22052 | 5 септ. 2015 | 18:56

Отборът ни ще се бори за три олимпийски квоти в Рио, казва председателката на Българската федерация по художествена гимнастика ден преди световното първенство в Щутгарт.

Според Илиана Раева конкуренцията в Щутгарт ще е много тежка – необходимо е две наши състезателки да попаднат сред първите 15 и ансамблистките да влязат в десетката, за да изпълним целта – три квоти за олимпийските игри в Рио де Жанейро догодина. Българките навсякъде са посрещани много радушно, а петте момичета от ансамбъла са най-сниманите от световните фотографи там. Раева, която е част от златното поколение в художествената ни гимнастика, признава, че очаква в най-скоро време трите ни индивидуалистки Невяна Владинова, Мария Матева и Сара Стайкова да станат кралици в гимнастиката, защото са много по-силни като качества и изява от нея. Голямата й мечта е да организира световно в България през 2018 г. и вече е получила пълната подкрепа от спортното министерство и правителството, както и необходимите документи за това. Според нея най-важното за един състезател да стане голям спортист е уважението и респекта към силния и умението да стиснеш ръката на победителя – на това тя учи момичетата.

- Госпожо Раева, утре (понеделник) в Щутгарт започва най-важното състезание за годината в художествената гимнастика – световното първенство. Няма как целите да не са високи, какви са очакванията ви към момичетата от ансамбъла, който ще защитава титлата си от Измир, и трите индивидуални състезателки? От какво класиране ще бъдете доволна?

- Това е най-важното състезание не за годината, а за последните три, които са от олимпийския цикъл. И е така, защото световното в Щутгарт е олимпийска квалификация, на него ще стане ясно кои състезателки и кои ансамбли ще се състезават на Олимпиадата в Рио де Жанейро догодина. Състезанието ще е тежко. И няма как да е друго, след като конкуренцията в художествената гимнастика нарасна изключително през последните 10 години, спортът ни като цяло много еволюира и се разрасна като територия. Амбициите на доста страни вече са сериозни.

Ще бъдем много доволни ако съумеем да вземем две квоти при индивидуалните състезателки и квота при ансамбъла.

- Как точно ще протече състезанието?

- Първо, от понеделник до четвъртък ще играят трите ни състезателки Невяна Владинова, Мария Матева и Сара Стайкова за отборното класиране и за финалите. Оттам класиралите се първи 24 за многобоя отиват в състезание номер 2, което също е толкова важно. 24-те започват от нулата и нашите две състезателки Невяна и Мария трябва да попаднат сред първите 15, за да отидат на олимпийските игри в Бразилия. Ако обаче това направи само една от тях, България няма да има втора квота за Рио. Задачата ни е тежка. Ансамбълът пък трябва да попадне сред първите 10, за да вземе квота.

- Това ще бъде първото световно първенство на младата Сара Стайкова, как се чувства тя.

- Сара е на същата възраст като другите две момичета. Тя е спокойна, има много добро настроение, а в отбора цари много добра атмосфера, тя ще играе само два уреда, защото ще се готви за отборното класиране.

- Как се справя отборът с напрежението, което преди състезание винаги е огромно? С вас е психологът на отбора Татяна Янчева, налагат ли се често намесата й, нервни ли са момичетата?

- Татяна умее да успокоява момичетата, но по време на състезание и самите треньори се налагат да бъдат добри психолози. В последните три години сме изградили много добър стереотип на работата и се надявам всеки във важния за нас ден да бъде на мястото си, в добра кондиция и да е полезен.

- Харесва ли ви залата, чувствате ли се добре в нея?

- Все още не сме видели голямата зала, играем в тренировъчната. Но се надявам да има добра атмосфера и момичетата да се чувстват отлично.

- Момичетата имат нови трика, а костюмите винаги са много важни за първото впечатление от гимнастичките, те дори влияят и на настроението им. Създават ли ви някакво неудобство или напротив?

- Момичетата се чувстват добре в новите си трика, те наистина са много красиви, надявам се това да им донесе още повече емоция в играта и настроението им. Триката ни са съобразени със стила, музиката, те са и в тон с модата в художествената гимнастика. Във всяко отношение ще изглеждаме добре. Непременно искам да благодаря на министерството на спорта и лично за отношението на министър Красен Кралев, който точно преди да заминем, прие гимнастичките и треньорите в кабинета си. Обикновено досега министрите са правели обратно – чакат някой да има успех и тогава се снимат с него. Това е първият министър, който ни прие в кабинета си, за да ни пожелае успех преди старта. Бяха подсигурени всички средства за лагери – възстановителни и тренировъчни, както и за всички състезания, които ни бяха необходими.

- Да ви разбирам, че сте доволна от държавната подкрепа в предолимпийската година?

- Разбира се. Всичко, което искахме като финансиране, за да направим пълноценна подготовка, го получихме. Дано Бог е с нас и дано децата имат ден и да играят както трябва.

- Конкуренцията при вас е жестока. Извън Русия, Украйна и Беларус, момичета от още няколко държави претендират за медали – Израел, Корея, Испания, Япония, Италия, Азербайджан... Очаквате ли изненади?

- Конкуренцията наистина ще е много тежка – до 15-ото място всичко е възможно да се случи. Напрежението ще е огромно и няма как да е друго - момичетата знаят, че трябва да се борят за олимпийски квоти. А в последните години разликите са буквално стотни, дори хилядни!

- Когато вие се състезавахте обаче разликите бяха десети.

- Вярно е, но тогава имаше само две държави, които спореха за медалите – България и Съветският съюз. А сега те са най-малко 10, че и повече. Което означава още Испания, Австрия, Япония, Корея, Китай, бившите съветски републики – Азербайджан, Беларус, Украйна. Прибавяме и Русия и България – и всички те ще се борят за квота. А повечето от страните имат по две състезателки. Искам да прибавя и две много интересни състезателки от Америка – в последните две световни купи те влязоха в 12-ицата.

Същото е и при ансамблите. За 10 места се борят 13-14 отбора, но освен тежко ще е и много интересно.

- Треньорката на грациите Инна Ананиева заяви, че световното в Щутгарт ще бъде много по-тежко от Олимпиадата. Така ли е?

- Разбира се, че е така. На олимпиадата вече си се класирал, отиваш с друга настройка Атмосферата в олимпийското село не ти позволява да изпаднеш в униние, защото там се срещаш с най-големите светила на олимпийския и световен спорт. И това те предразполага да имаш добро настроение, да минава по-лесно деня ти. Докато тук през тази седмица в Щутгарт момичетата ще живеят непрекъснато с мисълта – трябва да успея, да си хвана добре уреда, да изиграя без грешка съчетанието. Министърът им каза: „Знам, че напрежението ви е много голямо, но не изгубвайте емоцията от участието и играта, от това, че имате шанса да сте там.” Каза им много хубави думи, което всъщност е смисълът на спорта. Не говоря за Кубертеновия принцип, а в чисто социалния, дълбокия смисъл на спорта.

- В средата на август по време на състезанието за световната купа публиката в зала „Арена Армеец“ зареди гимнастичките ни с огромна доза адреналин, държи ли ги още?

- Ооо, беше невероятно! Знаете ли, че тук в Щутгарт ме срещат колеги отвсякъде и те още говорят за нашата публика в България. Такова нещо отдавна не им се беше случвало. Дори световната шампионка рускинята Яна Кудрявцева каза, че няма търпение догодина да дойде пак в България. Споделила е, че е влюбена в София и обожава публиката тук. Отзивите й за страната ни са невероятни.

- Наистина направи впечатление, че рускините, когато играеха, въпреки че са най-големите ни съпернички, всеки път бяха посрещани и аплодирани много радушно от нашата публика, както и останалите участнички, разбира се.

- Това ми коства петгодишна работа. Защото не можем да имаме омраза към велики и талантливи спортисти, независимо от кой спорт са. Ние трябва да показваме уважение към таланта и огромния труд на тези прекрасни гимнастички. А те наистина са фантастични. Още преди състезанието за световната купа в София казах, че българската публика е безкрайно компетентна и не съм и очаквала друго отношение.

- Състезанието в Щутгарт е третото световно по художествена гимнастика в Германия – първото беше в Мюнхен през 1981-а, когато спечелихме 15 медала от 16 възможни, второто беше в Берлин през 1997-а - там не взехме нито един медал. Може ли да се направи паралел с тогава и сега и какъв е той? Или може би имате някакви сантименти?

- Прекрасно е, че ми задавате този въпрос. С момичетата сме обиколили целия свят. Не можете да си представите как ни посрещнаха тук на аерогарата. А още оттам можеш да си създадеаш представа за народа. Толкова усмихнати, ведри, възпитани хора рядко се виждат. Германия е изключително гостоприемна страна. Навсякъде ни се усмихват, държат се с нас като приятели, с необходимото уважение като към гости. Германците са изключителни хора.

Естествено е да имам сантименти към това, което съм преживяла тук – това беше първият огромен успех на нашето поколение (През 1981-а момичетата на Нешка Робева взеха почти всички медали - шампионка стана Анелия Раленкова, а със сребърни медали в многобоя се окичиха Илиана и Лили Игнатова, ансамбълът също взе злато – бел. а.).

Но сега не разсъждавам по същия начин, когато заминавахме тогава. Ние вече сме в нов век, в ново хилядолетие, в нов свят дори. Този свят е на сегашното поколение и не искам да правя никакви паралели с предишни години. Категорично съм против – това е тяхната гимнастика, тяхното време. Те живеят в много по-трудно време. Всичко е доста по-различно и момчетата днес работят в безкрайно по-голяма конкуренция, в която бяхме ние. Искам те да имат самочувствие, вяра в себе си, защото го могат и го доказаха. Индивидуалите ни състезателки са изключителни, много талантливи и искам да имат необходимото самочувствие, за да покажат таланта си в най-добрия смисъл. Защото ако те съумеят да го направят, със сигурност ще имаме успех. За това държа на настроението и вярата им.

- На турнира за световната купа в София през август ми направи впечатление, че и съдиите харесват нашата Невяна Владинова, но като че ли остава непреодолима границата от 18 точки за нея - защо? На колко още състезания трябва да се яви, за да й дадат оценка над 18?

- Не сте права. Освен това съдиите харесват и трите ни момичета – и Невяна, Мария и Сара също. Оставете някои хора, които в България си позволяват да говорят подобни неща. В съчетанията ние изчистихме и някои съвсем дребни детайли. Има какво да работи още Невяна, за да стигне 18-те точки. Аз също смятам, че можеха да й вдигнат толкова, но не искам по този начин Невяна да се чувства силна. Тя самата трябва да иска още от себе си, а има какво. Потенциалът й е огромен и тепърва ще го показва. В съвременната гимнастика сега тя ще влиза в своята зрялост и ще се чувства силна и равностойна на най-големите. По същия начин е и с Мария, и със Сара, която е изключителен талант. Такова момиче като Сара отдавна не сме имали, на нея й трябват повече състезания, защото тя се включи малко по-късно.

- Но колко дълго една състезателка трябва да чака да я „одобрят”?

- В художествената гимнастика едно име се гради много дълго време и съдиите много стискат, казано образно, оценките си. На състезателя му трябва време, освен това е необходимо всеки път да е постоянен и да играе силно, за да накара един съдия да каже – да, тя е сред най-силните. За съжаление, такъв ни е спортът. Казвам нещата такива, каквито са, и моля да вярвате 100% на думите ми. Защото аз съм заедно с треньорите във врящия казан на художествената гимнастика и знам какво ни трябва, какво е необходимо. Моята най-голяма задача е да бъда обективна и справедлива, за да вървят нещата както трябва. А ако съм субективна и започна с приказките как трябвало да ни дадат повече, тогава ние никога нямаше да постигнем този успех с ансамбъла.

- Извинете ме, но на нашите състезателки като че ли им липсва онова самочувствие, което вие излъчвахте някога в залата пред публиката. Покойната журналистка Маргарита Рангелова дори ви наричаше „кралица Илиана“, сега коя да наречем така?

- Самочувствието идва с победите. Всичките ни момичета сега са принцеси. Очаквам в най-скоро време и трите ни индивидуалистки да станат кралици, те са много по-силни като качества и изява от Илиана. Много по-силни са от мен, имат много повече талант, но те работят и живеят в по-друго време, в друга конкуренция, играят друга гимнастика, много по-трудна от нашата. Те имат самочувствие, но за да личи, трябват победи.

Вижте самочувствието на нашия авсамбъл! Навсякъде те са посрещани като кралици. Нашите момичета, а не рускините са във всички световни спортни и гимнастически списания, най-големите фотографи в гимнастиката просто обожават да снимат българския ансамбъл. И всичко това идва с победите.

Тежко ще бъде. Но мисля, че вървим по прав път, стараем се, имаме единство в работата ни навсякъде, умеем пререканията да не са на показ, а от тях да извличаме полезното за спорта. Затова нека нашите деца да имат спокойствието, за да покажат най-доброто от себе си.

- Надявам се, че елементите с тяло и рисунъкът с ленти вече са подобрени, както казахте след Европейските игри в Баку, когато ансамбълът допусна доста грешки?

- Точно рисунъкът с ленти моментално го показаха още на световната купа в София - беше основното, върху което работиха. Отзивите за участието ни на световната купа в Казан преди десетина дни са страхотни – нашият отбор бе единственият който игра без грешки. Там той наистина беше ощетен, нашите трябваше да спечелят Световната купа. Те играха със страшно самочувствие, бяха много уверени. Но това е спортът, и ние продължаваме напред.

Дори и след второто място те си бяха направили селфи с рускините – пак ще кажа, че те са прекрасни състезателки. И нека не превръщаме спорта във война. Нека имаме борбения дух, самата аз съм много борбена жена и така възпитавам и уча децата. Но ги уча и на необходимата култура и респект към силния съперник. Защото това е единствената рецепта да станеш голям спортист. Уважение и респект към силния, към съперника. Умението да стиснеш ръката на победителя е основното и най-важното.

- Г-жо Раева, ще ви попитам и нещо извън темата за световното - гледате ли напред към нов мандат като шеф на Федерацията ни по художествена гимнастика?

- Естествено, макар че не съм се замисляла за това в момента. Едва три години съм шеф на Федерацията и разбира се, че имам амбиции, а целите ми са дългосрочни. Искам да направя в България световно първенство през 2018-а. Вече почти 30 години не сме имали този шанс – от 1987-а, когато беше във Варна (тогава абсолютна шампионка стана Бианка Панова, а от двете й страни застанаха Адриана Дунавска и Елизабет Колева – бел. а). Подготвили сме и документи, които сме донесли тук на Световното в Щутгарт. Имам абсолютната подкрепа на спортното министерство и г-н Красен Кралев. Получих официален документ и от МВР и МвнР – така че от страна на правителството ще получа обезпечаване и провеждане на световно първенство след три години. За него кандидатства още една страна, но се надявам, след като видяха какво можем, да ни подкрепят. Най-големите ни конкуренти, вкл. и Русия, питат кога ще направя световно първенство. Отговорът ми е че вече работим по въпроса. Имам и други много сериозни планове и се надявам да успея. Като това да направя нормална база за националния отбор, както и да помогна на много клубове в страната да оправят материалната си база.

- Желая ви го от сърце, както и това да се върнете от Щутгарт с три квоти за олимпиадата в Рио.

- Дай Боже, с Бога напред! Най-важното е да сме живи и здрави и момичетата да вярват в себе си.

Илиана Раева е родена в София, състезател и треньор, от три години е председател на Българската федерация по художствена гимнастика. В колекцията й има около 280 медала. На световното в Лондон през 1979 г. печели 4-то място в многобоя, златен медал на бухалки и сребърен на топка. Това е единственият златен медал в историята на световната художествена гимнастика и до ден днешен, спечелен след бурен протест на лондонската публика. Абсолютна шампионка на Европа от Амстердам (1980 г.).