20039 | 23 ян. 2015 | 19:28

Проблемът е, че не става дума за приказен герой, а за реален персонаж в реалната българска политика.

„Водете със скромност, но с визия и сила“, пожела българският президент на папа Франциск. Това се случи на тържествената церемония по интронизацията на светия отец през март миналата година, а Франциск, изглежда, се вслуша в този мъдър съвет. За пръв път от сто години насам луксозният папски апартамент във Ватикана остана празен, тъй като новоизбраният духовен водач на Римокатолическата църква предпочете да живее в две стаи в малка резиденция, да лети в икономична класа и дори да не излиза в отпуск.

Вярно е, че още докато беше архиепископ на Буенос Айрес, отецът също отказваше да се премести в полагащото се на ранга му жилище и ползваше обществения транспорт, но като папа спокойно можеше да му отпусне края, за да се порадва на повечко лукс. Явно му стана неудобно обаче, щом не кой да е, а лично Росен Плевнелиев заръча да води пасомите си със скромност.

Впрочем нищо чудно някой ден държавният ни глава да си припише и тази заслуга, доколкото обяви, че с интервютата си пред чужди издания, в които остро критикува Русия, е спомогнал за изграждането на единната позиция на Европейския съюз по кризата в Украйна. Макар да прозвуча твърде нескромно, справедливостта изисква да признаем, че Плевнелиев действително беше

сред най-антируски настроените европейски лидери

И не само сред първите, които побързаха да определят случилото се в Украйна като „демократична революция“, а твърдо призоваваха за икономически санкции срещу Москва.

Нека припомня чудесата от храброст.

В деня, когато по темата беше свикан КСНС (24 март 2014 г.), в австрийския в. „Курир“ излезе негово интервю, преразказано от президентския прессекретариат така: „Намираме се в ситуация, която не може да бъде решена със счетоводни сметки, а само на основата на нашите европейски ценности.“ По думите на Плевнелиев България ще подкрепи потенциални икономически санкции на ЕС срещу Русия. „Това, което направи Русия, поставя под въпрос правовата държава“, заяви той. Запитан има ли от какво да се притеснява България при бъдещи икономически санкции, президентът подчерта, че българската икономика вече се диверсифицира.“

Още преди това Плевнелиев излезе с категорична позиция, докато други държави, които също изповядват „европейските ценности“, все още се колебаеха. По онова време посланиците на Италия и Гърция в Москва дори предложиха безплатен визов режим на летуващите в техни курорти руснаци.

„Смятаме руския пазар за стратегически и не виждаме причини да опитваме да решаваме политически проблеми посредством икономически санкции, които ще са в ущърб и на двете страни“, обяви словашкият премиер Роберт Фицо. А ето какво каза унгарският външен министър Янош Мартони: „Подобни санкции ще разпалят дълга икономическа война с тежки последици за Унгария“. Същото мислеше и чешкият премиер Бохуслав Соботка - може и да са необходими санкции, но не и икономически, защото „ще ударят заетостта в страната и 50 000 души ще загубят работа заради ангажираността им в износа към Русия.“

На този фон, да повторя, българският президент се прояви като същински ястреб, даже изглеждаше решен да обяви война или най-малкото да даде

геройски отпор

на вражески армии. Е, не повлия чак дотам на единната европейска позиция, но пък разкри заложби на изключителен геополитически анализатор. „Можем ли да очакваме, че български граждани от турски произход могат да се обадят на министър-председателя на Турция и да поискат намеса“, попита след референдума в Крим. Разви и хипотетичен конспиративен сценарий: „Имаме руско малцинство в Прибалтика, в България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре Москва изпрати войски?“

Такива смели изявления не си е позволявал никой друг президент, тъй че самочувствието на Росен Плевнелиев е напълно оправдано. Не е хубаво, разбира се, да препоръчва сдържаност и скромност на папата, но когато самият той има безспорен принос към международното положение, кое точно налага да го премълчава?

То така вероятно си е рекъл и Плевнелиев, което обяснява защо преди дни даде крайно положителна оценка на цялостната си дейност като президент. Говорейки за себе си ту в трето лице, единствено число, ту започвайки изреченията с „Аз смятам, Аз постигнах“ и т.н., държавният глава обясни, че е обединител, има силен глас, може да задава посоката, не влиза в спиралата на политическото противопоставяне, не води междуинституционални войни, не злоупотребява с правомощия. „Работя като президент не на една или друга партия, а на гражданите.“

Накратко, някогашният строителен предприемач, след чието избиране през 2011 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза: „Когото и да бяхме сложили, щеше да победи“, демонстрира

висока държавническа самооценка

Подобна даде и на двете назначени от него служебни правителства, а по темата дали ще се кандидатира за втори мандат показа, че мисълта съвсем не му е чужда. „Всеки, който отсега си прави сметки за президентските избори, ще сбърка, първо - защото е рано, второ - защото средата е много динамична, и трето - защото трябва да се изчакат местните избори.“

Да, отговори уклончиво, но по този начин отвърна задочно и на Бойко-Борисовите шегички с „напъването“ да „сложи“ жена за президент. Това все пак беше знак за известна еманципация от бившия му партиен началник. Беше демонстрация и на нарастваща увереност, макар да не промени забележителната характеристика, която му направи д-р Николай Михайлов още в началото на мандата: „Росен Плевнелиев е сладур на трона. Едва сдържа добротата си, за да не прерасне в танц... Плевнелиев е човек, залутан в неприсъща роля. Компенсира дилетантизма си с възторг. Направил е труден избор, вероятно семейно непопулярен, да се посвети на политиката. Сега развива съзнание за мисия. Но играта е тънка, а не възторжена.“

Навлизайки в четвъртата година на „Дондуков“ 2, развиването на съзнание за мисия очевидно е в напреднала фаза. В което нямаше да има нищо лошо, ако президентът беше по-самовзискателен, а и не се ползваше с ясно очертан корпоративен гръб. А това сега му пречи по няколко линии. Когато говори например за „подменения преход, който е провал, защото не казахме никога истината - Държавна сигурност, комунизмът, приватизацията, подмяната на стойност“, няма как да звучи убедително, след като самият той не каза истината за своето минало. Или пък когато пропуска да даде оценка за управлението на ГЕРБ, в което също участваше, е доста трудно да повярваме в качествата му на политически неутрален президент обединител.

ОК, приказва за реформи, но по какви причини реформите не се случиха между 2009 и 2013-а? Мълчание. ОК, свали доверието си от кабинета „Орешарски“ с основание, но не отиде ли отвъд конституционните си правомощия? Мълчание.

Къде въобще остана „истината“

за това, че управлението на издигналата го партия приключи с опоскан фискален резерв и „изчезването“ на 1,5 млрд. лв. от здравната каса, та се наложи така калпавото следващо правителство да се разплаща с едва дишащия бизнес? Отново мълчание.

Естествено, далеч по-удобно е да каканижеш клишета за реформи, гражданско общество и евро-атлантически ценности. А и на публиката й се струва донякъде забавно. Също като на Карлсон, който живее на покрива, тя се хили на президентските изявления от порядъка: „Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив? Сигурно защото скромността краси човека!“

Проблемът обаче е, че не става дума за приказен герой, а за реален персонаж в реалната българска политика. Персонаж, който почти случайно беше облечен във власт, но постепенно започна да си вярва и да живее с усещането за мисия. И не просто си повярва, а се захвана да се самовъзхвалява и възвеличава, без да отчита границите на собствените си възможности.

Ако смятате това за обидно, ще сте прави. Ако не го смятате за безобидно, ще сте още по-прави. Във всеки случай скромният папа Франциск казва нещо поучително по въпроса:

„Тя (скромността - б.а.) понякога е проява на гордост и суета. Наблюдавайте! Скромните често са скромни до доказване на противното, както и обратното. Но и двете категории винаги причиняват беди.“