21039 | 13 окт. 2015 | 11:31

Ако искаме тези хора в ЕС, тогава отиваме, взимаме ги със самолета и си ги докарваме. Така щяхме да им спестим това разкарване през Европа и всичкия ужас

Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. в София. Строителен инженер е. Член е на "Подкрепа" от създаването й през 1989 г. Той е сред основателите на профсъюзните организации на научно-техническите работници и на работещите в строителството. През 1994 г. е избран за вицепрезидент на КТ“Подкрепа”, а на 9 февруари 2015 г. - за неин президент. Преди броени дни на XIII-тия конгрес на Европейската конфедерация на профсъюзите в Париж е преизбран за неин вицепрезидент.

- Г-н Манолов, как ще коментирате идеята за бежански квоти в ЕС и как гледате на хипотезата, че бежанците могат да решат проблема с глада за кадри на българския пазар на труда?

- Нашият пазар на труда е хилав до такава степен, че към него никой не би имал интерес. Аз не съм чул за дошъл в България бежанец, който да е отишъл да си търси работа. Ако се завъртите около Женския пазар, ще видите какво се случва - нямам никаква причина да си мисля, че някоя от тези предприемачески инициативи плаща каквито и да било данъци, осигурителни вноски и т.н. Т.е. тази хипотеза е по-скоро невярна. От друга страна, има пропаст между това, което върши развита Европа и това, което се случва у нас. Ако там си правят сметка, че ще получат евтина и нискоквалифицирана работна ръка, за тях това допускане е вярно. В България всичката работна ръка е евтина и нискоквалифицирана. Следователно, това допускане, че вливането на такъв човешки поток с нещо ще промени структурата на работната сила, за нашата страна е абсолютно невярно. ЕС никога не е спирал да върши глупости през бюрокрацията си и да генерира безумни решения. Това с квотите е едно от тях. Такива опити за търсене на привидно лесни решения, не са никакво решение. Нека да предложа една мисловна хипотеза – ако е вярно, че искаме в ЕС да приемем хората, които бягат от конфликта в Сирия, за да им помогнем, какво пречеше вместо да бъдат пуснати като орди да ходят пеша през цяла Европа, да бъдат извозени със самолети от Турция? Директно в Германия, да речем, ако фрау Меркел толкова много ги искаше. А не да минават през различни граници, да плащат пари на каналджии. Така щяхме да им спестим това разкарване през Европа и всичкия ужас, който ни показваха по телевизиите. Очевидно или става дума за някакво невероятно късогледство, или за нещо съвсем различно.

- За какво?

- За организирана акция. Такава, коятода получи широка публичност.

- Преселение на народите с цел решаване на демографската криза?

- Не, ето аз ви предложих механизъм за решение на демографската криза. Искаме тези хора, искаме да са сирийци - отиваме, взимаме ги със самолета и си ги докарваме.

- Тогава каква е целта – дестабилизиране на континента ли?

Ами няма какво друго да си помисля. Мога да предложа още една гледна точка, защото наблюдавах как са минавали през Балканския полуостров. Те идват от Гърция, оттам в Македония, и през Сърбия отиват в Хърватска и Унгария. Има един много по-пряк път – Македония-Косово-Босна. Те обаче заобикалят Косово и Босна, където са техни единоверци, и би могло да се предполага, че там ще бъдат радушни към тях, няма да им носят „унизителни” храни в кутии от Червения кръст... А те минават през дългия път. Щяха да си бъдат дето се вика у дома, само, че не... Няма как човек да не почне да си мисли други работи, които наричат теория на конспирацията, а други хора си чешат мозъците с тях. Този аргумент никъде не е споменаван. Отворете картата на Балканския полуостров и ще видите късия път.

- Има ли сектори, в които зрее социално напрежение и които могат да ни изненадат на прага на зимата?

- Ако това, което може да стане в енергетиката, е изненада, нека да го броим така. Но случващото се в този сектор отдавна е известно, от сума ти време се очаква, въпросът е кой какво ще направи в рамките навъзможностите си, за да го предотврати.

- Пак ще има протести на миньорите в Маришкия басейн ли?

- Това е едно от очакванията, въпреки че Маришкият басейн е малко по-надолу по веригата, но за съжаление е огромен и важен фактор. Миньорите го отнасят заради други грешки, натрупани от други хора. И, ако зимата свари Маришкия басейн неподготвен за нея, ако само ще седим и ще чакаме Господ да е добър към нас, можем да се сблъскаме със страхотни изненади.

- Как се отнасяте към идеята държавата да изкупи акциите на американските ТЕЦ в „Марица-изток“?

- На среща, която направихме при министър-председателя Бойко Борисов през юни по проблемите в енергетиката, аз бях първият човек, който произнесе на глас тази идея – че държавата трябва да помисли върху възможността да изкупи обратно активите на ТЕЦ Марица-изток 1 и 3. Да, наистина това би коствало сериозен разход, но ако държавата плати тези активи, след това по обратния ред през цени и студен резерв си върне парите обратно, тя ще се окаже на печалба. Със сигурност има механизми, по които това може да стане. Важен е принципът – по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Друг е въпросът доколко това е възможно. Единственият силен аргумент би било становище на Европейската комисия за недопустима държавна помощ. В българската енергетика и в определянето на цената на тока всичко е възможно. Затова ми е много забавно, когато някой слага в едно изречение думичките енергетика и пазар в България.

- Разсъждавали ли сте върху поносимостта на цената на тока за битовите потребители след либерализацията от 2016 г.?

- Много неща са мислени, но в състоянието, в което е енергетиката, никаква прогноза няма да е вярна. Всички прогнози са наивни. Защото, ако говорим за пазар, то тогава нека производителите на електроенергия от ВЕИ си намерят пазар да продават това, което произвеждат. Нали, припомняме си, че пазарна цена е това, което пазарът дава за един продукт,а не това, което производителят иска.

-На тях им е гарантирано изкупуването.

- Ето, затова говорим. Къде му е пазарът на това?

- С какви очаквания сте към бюджет 2016?

- Със същите като миналата година. Като го прочетем, ще видим.

- Синдикалистите са най-близо до хората на наемния труд. Има ли опити за злоупотреба с техните гласове по изборите, за контролиран, корпоративен вот?

- За съжаление, това е тенденция, която никога не е спирала. Винаги е съществувало подобно изкушение в най-различни мащаби – било някъде на дребно, където по някакви причини работниците биват принуждавани да гласуват за определени кандидати, било в рамките на някакви по-мащабни кампании в определени региони – най-често моноиндустриални, където хората просто нямат къде да мърдат. И биват буквално принуждавани – не само работниците, но и техните близки. Има създадени цели мрежи за проследяване на това.

- Как се разбира за кого са гласували? Нали са сами в тъмната стаичка?

- На теория това е вярно, но практиката е съвсем различна. Още повече, че става дума за хора, които не е много трудно да бъдат уплашени. Ако това допускане, че тъмната стаичка решава въпроса с едно или друго, беше вярно, то тогава то тогава всички опити да бъде повлиявано на изборите, щеше да са безуспешни. Например, нищо не пречи да вземеш 100 лв., за да гласуваш за един кандидат, а вътре да гласуваш за друг. Практиката обаче показва, че който е дал стоте лева, той получава и гласа. Същото правило – защото то е психологическо, важи и за корпоративния вот. Хората си казват – абе, я да си гласувам според договорката, да ми е мирна главата, нищо, че мога и да не я спазя... Горе-долу това е механизмът, по който се случва цялата работа.

- Страх лозе пази.

- Нещо такова. Във всеки случай това противоречи на идеята за свободен избор. Дали става срещу пари или по принуда, разликата не е голяма.

- Вие имате ли такива сигнали от работници от предприятие Х?

- Сигнали не бих казал, но разбира се, имаме информация, че такива неща се подготвят и този път. Организация като нашата – иска или не, има достатъчно много и надеждни канали за неофициално информиране, в това число на твърде високо равнище.

- Знаете ли за кои партии?

- Знаем, разбира се, въпреки че има нюнси. Понякога този тип гласуване се осъществява за една партия, а на следващите избори на същото място – за друга.

- Какво очаквате на 25 октомври? „Подкрепа” с какви кметове ще работи?

- С такива, които могат да работят. Без значение от коя политическа сила са избрани, след като са издържали честно, разбира се, мажоритарния избор, то тогава ние ще работим с тях. Друг е въпросът, че поредица наши организации имат своите предпочитания към някой кандидат. Нямаме право от името на „Подкрепа” да издигаме кандидати и не сме го правили, но нищо не ни пречи като граждани да кажем кой става и кой не. Никой не може да ни отнеме това право. Абсурдно е да стоим встрани от този процес. Има кметове на големи населени места, които не се притесняваме да подкрепи – това са, разбира се, софийският кмет Йорданка Фандъкова, бургаският Димитър Николов и др. Притеснявам се някой да не тръгне да ми лепи политически етикети, което би било нелепо. Но в едно боричкане е нормално, когато кажа едно име, другите, които не са съгласни, да тръгнат да лепят етикети. Това е част от българската политическа фауна. Във всяка партия има и нормални хора, и кретени.

- Какъв е апелът ви във връзка с изборите?

- Както винаги – участвайте! Не можете да промените нито един процес, ако стоите и го гледате отстрани. Не можете да се сърдите на никого, освен на себе си, ако не участвате в този процес. Да, може да не изберат вашия кандидат, но демокрацията е такова нещо.

- А към политиците – че купуването и продаването на гласове е престъпление?

- Съпрестъпление. Защото те са две отделни неща. Можеш да продаваш, без да има кой да ти купи. Може да искаш да купиш, без да има някой да ти продаде. Но и двете поотделно са престъпления. Би било наивно да апелирам към политиците да не постъпват нечестно, защото безчестието по избори в България се превърна в правило, което не знам кога и как може да бъде прекратено. Но във всеки случай, хубаво би било да бъдат избрани най-добрите.