11848 | 21 март 2016 | 18:43

Пограничните мерки засега спират потока, но е необходимо ЕС да помисли как да помогне по-активно на София, преди да е станало късно

„Балканският маршрут“ на бежанците към Европа официално е закрит, но това не означава спокойствие за България.

Тъкмо обратното.

Всякакви мерки за опазване на границата по цялото й продължение са взети, увери в тв интервю премиерът Бойко Борисов. За жалост, вече отвсякъде, като изключим „речната бразда“ по Дунав с Румъния, сме обградени от опасности. Бежанците заляха останалите съседни държави.

Часове след изявленията на Борисов вътрешният министър на Австрия Йохана Микъл-Лайтнер предупреди, че вече са видими алтернативни движения на мигранти през България, след затварянето на границата между Македония и Гърция.

И така, ще се роди ли нов, „източнобалкански“, сиреч- български, маршрут?

Дай Боже не. Но само на Господа не можем да се осланяме.

Какви са фактите?

Изправени вече до стената, залепили гърбовете си за нея даже, разединените европейски лидери няма накъде да мърдат и дадоха максимума от себе си през последните дни. С поредния огромен компромис спрямо Турция затвориха пътя през Западните Балкани за тълпите мигранти.

Този път, за разлика отпреди 6 месеца, българският глас бе по-добре чут в Брюксел. В споразумението с Турция за прекъсване на бежанския поток залегнаха искания, отправени от София:

- Мерките за Турция и предстоящата либерализация на европейските визи за Анкара ще обхващат ВСИЧКИ нейни граници, а не само тази с Гърция. Това означава, че реадмисията- връщането на бежанци оттам, откъдето са дошли, важи и за българските погранични райони- към Гърция и Турция. На 11 март т.г. премиерът изпрати писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, в което настоя именно за това -  ЕС да предвиди защитата на всички външни граници с Турция, а не само на гръцко-турската морска граница. Тогава Борисов подчерта, че всички държави на предна линия трябва да могат да разчитат на помощ от ЕС в управлението и опазването на външните граници, а не да бъдат оставяни да се справят сами.

- Изграждането на гранични стени вече не се гледа с лошо око. Напротив- много страни от региона и от ЕС правят като България- защитават територията си с ограждения. Може би драстичен, но ефикасен метод в абсолютно критична ситуация.

- „Горещите точки“, за които премиерът Борисов разказа подробно за пръв път преди половин година пред конференция за бежанците, организирана от Института за стратегии и анализи в София, също залегнаха в сегашното споразумение ЕС-Турция.

Доколко те ще бъдат ефикасни, предстои да се види. Тук има една опасност, която не отпада – „горещите точки“ в Турция за регистрация и връщане на нелегални мигранти могат да станат мост към отдавнашното искане на Анкара за изграждане на „зони за сигурност“ по границата. То от своя страна може да бъде изтълкувано по различни начини от Великите, които водят война с ИДИЛ на територията на Сирия. Всяка зона за сигурност е потенциален плацдарм за разиграване на военно-политически козове в полза на една или друга сила, вече въвлечена в сложния близкоизточен пъзел с твърде преплетени интереси.

Това са фактите към момента. Още малко детайли:

- На централноевропейските държави и на тези от Западна Европа малко им пука откъде биха минали мигрантите- важното е да спрат да минават. Ако се „заклещят“ в България, както това става днес по границата на Македония с Гърция, тежко ни се пише. Затова пограничните мерки засега остават единствения коз на България, която хем е външна граница на Европа, хем не е получила кой знае каква помощ. Нали сега се помага на Турция- с милиарди евро, защото няма вече накъде да се мърда- поне от страна на Стария континент.

- Неотдавна дипломат от балканска държава ми сподели със „завист“- „щастливи сте, че бежанците ви подминават, не знаете какво е при нас. Накъдето се обърнеш- хора, палатки, не може да има стриктна хигиена, трудно ще стане да се върнат или да продължат“.

Докога ще трае това българско „щастие“? Ето, вече Австрия призова за повече усилия в нашата част на Балканите, за да се пресекат трафикантите, търсещи нови пробойни за маова миграция.

Да се надяваме, че бежанската криза ще се реши скоро, е наивно. България в актуалната ситуация може да направи само едно- всички политически отговорни фактори в страната дружно и заедно да настояват пред Европа за повече подкрепа, за повече гръб. Този път интересът е общ, а каузата не може да има цвят.