35299 | 4 юли 2015 | 17:17

От парапланеризъм до спокойни обеди над горски реки са възможностите за забавление близо до границата

Парапланеризъм или офроуд, спокойни обеди над горски реки или покоряване на впечатляващи пещери. Това са само част от възможностите за алтернативно-екстремен туризъм, които търсачите на нетрадиционни маршрути могат да открият в турската част на Тракия. Само на няколко километра от България по инфраструктура, на която можем да завидим, се потапяте в джамии и музеи, образци на забележителната отоманска култура, виждате антично наследство из малки селца сред естествена идилия.

Пътуването може да започне от Одрин (или Едирне), домакин на тракийската цивилизация. Оттам не може да си тръгнете, без да купите бадемово пюре и плодови сапуни или поне да опитате всеизвестния пържен дроб - джигер, но още по-задължително е да посетите Музея на здравето, джамията „Селимие“ и „Караагач“. Многобройните храмове и ханове в града, известен като

Врата на щастието

го превръщат в музей на открито. Заобиколен от четири реки - Арда, Тунджа, Марица и Ергене, градът е известен и с мостовете си. Сред тях е и най-дългият в цяла Турция и вторият в света - „Узункьопрю“ (1392 м). Строен в началото на XV в., той има 174 свода.

С влизането си в Одрин ви посрещат четирите минарета (всяко високо по 70 метра) на джамията „Селимие“, превърнала се в символ на града. Пищният храм, строен през 1569-1575 г., е пример за постиженията на архитектурата през Османската империя. В интериора и за украса са използвани мрамор, фаянс, дърворезби, седеф, златни надписи, египетски гранит и безценният порцелан от Изник. Всичко това превръща джамията в шедьовър на отоманската архитектура. Калиграфските надписи по сводовете на купола в двора са най-старите в Турция, след тези в Зелената джамия в Бурса. Впечатляващ е действащият мраморен шадраван в двора, на който вярващите умиват ръцете и краката си, преди да влязат боси в храма. Дамите да не се притесняват, ако не носят шалове със себе си - послушнички раздават на входа. Както повелява традицията, към всяка джамия има чаршия. В базара на „Селимие“ се намират 124 магазина, които предлагат какво ли не - от екзотични птици през бижута до сладки изкушения.

Не по-малко величествена е джамията „Баязид II“, издигната на река Тунджа. С прекрасен мраморен амвон, строена през 1484-1488 г., тя включва цял комплекс от училище, складове, кухни и една от първите болници в империята, днес превърната в Музей на здравето. Медицината е била изключително развита в Отоманската империя. В поликлиниката са церели всякакви пациенти, приемали се родилки, извършвали дори пластични операции. Показателно за социалната ангажираност в империята е, че докато по това време Средновековна Европа изгаря психичноболните, тук те

се лекуват с музика

шум от вода и приятни аромати. В музея може да се усети атмосферата от едно време - всичко е точно възстановено, включително и фонтанът и музиката, която болните са слушали преди векове. Неслучайно той получи през 2004-та приза за Музей на годината от Съвета на Европа.

На пет километра южно от центъра, спускайки се по улица „Сарачлар“, преминавайки мостовете на Тунджа, а после и на Марица, покрай реставрираната сграда на историческия полицейски участък се простира малкият квартал на някогашната жп гара Караагач. През XIX в., когато е строен, си спечелва прозвището Малкия Париж заради многото ресторанти, кина, църкви, консулства. Днес улиците около гарата са широки и тихи с традиционни къщи и кафенета, предразполагащи отмора.

Макар днес в Одрин да няма много български семейства, в града работи българската църква „Свети Георги“. Тя се намира в квартал „Къйък“, където някога са живели предимно българи. Строена през 1880 г., през 2004-та беше открита след реставрация от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.

Поемайки на юг от Одрин, навлизате в областта Такирдаг. Синеокият град лежи на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Основан е през античността. Споменаван е като владение на тракийския цар Севт, който предлага на Ксенофонт „най-хубавата от крепостите ми край морето“ като възнаграждение за помощта му с наемни войски. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг), е прочутата Свещена планина на траките, за която говорят много антични автори. Хилядолетната история на града е събрана в археологическия музей - релефи, статуи, мозайки, керамика от античната епоха и дори фосил (морска вкаменелост - б.а.) на 65 млн. години. Най-ценният обект обаче са костите и восъчната фигура на тракийския цар Керсеблепт, живял през IV в. пр.Хр. Гробът му е намерен през 1998 г. при разкопки на могилата Харекат тепе.

Такирдаг привлича много унгарски туристи заради къщата музей на националния им патриот Ференц Ракоци, който живее в изгнание там от 1720 до смъртта си през 1735 г. В дома му, архитектурен паметник от XVII в., в стаята за гости се виждат няколко чипровски килима. В Такирдаг е и църквата „Света Богородица Ревматократиса“, в която са погребани унгарските революционери, заселили се там със своя лидер.

Шаркьой е единственият с плажна ивица в тази част на Турция. Градът е гореща туристическа точка в областта с луксозни хотели, къмпинги сред красива природа. На няколко километра от него са разположени винарни, които предлагат луксозни дегустации или обеди с традиционни вкуснотии сред лозите, докато пред вас се е ширнал тихият залив на Мраморно море.

Младата бутикова изба „Шато Калпак“, съвсем близо до Шаркьой, гледа на юг към плажа. Дванайсет хектара лозови насаждения (с по 5 хиляди растения на всеки) се простират пред нея. При хубаво време от балкона на винарната се вижда и гръцкият остров Самотраки. „Шато Калпак“ съществува от 1992 г., а едва през 2011-а представя първото си вино на пазара. И веднага е забелязана - печели сребърен и златен медал от изложения в Брюксел и Виена. На година се произвеждат само по 5 хиляди бутилки. Зрънцата от всеки грозд се отделят едно по едно и всяка чепка се инспектира от специалисти. Виното отлежава най-малко три години в няколко различни съда и накрая в дъбови бъчви. В избата ще ви посрещнат любезно и ще ви поканят да дегустирате еликсирите им със сирене и хляб, докато се наслаждавате на гледката към морето и лозята.

Областта предлага и много възможности за

екстремен туризъм

- мотокрос в Хайраболу, офроуд в планината Ганос или парапланер в Учмакдере. Четири точки за скачане до 625 метра височина над Мраморно море превръщат Учмакдере в магнит за търсачите на силни усещания.

Но екстремистите има какво да открият и ако се отправят на изток към Черно море. Там съвсем близо до българската граница до малкото село - Сарпдере, се намира единствената отворена за туристи пещера - Дупница. На 58 километра североизточно от Къркларели, или Лозенград, тя е дълга 2720 метра, от които само 450 са отворени за разходка. Те зашеметяват с причудливи сталактити, сталагмити и колони. Сред горската идилия до близката река Велика до пещерата може да ви нагостят с пържена балканска пъстърва и турски сладости.

От областта трябва да се види и древният град Виза. Споменаван в летописите като Бизия, той е столица на одриското царство от около 12 пр.н.е. до падането му под римска власт през 45 година. Там по времето на Реметалк II е построен голям дворец. През 2001 г. при разкопки е открита малка част от руините му. От стария град са останали още неголям амфитеатър от романския период и крепостните стени.