64670 | 2 юни 2023 | 05:29

И толкова години след кървавото сражение на Околчица се опитваме да съберем парченцата на времето , за да наредим пъзела на една истина, която ни смазва...

Както винаги на 2 юни сирените ще завият - за 2 минути България ще утихне смълчана в поклон пред делото и саможертвата на най-бунтовния си син - лудата глава, която мина през учителството, през емигрантството и кръчмите на Браила и Букурещ, през печатарството и четничеството, за да изкачи онзи връх, на който остана сам, величествен и недостижим!

Христо Ботев сякаш е нарисуван за герой.

Красив, с лудо сърце и високо чело, с пронизващ поглед, с правилни черти на лицето, с буйна коса и черна брада - олицетворение на мъжественост и сила на духа, на неукротим плам и решителност. Белязан от малък - буен, непокорен, но надарен с неповторим стил и въздействаща реч.

Животът на Ботев минава на толкова бързи обороти, че няма как да не се превърне в легенда, в мит, в красива приказка за гения, орисан от съдбата да се нареди сред най-великите имена на своето време.

И да остане само на 28 години! 

Но с диря, сякаш дълбана с векове. 

Само с 20 стихотворения, запечатани за во веки веков! 20 огнени поеми, които олицетворяват общочовешкия идеал за абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. Бунтът и революцията като единствен път за постигане на този идеал са издигнати в култ, а героичната смърт и героичната саможертва са съпреживяни като на най-висшата мисия на достойния човек.

Ботев е и най-блестящият възрожденски публицист, роден от българското перо след като светите братя Кирил и Методий сътворяват славянското четмо и писмо. Статиите и коментарите му са пропити от пламенна реч с ясно разграничаване на добро и зло, на тирани и душмани, на глупци и сиромаси, на свобода и робство, на любов и вяра, на дълг и чест. 

При Ботев няма прошка, няма компромис, няма криволичене на мисълта - има “любов за жива свобода“, има “празник на сиромасите”, който трябва да бъде извоюван с огън и кръв, има стремеж за “свобода и смърт юнашка”. 

Саможертвата, великата саможертва “умря сиромах за правда, за правда и за свобода…” е издигната в Божествена молитва за сбъдване. И това е влудяващо! То взривява мисълта, че човек може да такава степен да е обладан от изгарящото чувство за справедливост.

Това бунтарство на Ботев е ненадминато и то докосва всеки българин, независимо кога и къде живее - всеки носи своя Ботев в душата си.Това го прави безсмъртен.

Понякога съм се питала как се раждат гениите. С какво Иванка Ботева и даскал Ботьо Петков са били по-различни от останалите българи, та са дали на България такъв велик син. Тя - известна със своята гордост и силен дух, той  - със своята начетеност и борбеност. Но, достатъчно ли е това?  Или просто съдбата е отредила космическите сили да се събират на 6 януари 1848, за да въплатят своята енергия в едно свое нарочено с мисия чедо - да бъде знаме на Саможертвата за Свободата.

Ботев живя с тази мисия свише. 

И му беше предначертано да изгори “млад” в нея.

Ботев трябваше да остане на 28 години - силен и обаятелен, вдъхновяващ войвода с вдигната сабя, сочещ пътя на Голготата, вярващ в своята кауза и в идеята за абсолютната свобода.

Сблъсъкът с отрицанието на всичко това бе неговата смърт. Колкото нелепа, толкова величествена.

Не куршумът уби Ботев, а жестоката реалност.

Той потегля към Родината, качен на крилете на мечтата си за бунта, от който ще се роди Свободата; преодолява стигми и догми; зарязва любима жена и новородено дете; слиза възторжен на Козлодуйския бряг и намира… пустош.

Тишина!

Зловещо мълчание. 

Няма народ. Няма бунт. Няма революция. Няма светлина. Няма надежда...

Космос няма! И живот няма...

В този момент Ботев умира. 

Останалото в драматичните часове до физическата смърт го свършват черкезите и башибозукът. Жестоко. Подло. Кърваво. Отмъстително.

Ботев бе тръгнал на величава смърт, това бе мечтата му - да загине за Родината, но едва ли си е представял, че когато се качва на кораба “Радецки” и пише: “Радостта ми няма граници, че моята молитва скоро ще се сбъдне”, “робът” няма да е въстанал.

“Моята молитва” захранва с пример и вдъхновение цели поколения поети, като доказателство, че величието на Ботев остава ненадминато  в българската художественост, а идеята за безсмъртието осигурява приемственост в борбата.

Но в съзнанието ни, някъде далеч в дълбините на изстраданата българска душа се е стаила вината.

С мълчанието си захлупваме онзи порещ въпрос - защо Ботев остана без гроб? Или така е трябвало да бъде, за да не го оскверним…

Да го търсим и да него намерим, да се стремим към него, а Той да остава все така далеч от нас, но в нас.

Всяка година след онази злокобна вечер на 1 юни 1878 година ние се вторачваме в камъните край върховете Камарата и Купена на Врачанския балкан по следите на изгубената си съвест. 

И толкова години след кървавото сражение на Околчица се опитваме да съберем парченцата на времето , за да наредим пъзела на една истина, която ни смазва... 

От всички гениални стихове на Ботев най-великото за мен е “Елегия” - защото е нарисувал с удивително проникновение и болка същината на българската, раздирана от противоречия, страсти и страхове, душа. Кървави сълзи е пролял Ботев над тази елегия, за да изтръгне от сърцето си проклятието, което и до днес ни спъва “Търпи, и ще си спасиш душата”.

Ботев живя, за да изгори като факел и да остане завинаги на 28.

От днешна гледна точка той е недостижим като порив на мисълта и отдаденост на каузата.

Драматизмът в неговата човешка и творческа съдба, блестящият му ум и талант, непокорното му сърце, го превръщат в идол.

Това е историческа мяра.

Бог е въздал на малцина тази привилегия. Сбъднал е мечтата на своя велик син.