експозиция редом с картините ще бъдат показани вещи и ръкописи на автори като Веселин Ханчев, Кирил Христов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Николай Лилиев, Павел Матев.

В библиотеката ще бъдат подредени дарените от дъщерята на Ханчев Елка през 2003 г. 2216 тома от личната му сбирка, ръкописите на първите фантастични романи в българската литература - „О'Корс“ и „Теут се бунтува“ на старозагореца Георги Илиев, а защо не и първият „пролетарски“ роман „Блуждение“, сътворен от Богдан Баров.

Достъпни за изследователите ще станат и над 1300 документа от научно-спомагателния фонд.

Почетно място ще бъде отредено за посмъртната маска на поета Кирил Христов, направена от проф. Андрей Николов на 20 март 1944 г. и подарена на Стара Загора от Вили Цанков.

Със сигурност ще има и фотос от някогашната Азманова болница, където до 1992 г. е бил музеят и в чиято морга се е намирало легендарното писателско кафене „Пегас“.