33424 | 21 март 2015 | 12:00
- Радина, над 30 години си вярна на БНТ. Имала си предложения и от други телевизии. Защо остана?
- Новините на БНТ са тези, по които всички телевизии се равняват и конкурират в опита да станат по-добри. Характерът на медията ни е такъв, че е задължително да сме обективни. Не можеш да си позволиш да пуснеш новина, която не е проверена и не си стопроцентово сигурен. Останах заради авторитета и екипа на БНТ. Това са изключителни професионалисти и другите медии стартираха с хора, обучени в тази школа.
- Водеща си на централната емисия на „По света и у нас“. Някои все още смятат, че четеш само новини, писани от друг.
- Може би представата на зрителите е такава, но работата в телевизията и в новините се промени много, особено в последните 20 години. Понякога дните са толкова наситени със събития и екстремни ситуации, че водещите дори нямат време да минат през гримьорната. Случва се и по време на емисията да получаваш новини. Може да си перфектен, но ако зрителят не ти вярва, не се получава. Трябва всичко да е минало през теб и ти самият да вярваш, за да ти повярват и зрителите.
- Как минава един твой ден, когато си дежурна на централна емисия?
- С така наречената летучка в 11. Обсъждат се събития, акцентите на деня, мисли се за различните гледни точки, които ще представят новината най-пълно и точно. През деня събитията, разбира се, имат развитие. След това започва писането на ред или новините във вида, в който се представят.
- Ти самата също следиш и пишеш новини, нали?
- На компютъра съм през целия ден. Новинарската работа е екипна. За емисията в 20 часа работят по равно водещи, редактори, репортери, режисьори и оператори. Работата понякога е толкова напрегната, че нямаш време дори да си вдигнеш телефона. Нямаш усещане как е минало времето, толкова е динамично. И това продължава до 20 ч. По време на емисията също настъпват промени. Може да е станала катастрофа, пожар и понякога дори не знаеш какво ще следва. Но любимите ми емисии са, когато на живо трябва бързо да реагираш, да зададеш най-правилния въпрос, за да получиш максимална информация.
- Спомена, че трябва „новината да мине през теб“. Няма как да заплачеш в ефир, но кое те разстройва най-много?
- Не мога да си представя, че в XXI век може да умират бебета, деца. Помня случая в дискотека „Индиго“, тогава бях на работа, а това се случи вечерта. Преди да закрия емисията, ми внесоха в студиото новината, аз дори не знаех какво чета и много трудно се овладях… И колко други случаи! Трагичното е, когато не можеш да помогнеш, когато си безсилен.
- Някои хора си представят новинаря като човек без чувства и емоции…
- Това, разбира се, не е така. Бих казала, че бруталната несправедливост те амбицира още повече да видиш смисъла в професията си. Ако можеш с един репортаж да помогнеш на хора, да промениш закон, да отстраниш човек, който не си е на мястото - ето това прави професията ни уникална.
- Моя позната е готова да бъде водеща и в най-ниско рейтинговата кабеларка, само и само да е на екран. Как е при теб?
- Нормално е рано или късно да сляза от ефир. Аз не съм безсмъртна. (Смее се.)
- Подвластна ли си на синдрома „в ефир на всяка цена“?
- За мен нищо не е на всяка цена. Тук ще се върна години назад. Тази работа не е била най-голямата ми мечта или желание на живот и смърт. Просто се случи и такъв е бил пътят ми. Явих се на конкурс, когато телевизията беше една и в нея работеха най-добрите журналисти, актьори, писатели, режисьори… Истинският цвят на страната се конкурираше в БНТ и да си част от тях, изглеждаше почти невъзможно, още повече че нямах и протекции. На конкурса, който продължи година, в три кръга и с 6 месеца изпитателен срок, пред комисия от 40 души се състезавах с още 2000 души и успях. Бях много млада, току-що завършила гимназия, а тогава в БНТ работеха едни авторитетни и сериозно изглеждащи хора в зряла възраст, които вече бяха постигнали нещо. Но едва след конкурса започнаха истинските трудности. Учех техника на говора във ВИТИЗ и занаят от професионалистите в телевизията. Трябваше да се боря и да се доказвам всеки ден, всяка минута, като се стараех да ставам все по-добра. Но веднъж ако си вдишал този въздух, трудно го заменяш с друг.
- Не е ли също толкова трудно да се поддържаш винаги красив три десетилетия?
- За новините не е препоръчително водещият да е прекалено млад. Той трябва да е живял с новините, за да може с авторитета си да застане и да каже: „Аз знам, ще кажа и на вас“; да излезе от екрана и да се слее със зрителите. А колкото до външния вид, отговорност и абсолютно задължение е да изглеждаш така, че хората да те приемат с удоволствие, без значение дали си на 20 или на 60. Когато освен външния си вид непрекъснато тренираш и мозъка, излъчването ти е друго.
- Ето, ти в момента си без никакъв грим, по обед, по време на дежурство и изглеждаш свежа и хубава, все едно не си прехвърлила куп новини.
- Важното е да го правиш не като някаква тежест, а напълно естествено, уважавайки себе си и хората, които те гледат.
- Ще плачеш ли в първия ден, когато слезеш от екран?
- Както казах, нищо не е на всяка цена. Просто ще намеря друго, което ще направи живота ми пълен. Но няма да чакам момента, в който ще ме поканят да си ходя. (Смее се.)
- А на какво би се зарадвала в първия ден след напускането си?
- С удоволствие бих пътувала, ще се занимавам със семейството си, с любимите неща.
- Определяна си като Мис ТВ чар, една от красавиците на БНТ. С годините ставаш още по-хубава, как го постигаш?
- Обичам живота си, научила съм се да виждам хубавото и да му се радвам. Иначе спортувам и винаги съм го правила - не само за да поддържам форма. Понякога след дежурство съм толкова уморена и стресирана, че не мога дори и да заспя. Затова спортуването е необходимо за тонус, за да се върнеш към нормалността.
- Какво мислиш за хирургическите намеси по лицето?
- Който има смелостта, да се оперира, ако това ще го направи щастлив. Аз не съм го правила, защото ме е страх, а и не обичам изкуствените неща. Така се губи голяма част от гримасата, мимиката и всичко, което прави излъчването уникално. По-добре постоянно да поддържаш лицето си.
- Спомена, че си се борила много. Не си ли повтаряш при проблем „силна съм, и това ще го преодолея“?
- Не знам колко съм силна. Знам, че съм много емоционална. Не се страхувам от нещата, които зависят от мен, знам, че мога да се справя. Но пред безнаказаната глупост, арогантност и грубост се чувствам безсилна. Тази чувствителност вероятно създава и една бариера между мен и хората, които не ме познават - определям я като защита.
- Омъжена си за друго знаково тв лице - Константин Каменаров, който също беше любимец.
- Аз мисля, че и сега си е. Коко не се занимава с телевизия, но както казах, който е дишал телевизионния въздух, то е завинаги.
- Коко ревнува ли, че си в телевизията, а той вече не е?
- Той ми казва, че работя най-хубавата професия на света, и е искрен. А пък аз му казвам: „Ти имаше шанса да работиш тази професия в най-интересното време.“ Коко слезе от ефир в края на 90-те, когато стана говорител на кабинета „Костов“. В момента има фирма и се занимава с пиар. Забелязала съм, че от журналистите стават прекрасни пиари.
- Майка си на четири деца - две твои, едно на Коко и едно общо. Как успя?
- Така се е случило. Не съм го планирала.
- Любовта ви събра?
- Да, вярно е това клише. Нищо случайно няма. С Коко сме си говорили, че е Божа работа да се съберем двамата. Имаме много общи неща, но сме доста различни като характери.
- Вече 20 години сте заедно, което също е рядкост сред светските двойки.
- По-голямата рядкост е, че през тези 20 години нито за секунда не съм променила чувствата си към Коко и не съм се усъмнила, че и при него е така. Имали сме всякакви моменти, понякога не сме били на едно мнение, или единият е засягал другия… Но дори и в такива моменти чувството не е отслабвало.
- Какво правят днес порасналите ви деца?
- Десислава е извън България, занимава се с ивенти - организиране на събития. Това беше нейна мечта и се справя много добре, въпреки че учи авторско право в УНСС. Валентин също не е в България, завърши IT и работи в една много добра компания. София в сряда навърши 20 години, вече е самостоятелна и търси най-верния път в живота си. Анастасия е на 16 години, спортува, танцува, иска да учи медицина, пълна отличничка… Тя е много подредена и организирана, може би защото е израсла в голямо семейство, а може би заради зодията си - Козирог е и винаги знае какво иска.
- Имаше ли проблеми като мащеха на София, как се справяше с ревността между децата?
- Всичко е имало, преживели сме го, естествено, затова сме нормални (смее се). Имаше и борба между децата за повече родителско внимание. Много беше важно, че с Коко бяхме заедно, защото сам човек не може да се справи с толкова много деца. Но когато заминаха тримата и остана само Анастасия, беше много неестествено. Както каза една моя приятелка: „Вие издържахте само три месеца без лудницата и веднага си взехте куче.“
- Какво още ти е любимо извън телевизията?
- Семейството, разбира се, и най-вече разговорите, които водим заедно. Децата ни обичат да споделят всичко с нас. Обичам да съм с приятели, да пътувам… Обичам хубавите филми, концертите...
- Имала си поне три детски мечти - цигуларка, гимнастичка, актриса. Сега свириш ли?
- Исках да участвам във всичко още в училище. На 5 години започнах да свиря на цигулка и продължих до тийнейджърска възраст. Отказах се, защото тренирах плуване, там също бях много добра и беше невъзможно да се готвя за концерти и за състезания едновременно. Сега много съжалявам за цигулката.
- За какво мечтаеш?
- Да чукам на дърво, голяма част от мечтите ми са се сбъднали. Още не съм загубила желанието да правя щуротии в най-хубавия смисъл. И двамата с Коко обожаваме да сме край вода. И двамата в детството си сме били свързани с Варна. Може би затова обичаме морето във всеки сезон. Представяме си и къща на море, защо не? Още една сбъдната мечта.
Мобилна версия
RSS канали
