47015 | 7 ян. 2015 | 11:18

Галерия „Виктория“ предлага за ценители 53 акварели и рисунки в 125-ата година от рождението на художника

„Цар на акварела“ наричат Константин Щъркелов (1889-1961) приживе. Така за пръв път го оценява във в. „Зора“ проф. Александър Балабанов. От 15 до 31 януари малко познати акварели и рисунки на художника ще бъдат изложени за продажба в галерия „Виктория“ в столичния квартал „Изток“. Голяма част от рисунките са направени върху листове от тетрадка. Сред тях е и цикъл автопортрети от лятото на 1913 г., когато Щъркелов е на фронта. 24-годишният тогава художник се е изобразил в различни настроения - усмихнат, сърдит, намръщен, тъжен... От същата тетрадка са и няколко образа на приятели. Като скицата на Петър Морозов - самия той майстор на акварела, подкрепял по-младия си колега. Или на журналиста общественик Григор Василев, първия колекционер на Щъркелов; както женски моливи пейзажни мотиви, повечето превърнати по-късно в картини.

Сред героите на Щъркелов е и големият руски бас Фьодор Шаляпин. Известно е, че той пристига на гастрол в България през октомври 1934-та. Предполага се, че Щъркелов го е рисувал на маса в известната по онова време кръчма „Широката механа“ при една от срещите на знаменития певец с български артисти. Други портрети от сбирката, които разкриват личния свят на художника, са на съпругата му Соня от 1957-а и ескиз на майка му...

Животът на художника е низ от възходи и спускания към дъното, но полетите са свързани главно с изкуството. Останал сирак на 13 години, той се хвърля в различни занимания за да помогне на майка си в изхранването на семейството - труди се в обущарски работилници (професията на баща му), продава вестници, статист е в театрални представления... През 1906 г. е приет в Рисувалното училище и още през първия семестър печели награда в конкурс за есенен пейзаж, в който участват и студентите от най-горния випуск. Мълчаливото слабичко момче, по описание на Чудомир от онова време, пристигало всяка сутрин с готов акварел. Но въпреки отличния старт е принуден поради липса на средства да напусне в края на втори курс. Заминава на гурбет в Русия, първоначално в Одеса, после в Москва.

Дореволюциионна Русия с пъстрилото от характери и пейзажи оживява в негови рисунки и акварели, за тях пък се намират купувачи, което му осигурява средства за прехрана. В Третяковската галерия се запознава с изкуството на старите руски майстори, попада в интересни артистични компании. През 1909 г. се връща в България - и отново опит да продължи образованието си, и отново материална несрета. През 1911-а организира първата си самостоятелна изложба. Галерията е необичайна - гардеробна към салона по история в Рисувалното училище. Близо 80-те творби, които показва, са изкупени бързо, а авторът се оказва с много пари, част от които оставя на майка си, а с другата предприема пътешествия към големите галерии на Европа - Париж, Виена, Мюнхен, Лондон, Венеция...

Дипломира се като живописец през 1915-а в София в класа на Иван Мърквичка. Но междувременно е бил военен художник в Балканската и Междусъюзническата война, включил се е и в Първата световна, а след края й през 1918-а носи оттам над 300 скици и рисунки. Вече популярен, Щъркелов е сред основателите на легендарното дружество "Родно изкуство“, пътува из България, за да създава своите акварели, за които е споделял: „Когато рисувам - било пейзаж или цвете, аз чувам музика или стихове на Лермонтов...“ На 40 години се жени за Соня Стойкова от Варна, раждат им се две дъщери, но по-късно, когато е преследван от властта след 1944-та, е дълбоко нещастен в брака си. И цар Борис III е сред почитателите на художника, той пък му посвещава песен, на чийто текст е автор - казват, че „Разлъка“ („Таз вечер празнувам разлъка, скъп спомен за теб изживян...“) била любим шлагер за величеството. Други спомени пък сочат, че песен („Едничък чуй се вик“), изпълнена от Щъркелов в берлинска компания пред приятеля му Панчо Владигеров, е подтикът композиторът да създаде своята велика рапсодия „Вардар“. Призоваването на художника като свидетел в делото срещу Никола Вапцаров е повод за драматичната му съдба по-късно.

Щъркелов, който по време на размириците между македонстващите организации е ятак на Йонко Вапцаров (самият той след това е укриван от цар Борис в Ситняково, защото е заплашен от смъртна присъда), познава сина поет още от дете и имат отлични взаимоотношения. Но пред съда се изказва критично за нелегалната подривна дейност на Никола Вапцаров в полза на компартията, което пък в следващите мътни времена е преекспонирано и му изяжда главата. След 9 септември 1944-та прекарва половин година в Централния затвор, изселен е, имуществото му е конфискувано, изключват го от СБХ. И едва след застъпничеството на актрисата Магда Кол-чакова пред Вълко Червенков в началото на 50-те години му разрешават отново да продава акварелите си. През 1960-а - 11 месеца след 70-ата годишнина на Константин Щъркелов, в София е открита негова юбилейна изложба, претъпкана от посетители. Покрай ласкав отзив във в. „Вечерни новини“ се появява и написаната преди години от Никола Вапцаров възторжена импресия за изкуството му. „...Аз познавам тия пръсти, които с вълшебство карат един сив камък да разказва своята хилядолетна легенда, една мура свенливо да признава любовната си игра със северния вятър...“ Писателският в. „Литературен фронт“ пък го нарича „сладникав и блудкав“, добър в „техницизма“, но останал „на повърхността - неговата четка не трепна пред никакви сътресения в обществения ни живот...“

Година по-късно, на 29 април 1961-ва Чудомир пише, че приятелят му Кочо Щъркелов е починал внезапно - „жертва преди всичко на завист и злоба“. Следващата юбилейна изложба на художника е през 1990-а, когато по случай 100-годишнината от рождението му Софийската градска художествена галерия представя негови работи в продължение на 2 месеца.

В галерия „Виктория“ този януари ценителите ще могат да се срещнат отново с изкуството на Константин Щъркелов. Цените на 53-те негови работи са между 300 и 1600 лева.