22487 | 19 март 2015 | 13:24

По родните сергии се шири контрабанда

Трябва най-после да кажем истината на хората. От декември до април на пазара не може да има български домати. Това каза за „Преса“ Красимир Кичуков, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

В същото време и сега на сергиите са изложени домати, някои от които дори розови, пред които стоят надписи „български“.

Това е лъжа и измама, категоричен е Кичуков. Той обясни, че някои от оранжерийните производители едва сега разсаждат растенията. Значи ще берат домати след 90 дни. Никой у нас не се наема да отглежда домати през зимата, защото в късия ден с мъгла растенията не се развиват.

През това време домати в оранжерии произвеждат в Турция и Испания, защото там има повече слънце. Това са азбучни истини за агрономите. Защо при това положение не се намесват контролните органи, недоумява Кичуков. Той е категоричен, че по нашите пазари продължава да се шири контрабанда. Възможно е доматите, представени като български, да са турски, албански, гръцки, испански. Проверките по границите са кампанийни, от югозапад може да влезе всичко.

В страната има около 5000 декара стъклени оранжерии. Банките са извадили на тезгяха около 500 от тях и ги разпродават, защото собствениците им не могат да изплащат взетите кредити.
Една от причините за тежкото състояние на нашите производители е нелоялният внос. След като Русия затвори пазара си за европейските стоки, поляците направиха истинска инвазия и вкарваха домати във веригите по 30 евроцента. Но в Полша има много сериозни субсидии за земеделските производители.

Около 40 000 лева са годишните разходи за един декар зеленчуци в отопляеми стъклени оранжерии. В същото време помощите са 550 лева на декар. За да не забравим българския вкус, трябва да се увеличи подпомагането на оранжерийното производство.

„Прави са оранжерийните производители, но нашите инспектори проверяват само по документи. Когато там пише, че доматите са български, ние не можем да правим разследване. Това е въпрос на Националната агенция за приходите, на Българската агенция по безопасност на храните“, обясни пред „Преса“ Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Той заяви, че контролиращите служби трябва да работят съвместно, но за съжаление засега този синхрон е много труден.

Отсрамват ни само краставиците

Българските плодове и зеленчуци са били по-скъпи от вносната конкуренция през цялата минала година, показва анализ на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Например, цената на чуждите домати в различните периоди на годината е между 20% и 40% по-ниска. Доближаване на нивата е отчетено в края на февруари и в началото на август.

В същото време родните продукти продължават да са в символични количества и нашенецът слага на трапезата си все повече чужди храни. Това важи в най-голяма степен за доматите и ябълките, а с тях в миналото страната ни беше известна по цял свят.

Липсата на субсидии за овощари и зеленчукопроизводители през последните години е основната причина за състоянието на градинарството. Но през 2014 г. безпаричието на стопаните се оказа само едната беля. Сухата зима, студената и влажна пролет, обилните валежи и градушките подпалиха болести в градините. Реколтата у нас се оказа слаба.

Отделно руското ембарго блокира износа на европейските земеделци и те изсипаха продукцията си на вътрешния пазар, включително и на нашия. Българските градинари се оказаха изтласкани и от родната сергия.

През 2014 г. българските ябълки са били само 31% от всичките, които са продадени на нашия пазар. Едва 38% от доматите са родно производство. Отсрамват ни само краставиците, защото 67% от изтъргуваните идват от оранжерии и градини в страната. И това си има своето обяснение - преди промените България беше голям доставчик на този зеленчук за Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и явно последвалите сътресения в аграрния бранш не са успели напълно да смачкат традицията.

Най-скъпи са краставиците през февруари, когато килограмът се продава по 3,52 лв. Това е най-високото ниво за пет години назад през този период. След достигане на този пик цената на оранжерийните краставици бързо започва да пада. Нетипичен скок е регистриран в средата юли. През август и септември цената се стабилизира от около 1 лв. за килограм. От началото на октомври започва есенно-зимното поскъпване. Годината приключва с 2,20 лв. за килограм, ниво по-ниско от същия период на 2013 година.

През май на пазара се появяват и първите полски домати. Цената им в началото на сезона е висока и тръгва от 2,20 лв. за кг. През следващите месеци намалението е трайно и в средата на август зеленчукът се търгува по 0,75 лв. за кг.

Пламен Грозданов, изпълнителен директор на Съюз „Произведено в България“

Държавата трябва да спре нерегламентирания внос

Леонора ЛЕКОВА

- Г-н Грозданов, как да върнем българската стока по щандовете на магазините?
- Първото и най-важното е да бъде възпрепятстван нерегламентираният внос на плодове и зеленчуци от съседни страни, защото това е тежък удар по родните производители.
Второто е по-сложно. За съжаление българските фермери са доста разединени. В повечето страни от Европа те са обединени в кооперации по различен принцип, най-вече продуктов. Така успяват да намалят разходите си за производство и реализация на своята стока. И тук е ролята на държавата. Тя по всякакъв начин трябва да стимулира сдружаването и кооперирането и по вертикала, и по хоризонтала.
По този начин те не само ще намалят разходите си, но ще могат по-редовно да доставят продукцията си в нужните обеми, докато един малък производител това не може да си позволи.

- Съюзът имаше идея за създаване на тържища, където родните производители да могат да предлагат стоките си.
- Тази идея не е нова. Тя трябва да се организира на база на публично-частно партньорство. Работим по темата и сега. Последното ни предложение е такива тържища да бъдат организирани експериментално близо до големите ни курорти през лятото, за да може да снабдяват със стока големите хотели и ресторанти. Водим разговори, отвсякъде виждаме позитивно отношение, но все още не е решено нищо. Терените може да бъдат предоставени от държавата. Може и да са общински.

- Докъде стигнаха промените в Закона за защита на конкуренцията, които трябва да защитят родните фирми от големите хипермаркети? По време на кабинета „Орешарски“ те бяха на финалната права.
- Промените в закона бяха гледани в две от комисиите на парламента, но не бяха приети. Причината е, че текстът, който бе внесен от група депутати от БСП, е с някои спорни понятия и те не се възприемат от ГЕРБ и Реформаторския блок. Ние предлагаме други варианти и предстои те да бъдат обсъдени в пленарна зала.

Млечен потоп дави сектора след 1 април 2015 година

От 1 април падат европейските квоти за производство на краве мляко. И ако това е добра новина за държави като Полша, Германия, Ирландия, Австрия, Холандия, българските фермери ще се окажат с още една крачка по-близо до фалита.

В промишлените чужди ферми отглеждат крави, чиято средна годишна млечност е над 6500 литра. За сравнение средната млечност у нас е 3500 литра, а в малките стопанства от крава се получават дори и по 2000 литра. Така родната продукция не може да е конкурентна по цена на чуждата, която вече залива пазара ни.

С падането на млечните квоти водещите в този сектор държави планираха да увеличат производството на мляко с над 10% след 1 април. Ембаргото за внос на млечни храни в Русия обаче обърка плановете им. Говедовъдите в цяла Европа са в тежка ситуация. Пазарите се свиха, има свръхпредлагане на мляко и изкупните му цени паднаха драстично.

На последния Съвет на министрите в Брюксел българският аграрен министър Десислава Танева призова да се вземе бързо решение за овладяване на ситуацията в сектор „Мляко“. Тя обясни, че в България положението в сектора се влошава на фона на руското ембарго и приключването на квотната система. Министър Танева прикани останалите министри да участват в изготвянето на документ, в който да се включат пакет от мерки в подкрепа на сектора.